Ново изследване на палеоклимата показва защо се получава допълнително ускоряване на глобалното затопляне

Накратко: Ново проучване на MIT, анализиращо климата на Земята за последните 66 милиона години, разкрива наличието на механизъм, който засилва периодите на затопляне. Учените установиха, че първоначалното повишаване на температурите засилва биологични и химични процеси, създавайки мултиплициращ ефект. С оттеглянето на арктическия лед този процес може да се активира отново и да ускори съвременното глобално затопляне.

 

Все по-ясно е, че продължителните условия на суша, рекордната жега, масовите горски пожари и честите по-екстремни бури, случващи се през последните години, са пряк резултат от повишаването на глобалните температури, причинени от добавянето на въглероден диоксид от човешката дейност в атмосферата.
Сега ново проучване на Масачузетския Технологичен институт (MIT) за екстремни климатични събития в древната история на Земята показва, че съвременната планета може да стане по-нестабилна, докато продължава да се затопля.

Проучването, публикувано в Science Advances, изследва палеоклиматичните данни от последните 66 милиона години, през ерата на Неозоя, започнала малко след изчезването на динозаврите. Учените установиха, че през този период колебанията в климата на Земята са изпитали изненадваща „затопляща наклонност“. С други думи, имало е много повече затоплящи събития – периоди на продължително глобално затопляне, продължаващи хиляди до десетки хиляди години – отколкото охлаждащи периоди. Нещо повече, затоплящите периоди са били по-екстремни и с по-големи промени в температурата, отколкото периодите на охлаждане.

Изследователите казват, че възможно обяснение за тази склонност към затопляне може да се крие в „мултиплициращ ефект“, при който умерена степен на затопляне – например от вулкани, отделящи въглероден диоксид в атмосферата – естествено ускорява определени биологични и химични процеси, които подобряват тези колебания, водещи средно до още по-голямо затопляне.

Интересното, което екипът отбеляза е, че тази склонност към затопляне е изчезнала преди около 5 милиона години, по времето, когато в Северното полукълбо са започнали да се образуват ледените покривки. Не е ясно какъв е ефектът на леда върху реакцията на Земята към изменението на климата. Но тъй като днешният арктически лед се оттегля, новото проучване показва, че мултиплициращият ефект може да се появи отново и резултатът може да бъде по-нататъшно усилване на предизвиканото от човека глобално затопляне.

Цялата статия можете да прочетете в новият Брой 149 на сп. Българска Наука.
Подаряваме ти първите 58 стр. от брой 149 тук>>

Живейте по-добре с наука!

  • Развийте критично мислене и изградете защита срещу дезинформация.

  • Придобийте ключови умения за по-добър живот с нашите курсове във формат текст, видео и аудио.

  • Открийте новостите и иновациите в медицината.

  • Само 3 минути дневно са достатъчни, за да трансформирате живота си!

  • Всеки месец ви очаква нов брой с увлекателни статии по биология, космос, технологии, история, медицина и много други.

Изживейте науката навсякъде и по всяко време, като я четете на най-удобното за вас устройство.

 

Създадохме платформа, която предлага курсове и ръководства, насочени към решаването на житейски предизвикателства чрез научно обосновани методи. Тя не само подпомага личностното развитие, но и предоставя ценни знания за водене на по-здравословен, успешен и пълноценен живот. Благодарение на научния подход, потребителите ще имат възможност да подобрят своето благосъстояние и да постигнат по-високо качество на живот.

БГ Наука
Правила на поверителност

Използваме „бисквитки“, за да персонализираме съдържанието и рекламите, да предоставяме функции на социални медии и да анализираме трафика си. Също така споделяме информация за начина, по който използвате сайта ни, с партньорските си социални медии, рекламните си партньори и партньори за анализ.

Можете да коригирате всички настройки на „бисквитките“, като отворите разделите вляво.