Направи дарение на училище!

Проф. Албена Александрова в Лаборатория „Свободно-радикални процеси“ на ИНБ-БАН.

Текстът резюмира три статии за различни български учени и тяхната работа в БГ Наука, чиито подробни версии могат да се прочетат в новия брой 151 на списание “Българска Наука”; а също така интервютата с тях може да бъдат гледани или слушани във видео/аудио формат на сайта, в YouTube канала, фейсбук страницата и другите ни канали.

Разбери повече за БГ Наука:

***

Проф. Албена Александрова работи още от 1988 г. в Лаборатория „Свободно-радикални процеси“ към Институт по Невробиология-БАН. Понастоящем тя е и преподавател по биохимия в НСА и ръководител на Центъра за научна и приложна дейност в спорта към НСА, като води лекции в различни университети из страната.

Лабораторията има над 40-годишна история в изучаването на оксидативния стрес – естествена реакция на всички аеробни организми към външни и вътрешни въздействия. Редица външни въздействия като йонизираща радиация, ултразвук, замърсители на околната среда, включително вещества с битово, промишлено и агрозащитно приложение, метаболизират до радикали или образуват радикали на ендогенни вещества, увеличавайки прооксидантните процеси. Това, от своя страна, предизвиква промени в структурата и функционирането на биомолекулите, което се отразява негативно и на по-високите им нива на организация, включително и на природните екосистеми. 

По отношение на човека, оксидативният стрес е в основата на редица сърдечносъдови, невродегенеративни, белодробни, бъбречни, ракови, метаболитни и други заболявания.

Всички тези проблеми се изследват от Проф. Албена Александрова, съвместно с един малък, но професионален и ангажиран научен колектив. В момента те работят по няколко проекта, финансирани от ФНИ, имащи сходни цели, но касаещи различни моделни организми. 

Проф. Александрова е ръководител на проекта „Комплексно екотоксикологично изследване на псамофилни видове миди от сублиторални местообитания на българската акватория на Черно море“. Другите два проекта са: „Изследване на екологичния натиск в българската акватория на Черно море чрез интегрирани микробиологични, биохимични и генетични маркери в черноморската мида Mytilus galloprovincialis Lam.“ и „Екосистемен подход за оценка на биоразнообразието и състоянието на популации на ключови видове риби от българското крайбрежие на Черно море“.

С работата на Лабораторията по тези проекти за първи път се изследва екотоксикологичния статус на природни популации от различни морски биоиндикаторни видове (черни миди, бели миди и риби) от българското черноморско крайбрежие чрез интегриране на специфични морфологични, биохимични, генотоксикологични и микробиологични изследвания. Само такова интегрирано, мултифункционално

изследване може да даде обективна оценка на екологичното състояние и стресовите реакция към променящата се среда на обитаване на характерни и екологично важни видове морски организми от българското черноморско крайбрежие. Това ще предостави нова и ключова информация за мониторинг и устойчиво управление на черноморските екосистеми.

Тези изследвания ще отговорят на възможностите за устойчивото ползване на ресурсите и нарастващата загриженост за последствията от въздействията върху Черно море като замърсяването с токсични вещества и устойчиви пластмаси. 

Полева работа за набиране на биологичен материал в Черно море.

Д-р Григор Бойков е един от авторите на наскоро излезлия филм “Османските регистри проговарят”. Той е завършил история в СУ “Св. Кл. Охридски”, а понастоящем работи за Австрийската академия на науките. Най-общо казано той е историк на Османската империя, като изследователският му фокус е съсредоточен върху Балканите.

Османо-турските архиви се явяват един огромен и все още непроучен докрай източник за доста голям период от нашата история. Обект на историческите изследвания на д-р Бойков са главно обикновените  хора, обитаващи Балканите и най-вече територията на днешна България през османския период. Най-важните акценти са как хората взаимодействат помежду си и с природната среда, климатичните особености и как това определя цяла поредица от социални, икономически и културни процеси и как обществото се променя като цяло в рамките на този период от близо половин хилядолетие.

Едно от по-интересните негови изследвания е това на вакъфите – османски благотворителни фондации, които имат изключително важна роля през целия период и до голяма степен определят част от политическия дискурс в следосвобожденската епоха. Друго изследване е върху това как взаимодействията между хората и властта променят географския пейзаж, водейки до появата на нови градове на Балканите през османската епоха. Изследванията на д-р Бойков поставят историческата реалност в малко по-различна светлина от тази, в която тя е традиционно представяна в нашата историография. При по-внимателно вглеждане проличава, че империята не е управлявана праволинейно с декрети, спускани отгоре, ами в процеса участва цяла мрежа от зависимости и взаимоотношения, в която често на равна нога участват и ислямски и християнски дейци. В тази картина ролята на манастирите например е изключително важна. Ние често имаме склонността да виждаме манастирите като един пасивен реципиент и място където само се съхранява културата и духовността. Но работата на д-р Бойков с негови колеги от архива на Зографския манастир показват, че той е бил изключително проактивен в своите взаимоотношения с централни и местни власти и би трябвало да завъртим нашата визия за това как са изглеждали нещата.

Неговият филм  “Османските регистри проговарят” е резултат от проект по една национална програма за финансиране на научни изследвания, свързана най-общо с културно-историческото наследство. Идеята му е да се създаде основата за един дигитален историко-географски справочник за селищата в България и по този начин да съхрани наличната топонимия от османския период, която е минала през няколко вълни на съвсем целенасочено изличаване и промяна. А също така да даде на историците един удобен инструмент за работа с документи и други източници, имащи някаква географска отпратка. Това е една своеобразна дигитална платформа, където данните ще бъдат обработени, качени и направени достъпни за широката общественост в различни категории, като например общо население, гъстота на населението, промени във времето, които всеки ще може да наблюдава онлайн директно.

Мария Костадинова-Аврамова от Националния институт по геофизика, геодезия и география – БАН и Петър Димитров от Националния археологически институт с музей към БАН работят по един интересен проект, финансиран от Фонд „Научни изследвания“. Той е свързан с експерименталната археология и археомагнетизма, методи със значителен потенциал за изучаването на различни археологически структури. С тяхна помощ могат да бъдат независимо потвърдени или отхвърлени редица хипотези и твърдения относно нивото на технологично развитие, икономическия живот и социалната организация на древните общества и същевременно да бъде подобрена точността на съвременните интердисциплинарни изследователски методи. Един от фокусите е натрупването на информация за процесите на нагряване и охлаждане в различни термични конструкции и установяване влиянието на експерименталните условия върху магнитните свойства на различни типове глина.

Археомагнитните резултати позволяват да се съпоставят и синхронизират археологически обекти от един и същи период; да се установи дали дадена структура е разкрита в положението, в което е изстинала в древността; да се определи функционалното предназначение на дадена горивна структура и да се правят заключения относно условията на изпичане и достигнатите температури както за керамични фрагменти, така и за древни опожарявания и термични съоръжения. Всеки процес на горене и изпичане е сам по себе си уникален и възстановяването на историята на самия процес е нелека задача. 

Екипът на БАН провежда полевите експерименти в общо 6 находища в Североизточна България, като се изследват три различни вида експериментални съоръжения – открито огнище, еднокамерна пещ с конична форма и двукамерна правоъгълна пещ.

Представителен брой образци от всеки тип глина е подложен на различни немагнитни анализи и магнитно-диагностични лабораторни експерименти преди и след еднократното или многократното изпичане. Целта е да се получи възможно най-пълна информация за състава на изходните глини, да се проследи как се изменя магнитният им капацитет при нагряване, да се установят преобладаващите магнитни минерали преди и след нагряването и да се потърси сходство между отделните типове глина по отношение на техния състав и поведение. 

Всичко това дава ценни сведения и детайли за различни опожарени сгради или огнища и помага да изградим по-ясна представа за технологиите на изпичане и живота в миналото.

Текст: Радослав Тодоров

Вижте повече за съдържанието на брой 151 и как да изтеглите броя от тук: https://nauka.bg/bgnauka151/

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!