Някои езици умират – приемете го!

Накратко: Макар изчезването на езици да е загуба на уникално културно знание, то често улеснява социалната интеграция и комуникацията на малките общности. Текстът предлага нов поглед върху лингвистичните промени, призовавайки за приемане на естествения процес на замяна на езици, подобно на екологичните трансформации.

salah-al-sayyid

Има ли значение дали един език умира? Правилният отговор би трябвало да бъде, че има значение, защото всеки език е хранилище на идеи и култура и олицетворява един уникален начин на възприемане на света. На планетата има само около 7000 езика; изчезването дори само на един намалява общата сума на човешкото познание.

Но в някои случаи, изчезването на един език може да се види и в по-положителна светлина. Вземете например бедуинския жестомимичен език Ал-Саид (ABSL), ограничен до около 1000 души в малко израелско село с високо ниво на вродена глухота. Езикът изглежда обречен на изчезване, поради разпространението на израелския жестомимичен език.

Инстнинктивната реакция е съжаление, а от лингвистична гледната точка – загубата на ABSL е истински срам. Това е очарователен език, който е привлякъл вниманието на лингвистите и ги е занимавал със себе си близо 15 години.

Но за глухите селяни израелският жестомимичен език е подобрение: дава им възможност да разговарят с десетки хиляди хора, а не с няколкостотин, и им позволява да работят и да се женят извън селото си. Все пак е трудно тази загуба да се възприеме единствено и само като прогрес.

Същото се отнася и до други застрашени езици: те умират, защото хората ги изоставят заради други, които отговарят по-добре на нуждите им.

Технологиите значително „омекотяват удара“ от тази промяна като позволяват застрашените езици да бъдат съхранени в детайли – което също значи, че евентуално един ден те ще могат да бъдат  възкресени, както езикът на израелтяните беше през XIX в. Сега ивритът е матерен език за 9 милн. души.

Лингвистите инстинктивно порицават загубата на език така, както биолозите природозащитници някога оплакваха загубата на всеки отделен вид.

Но настъпва промяна в начина ни на мислене за съхранението – то се движи в посока приемане, че не всеки вид може да бъде спасен, че инвазивните видове не са винаги лоши и че екосистемите, проектирани от хората, не са задължително  по-нисши от естествените такива. Може би точно на такава „еретична“ промяна се дължат съвременните нагласи към изчезването на езиците.

Превод: Йоанна Николова

Източник: NewScientist

Живейте по-добре с наука!

  • Развийте критично мислене и изградете защита срещу дезинформация.

  • Придобийте ключови умения за по-добър живот с нашите курсове във формат текст, видео и аудио.

  • Открийте новостите и иновациите в медицината.

  • Само 3 минути дневно са достатъчни, за да трансформирате живота си!

  • Всеки месец ви очаква нов брой с увлекателни статии по биология, космос, технологии, история, медицина и много други.

Изживейте науката навсякъде и по всяко време, като я четете на най-удобното за вас устройство.

 
Годишен абонамент
ВИЖ ПОВЕЧЕ
  • Безкрайно знание - списание, видеа, аудио, книги и т.н.
  • Достъп от всякъде
  • Социална мрежа за знание с хора като вас.

Създадохме платформа, която предлага курсове и ръководства, насочени към решаването на житейски предизвикателства чрез научно обосновани методи. Тя не само подпомага личностното развитие, но и предоставя ценни знания за водене на по-здравословен, успешен и пълноценен живот. Благодарение на научния подход, потребителите ще имат възможност да подобрят своето благосъстояние и да постигнат по-високо качество на живот.

БГ Наука
Powered by  GDPR Cookie Compliance
Правила на поверителност

Използваме „бисквитки“, за да персонализираме съдържанието и рекламите, да предоставяме функции на социални медии и да анализираме трафика си. Също така споделяме информация за начина, по който използвате сайта ни, с партньорските си социални медии, рекламните си партньори и партньори за анализ.

Можете да коригирате всички настройки на „бисквитките“, като отворите разделите вляво.