Направи дарение на училище!

Чуй статията:

Автор: Мая Джамбазова

Разбери повече за БГ Наука:

***

В настоящата кратка статия ще се опитаме да проследим опитите за изследване на облеклото по нашите земи от периода на Първото и Второто българско царство, както и да наблегнем на проблемите, които стоят пред изследователите, посветили се на стремежа към проучване на въпроса за одеждите на българите от средните векове.

Пред пионерите в това сложно начинание да бъдат обхванати въпросите на модата и обработката на текстил от периода главно на XII-XIV век, стои проблемът за липсата на достатъчно данни. Работи се основно по стенописи (В. Наследникова). Онези пък, които в по-късно време проучват въпроса и са се заели да обобщят археологическите данни (И. Чокоев), са принудени да се задоволят с описанията на оскъдно количество текстилни фрагменти, тъй като плодородната българска земя разлага текстила, положен в нея. Днес, като че ли е благодатно време за изследване на поставения през проучвателите въпрос за облеклото, тъй като има достатъчно информация, художествени реконструкции, графични реконструкции, схеми на вътъка и пр.

Затова настоящият преглед цели да обобщи направеното по темата.

Отдавна въпросът за средновековното българско облекло присъства в учебното съдържание по „История и цивилизация” за 11 клас. Авторите на учебници са прозрели истината, че историята на България трябва да бъде представена не само чрез сухите факти за политиката на българската държава през различните периоди, но и чрез любопитни факти за бита и всекидневието на хората от миналото. Защото историята е населена с хора, които ако искаме да разберем, трябва да опознаем, чрез изучаване на техните бит, култура, икономически живот и пр.

И така, какво научаваме от учебниците по „История и цивилизация” за гимназиален курс по отношение на средновековното българско облекло?

В учебника с авторски колектив Васил Гюзелев, Райна Гаврилова, Иван Стоянов и др. пише следното:

През Средновековието облеклото навсякъде регистрирало и подчертавало социалната и съсловна принадлежност. Не правели изключение от това правило и българите.

Облеклото на владетеля и на знатните се отличавало от това на обикновеното население… С течение на времето и сред аристокрацията проникнало византийското облекло. Царят и болярите носели тъкани, внесени от Византия, Италия, а дори и от Китай. При аристокрацията особено през XIII-XIV век се наблюдава йерархия на цвета на дрехата и нейната украса: червеният цвят и златната украса в облеклото и ботушите се смятали за привилегия на владетеля и неговото семейство. Наметката, шапката и ботушите на севастократора били сини, на великия логотет – жълти и т.н. Изображенията в монументалната и миниатюрната живопис разкриват пищността и изяществото на женския царски и аристократичен костюм, в който преобладавали златотъканите връхни одежди…

Рязкото разграничаване на облеклото на обикновения народ започвало с цветовете. Селяните, занаятчиите и търговците не можели да носят одежди в ярки цветове… Женската народна носия (особено празничната) била изящна, украсена с разноцветни шевици и подчертавала кръшната снага на българката…

От това подробно описание, което за целите на настоящата статия съкратихме, става ясно, че българското средновековно облекло е подчинено на строгите порядки в обществено-политическия живот и с вида си говори много за онези, които го носят.

Разбира се, информация за разделението на йерархичен признак и по отношение на облеклото, можем да открием в трудовете на Йордан Андреев. А фактът, че българските аристократи са носели тъкани и от далечен Китай е засвидетелстван в книгата на Веселина Инкова за погребението на Калоян в църквата „Св. 40 мъченици“.

Т.е. написаното почива на сериозна научна основа и дава най-обща представа за облеклото на българите през Средновековието.

В учебника с колектив Васил Гюзелев, Константин Косев, Милчо Лалков и др. са допълнени интересни факти по повод българското облекло от епохата на средните векове.

И тук статията за облеклото от посочената епоха започва с уточнението, че одеждите от периода са маркер за социална и съсловна принадлежност. Обърнато е внимание на информацията за одеянията, предпазващи от студ, а именно ямурлуци, дълги ризи, подплатени с вълна кожуси. Направено е и уточнение за допълненията към женското облекло – накитите, които са разнообразни по своя вид, функции и същност и биват начелници, огърлици, обици, гривни, пръстени и др. Посочва се, че те често биват откривани при археологически разкопки.

И тук информацията е добре подплатена научно, тъй като сведения за накитите и текстила от средновековните български погребения ни дава Иван Чокоев в своята монография „Текстил от средновековни археологически обекти в България“.

Т.е. и тук научната обосновка е на ниво и в полза на ученика (читателя).

Тези извадки идват да послужат в полза на това, че още в училищното образование въпросът за средновековното българско облекло е застъпен добре и в цялост. Учениците придобиват представа за изследваната подтема и заедно с това получават знания и за градовете, църквите, празниците, обичаите и поминъка през периода на Първото и Второто българско царство. Чрез цитираните пасажи тук даваме обобщена информация по проблема, като извадките съдържат данни от няколко изследвания, които в интерес на обема на настоящата разработка не е практично да разглеждаме подробно.

Т.е. интерес по темата за българското облекло от Средновековието сред родните учени има и за това свидетелстват текстовете в учебниците на изд. „Просвета“, на които се позоваваме.

Но интересът е много по-дълбок от съставяне на учебникарски материали.

Задълбочено проблемът за одеянията от миналото започва да се разглежда с труда на Венера Наследникова от 1969 г. След това подобен цялостен преглед на облеклото от периода прави Мария Долмова-Лукановска през 2011 г. В опит да разгледа същността и особеностите средновековния костюм от българските земи Калина Атанасова, която е художник-илюстратор, издава своята книга „Възстановки на средновековното българско облекло (XIII-XIV в.)“, официално представена през 2016 г.

Както вече споменахме, Иван Чокоев се е концентрирал върху проучването на текстилните цялости и фрагменти, открити при археологически разкопки в България. Той дава друг поглед по темата, като подкрепя твърденията си с художествени реконструкции на откритите артефакти.

Сред студентите също има засилен интерес по темата. На кръглите маси, преминаващи под надслов: „Стандарти на всекидневието през Средновековието и Новото време“, също се изнасят доклади, които засягат темата за българското облекло от средните векове. На студентските четения, които Пловдивският университет „Паисий Хилендарски“ организира, се четат доклади, посветени и на тази тема.

В първият том от тритомната поредица на изд. „Анубис“, посветена на българската история, също има глава, отредена на темата за облеклото. Но изданието от 1999 г. няма част за облеклото. Първи том от тритомната история разглежда проблема в изданието си от 2006 г.

И тук са разгледани владетелското облекло и облеклото на обикновените люде, като информацията в това академично, предназначено за студенти книжно тяло, потвърждава написаното в учебниците за гимназиален курс.

Проблемът за изследването на българското средновековно облекло намира своето разрешение в последните години, като по темата се появиха множество статии и монографии. Това е един съществен принос в проучването на все по-популярната история на всекидневието.

Източници:

Андреев, Й. Всекидневието на българите през XII-XIV век. С., 1992

Андреев, Й. История на Второто българско царство (курс лекции). В.Т. 1999

Атанасова, К. Възстановки на средновековното българско облекло (XIII-XIV в.). ИК „Онгъл“ 2016

Гюзелев, В; И. Божилов. История на България в 3 тома., Т. 1. С., 2006

Гюзелев, В; К. Косев; М. Лалков и др. История 11 клас на СОУ. София: ИК „Просвета“, 1996

Гюзелев, В; Р. Гаврилова; И. Стоянов и др. История и цивилизация за 11 клас. София: ИК „Просвета“, 2012

Долмова-Лукановска, М. Търновските царе. В.Т. 2011

Инкова, В. Калояновото погребение. Технико-лабораторни изследвания. София: БАН, 1979 г

Наследникова, В. История на българския костюм. С., 1969

Чокоев, И. Текстил от средновековни археологически обекти в България. В.Т. 2006

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!