Интервюиран: доц. д-р Димитър Димитров, преподавател във Великотърновския университет „Св.св. Кирил и Методий“
Интервюиращ: Георги Жечев, студент в университета в Дънди, Шотландия, изучаващ Либерални изкуства, т.е. съвкупност от специалности с хуманитарна насоченост, вкл. исторически модули

Бихте ли се представили на нашите читатели?

Казвам се Димитър Й. Димитров, преподавател съм по римска, византийска и средновековна балканска история и култура във ВТУ „Св.св. Кирил и Методий”.

Коя институция представлявате и с какво се занимава тя?

ВТУ е един от най-големите университети в България и втория хронологически след Софийския университет.

РЕКЛАМА:

Какво провокира интереса Ви към историята и кога решихте да се занимавате професионално с история?

Още в детството си съм израснал сред книги, много книги, най-любими ми бяха историческите. Аз съм от поколение, което в детството си израсна без компютри и смартфони, магията беше в бащината ми библиотека и многото картини вкъщи.

С кое Ваше професионално постижение се гордеете най-много?

Аз не обичам да се хваля по принцип, имам много статии и няколко книги. Както казва един мой любим автор от Късната античност, „книгите са моите деца”. Разбира се, наред с моите две чудесни момчета.

На каква тема беше последната Ви публикация? Разкажете ни повече за нея.

В момента довършвам книга за Рим и Константинопол през т.нар. Тъмни векове (VII-ми и VIII-ми век), общите тенденции и разделителните линии в средиземноморската култура и християнството, формирането на Папската държава.

Какви са идеите Ви за бъдещето? Какво предстои да напишете и да публикувате и има ли тема, която намирате за особено интересна и която бихте искали непременно да проучите и интерпретирате?

Имам още много идеи, повечето вероятно ще останат нереализирани. Обмислям труд, който да прескочи от историята към късноримското и византийско право.

Коя от Вашите многобройни специализации в чуждестранни университети допринесе най-много за професионалното Ви развитие?

Всяка по своему. Разбира се, най-дългите са обикновено най-плодотворни – Будапеща, Бирмингам в Обединеното кралство. В последно време пребивавам често, до 2 месеца годишно, в Италия, имам идеи да преровя миланските библиотеки и архиви, най-вече Амброзиана.

Има ли бъдеще изучаването на история в България и как го виждате Вие?

Без познаване на историята ще се загуби фундаментът на нашата култура, на нашата цивилизация. Пренебрегването на хуманитарните науки въобще е много опасна тенденция. В последно време много се говори, дори от министри на образованието, че университетите трябва да създават кадри за бизнеса. Глупава и опасна теза! Кадри могат да създават и специализираните средни училища, и професионалните курсове. Университетът създава хора, върху които да се крепи цивилизацията ни, не кадри.

Как оценявате работата на екипа си?

Определено съм доволен, макар че по природа съм перфекционист и винаги има какво да се желае още.

Има ли млади хора, които искат да се занимават с изследвания във Вашата тясно специализирана област?

Има, винаги е имало. Друг е въпросът държавната политика каква перспектива им дава.

Какво бихте казали на хората, които все още се колебаят дали си струва да се преподава история на училищно или на университетско ниво в България?

Вече казах, че това е толкова важно за модерния човек, колкото информатиката и компютърната грамотност.

На какво Ви е научила историята и защо тази наука е толкова важна за нас днес?

Обикновено се казва, че хората не се учат от историята. А би трябвало. Малко повече мъдрост никога не е излишна. Добрата историческа подготовка би създала и по-добри граждани, а те – по-добра политическа система.

Какво, според Вас, трябва коренно да се промени в България по отношение на обучението по история, а и относно отношението на средностатистическия българин към историята?

В учебниците в последно време илюстрациите доминират над информацията, така да се каже, в „крак с модерната младеж”. Аз смятам обратното – историята трябва да се чете, да се осмисля, да бъде интересна, някои неща да се разглеждат в дълбочина, да се докосне младият човек до историческите личности и частично до това, което е било в главите им.

Ако можехте да използвате само три думи, как бихте се определили?

Много хуманитарен тип (къде на шега, къде сериозно).

Имате ли време да се занимавате с нещо извън научната Ви дейност? Какви други интереси имате и как обичате да прекарвате свободното си време?

Обичам живота във всичките му аспекти, от спорта и разходки в природата до веселбите. Намирам време за доста неща, макар че на децата си май отделям по-малко време, отколкото би трябвало. Това последното е самокритика. Децата са най-голямата ни ценност, трябва да сме колкото се може повече време с тях.