Ново изследване търси отговорите на въпроси като: Защо хората имат големи мозъци?, Защо хората нямат сетивни мустаци? и Защо мъжете имат пен

Ново изследване търси отговорите на въпроси като: Защо хората имат големи мозъци?, Защо хората нямат сетивни мустаци? и Защо мъжете имат пениси без… бодли?

http://www.sciencenews.org/view/download/id/70849/name/DELETED_DNA
Хората са загубили части от влиятелна ДНК верига, които оказват въздействие върху дейността на гени, които при мишките запазват мозъка малък и формират бодли по пениса на мишоците. Липсата на този генетичен материал при хората може да доведе до увеличаване на мозъка и до по-дълго съвкупление, според ново проучване, проведено от Алекс Полен и Филип Рено.

Изследователите са използвали компютърни симулации, като анализирали определени генетични заличавания, групирани около специални гени. Това изследване е най-новият опит да се намерят генетичните фактори, които правят човека човек.

Сексът при хората щеше да бъде различен, дори – и доста болезнен, ако мъжете не бяха еволюирали и не бяха изгубили малките твърди бодли на пенисите си, които все още са налични върху половите органи на някои видове.

Авторите на проучването от Медицинския институт „Хауърд Хюз“ и Станфордския университет са установили, че някои ключови различия – като например по-големите мозъци на хората, липсата на сетивни мустаци (като на котките и мишките) при тях и липсата на бодли върху мъжките пениси – се дължат на липсващи фрагменти от ДНК, отговорни за включването и изключването на гените.


РЕКЛАМА:

***

Проучването подкрепя идеята, че гените, които контролират активността на други гени, са изключително важни и че с тях може да се обясни защо хората са толкова различни от другите бозайници.
За целите на изследването специалистите са сравнили генетичния код на човека с този на шимпанзетата – най-близките му сродници, и на други бозайници. Изследователите са открили 510 генни сегмента, които са налични при шимпанзетата, макаците и мишките, но пък липсват при човека. Почти всичките от тези сегменти са регулаторни гени – генетични „ключове“, които влияят върху активността на съседни гени. Повечето от тях също липсват и при неандерталците, което предполага, че генетичните сегменти са изгубени някъде между 500 000 и 6 000 000 г. Тези ключове, известни като подобрители, може да се намират далеч от някой ген, но въпреки това управляват времето и аспектите на неговата промяна.

След това учените са направили компютърен анализ, за да идентифицират изтритите ДНК сегменти, които са били струпани около специфични гени. „Открихме повече промени, отколкото очаквахме, в близост до гените, участващи в сигнализацията на стероидните хормони, а също – и известен брой липсващи гени в близост до гените, играещи роля в мозъчното развитие.“, обяснява Дейвид Кингсли от изследователския екип.

Друг липсващ подобрител, посочен в изследването, може да помогне при обясняването на  еволюцията на размера на човешкия мозък. Подобрителят се намира до тумор-потискащ ген, наречен GADD45G, който обикновено спира растежа на клетките, така че ракът да не може да се развива. При мишки и шимпанзета, подобрителят на ДНК го има в мозъка, а при човека – не. Затова мозъчните клетки на хората могат да се размножават, вероятно – допринасяйки за нарастването на мозъците им.

„Този подобрител вероятно не е единственото нещо, което води до увеличаване на човешкия мозък. Няма как промените в един-единствен ген да представляват всички интересни промени, които са довели до съвременното състояние на човешкия мозък. Загубата на ДНК структури е само един от факторите за развитието на нови черти.”, смята Кингсли. Премахването на подобрителя при опитни мишки би подпомогнало изследователите да научат каква отговорност за растежа на мозъка играе липсващата част от ДНК.

Специалистите са открили например, че един от сегментите от ДНК, който е изтрит от човешкия геном, е отговарял за развитието на сетивни мустаци като тези при мишките, както – и за развитието на твърди бодли като наличните върху пенисите на много бозайници.

”Хората винаги се изненадват, когато научат, че половите органи на много организми са покрити с подобни образувания.“, казва Кингсли. Изследователят обяснява, че тези бодли обикновено се срещат при видове, които се чифтосват бързо – като например мъжките шимпанзета, които се състезават, за да оплодят една или повече женски.
Бодлите представляват образувания от кератин – протеин, изграждащ ноктите. Те често са разположени върху сензорни рецептори и учените допускат, че отстраняването им ще удължи копулацията. При хората загубата на бодлите е спомогнала също така и за удължаването на половия акт, и за създаването на стабилни моногамни връзки.
Споменатите еволюционни промени вероятно са настъпили, за да посрещнат репродуктивните нужди на хората.

Авторите на проучването се надяват, че освен физическите различия в човешката еволюция, те ще търсят още изгубени последователности, свързани и с други анатомични различия като потните жлези, ходенето в изправено положение, кожни промени, загуба на обилно окосмяване на тялото и други. Те се надяват още и, че ще могат да разберат по-добре и друго много важно нещо – защо хората са податливи на болести като рак, артрит, малария, Алцхаймер, Паркинсон, СПИН и други.

http://www.mcasco.com/Obs%20Archive/images/human_brain.jpg

Неделин Бояджиев
По материали от:
http://www.sciencenews.org/
http://www.abc.net.au/


Европейска нощ на учените 2022 г.: