Търсене
Close this search box.

Обречен космически кораб започва последни спускания близо до пръстените на Сатурн

Обречен космически кораб започва последни спускания близо до пръстените на Сатурн

Обречен космически кораб започва последни спускания близо до пръстените на Сатурн

Обречен космически кораб започва последни спускания близо до пръстените на Сатурн


Направи дарение на училище!



***

Преди сондата Касини на НАСА да остане без гориво, космическият кораб с размер на автобус ще направи редица безпрецедентни орбити около ледените пръстени.

Пръстените на Сатурн оформят севернополярният „шестоъгълник“ – шестстранна реактивна струя, която продължава да озадачава учените, на снимка от космическия кораб Касини.

Завесата се отваря за последния акт на мисията Касини. В ранните часове на 4 декември, дългогодишният изследовател на Сатурн, притежание на НАСА, се спусна ниско над пръстен F – първата от многото опасващи орбити, които ще бъдат направени през следващите 4 месеца.

Това е голяма промяна за космическия кораб с размер на училищен автобус, който прекара последните 12 години, изследвайки системата на Сатурн. По време на ползотворната си мисия, корабът избягваше опасаната с пръстени планета и вместо това се спускаше към част от 62-те енигматични луни, които обсипват небесата ѝ.

Сега обаче това се променя. Тъй като горивото му свършва, космическият кораб се движи с гръм и трясък към последните си дни в орбита около Сатурн и в следващите 9 месеца Касини ще се фокусира върху планетата и пръстените ѝ.


Разбери повече за БГ Наука:

***

Най-близкият поглед на Сатурн досега. В последните си дни космическият кораб Касини ще лети до пръстените на Сатурн по-близо от всякога, а след това ще навлезе в газовата атмосфера на планетата.

Последен акт

В края на ноември, Касини се извисяваше високо над Сатурновата система и предприе курс, чрез който ще доближи края на Сатурновия F-пръстен 20 пъти преди края на Април.

По време на първите такива доближаващи орбити космическият кораб ще предава сигнали до Земята, взрян в полюсите на планетата и изучаващ малките луни Тетис и Енцелад.

Най-отдалеченият от Сатурн и най-видим F-пръстен, е и най-активен. Спирали, извивки и възли се появяват редовно в широкия близо 500 км диск от ледени частици, ограден от вътрешната страна от малката планета Прометей и воден от външната страна от друга малка планета, Пандора.

„Пръстенът се променя постоянно, понякога от него се носят сияния и тънки нишки“, казва ученият по проекта Касини Linda Spilker от лабораторията Jet Propulsion на НАСА. „Понякога луната Прометей навлиза или излиза от F-пръстена, създавайки канали в материята на пръстена“.

Орбитите на Касини около пръстените ще предложат на учените хубава гледка към външния край на масивния А-пръстен, който се намира в променящата се, сравнително тънка лента на F-пръстена. Тъкмо тук малките луни, криещи се в пръстена, разкриват присъствието си, като оставят витлообразни дири сред ледените частици.

Това е нещо повече от обикновено любопитство, защото тези малки луни се държат като нови, все още формиращи се планети. Учените се надяват, че ще могат да ги използват като заместители, за да разберат как планетите са се развили в нашата Слънчева система и как световете се формират около далечни звезди.

Надяват се също, че с полета на Касини над Сатурн, космическият кораб ще има по-добра гледка към този странен шестоъгълник, който се формира на северния полюс на планетата. Въпреки че шестстранната реактивна струя е била възпроизвеждана в лаборатория, все още е озадачаващa заради своята продължителност и факта, че нищо подобно не съществува в близост.

„Все още не разбираме как шестоъгълникът поддържа тази некръгла форма“, казва Spilker. „Това е уникално за нашата Слънчева система.“

Краят

След като приключат орбитите около пръстените през Април, нещата ще станат вълнуващи.

Както е планувано за края на Касини – сондата ще да бъде изпратена там, където нито един космически кораб не е бил досега: не просто около пръстените на Сатурн, а между планетата и тях.

По време на тази мисия, която учените са нарекли „Големият финал“, Касини ще се завърти около опръстенения свят 22 пъти, провирайки се в тясното пространство между Сатурн и пръстените му.

Маневрата не е безопасна. Сблъскването с една от ледените частици в Сатурновите пръстени може да е катастрофално. Но ръководителите не са много притеснени. В тази първа решителна крачка в празното пространство, те ще защитават Касини като накарат сондата да използва своята високо-развита антена като щит.

Все пак, „винаги има възможност частица от пръстена да удари Касини в ключова зона и тогава ще спре да функционира“, казва Spilker.

Ако предположим, че всичко върви по план, тези орбити ще предложат на учените възможност да проучат магнитното поле на Сатурн и неговата газова вътрешност с високо напрежение както никога преди и може би най-накрая ще разберат как се свързват частите на големите планети.

Може би още по-вълнуващо е това, че Касини може да отговори на един от най-оспорваните въпроси за Сатурновата система: От колко време Сатурн носи своите планетарни обръчи?

В момента учените спорят дали пръстените са стари колкото планетата, или са по-млади останки от отдалечила се луна или несполучлива комета, която се е приближила твърде много до Сатурн и е била разпръсната на парчета от гравитационната му сила.

Докато Касини се спуска и се промушва в своята последна част от мисията, ще може да измери обема на пръстените и да събере ключови улики, които биха помогнали да разберем отговора.

На бис

През септември 2017 година Касини ще обере последните овации, след като навлезе в самия Сатурн, френетично изпращайки данни обратно до Земята, докато не се взриви в атмосферата на планетата.

„Касини е като добър приятел и ще ми бъде тъжно да кажа сбогом в този финален ден“, казва Spilker.

Обаче, отбелязва тя, „след като Касини се изпари в атмосферата на Сатурн, атомите му ще останат част от планетата и ще остане там завинаги. Надявам се, че ще можем да се завърнем към Сатурновата система отново в близко бъдеще, за да продължим разнищването на многото мистерии, които Касини разкри.“

Превод: Никол Николова

Източник: National Geographic


Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!



***

Включи се в списъка ни с имейли – получаваш броеве, статии, видеа и всичко, което правим за популяризирането на науката в България.  

Еднократен (Вечен) абонамент​​

Списание “Българска наука” излиза в PDF и ePub и може да се изтегли и чете от компютър, таблет и телефон. Достъпа до него става чрез абонамент, а възможността да се абонирате еднократно позволява да можете да достъпите всички бъдещи броеве без да се налага никога повече да плащате за списанието.