Новите лица на българската наука – Интервю с д-р Явор Ченков


 

Автор: Калина Калчева

 

Бихте ли се представили на нашите читатели? 


РЕКЛАМА:

***

Д-р Явор Ченков, специализант по психиатрия, асистент и докторант в медицински университет Варна, експерт в Зеленият морски двор на Варна.

Коя научна институция представлявате и с какво се занимава тя?

Медицински университет Варна, факултет по обществено здравеопазване, катедра по Хигиена и епидемиология. Катедрата се занимава с всички въпроси касаещи превантивната медицина и профилактиката.

Кое Ви запали да се занимавате с науката и кога се случи това?

Още в детската градина ми бяха подарили една от първите детски енциклопедии достъпни на пазара по онова време, която беше толкова интересна, че още тогава си казах че искам да съм откривател и да се занимавам с наука. След това във 2 клас се записах на кръжок по астрономия, който посещавах до 10 клас. Междувременно в 7 клас се запалих по биологичните науки, намирайки един стар учебник по анатомия и физиология на майка ми, и това беше преломният момент който наклони везните в полза на биологичните науки пред астрономията и физиката. Разбира се последните останаха да ме интригуват и до ден днешен, като естественият развой на събитията беше да ги комбинирам в една сплав. Така се роди и интересът ми към космическата медицина и биология, по която разработвам нови проекти.

Имате ли одобрен проект в последната сесия на Фонд научни изследвания, как се казва той и какви ползи ще има той за науката и живота на обикновения човек?

Не съм кандидатствал по този фонд все още.Но , юни  месец  участвах в 50та  юбилейна  национална  конференция по  въпросите  на обучението  по  физика,  организиран от Съюза на  физиците и БАН ,с  научен  доклад. Смятам ,че това  е една уверена  стъпка  в правилната посока.

С какво заглавие беше последната Ви публикация? Разкажете ни повече за нея.

„Факторът микроклимат   в близка  среща с  червената  планета‘‘,  съвместен проект.Проучването беше  представено  на юбилейната конференция по  физика и  ще бъде част от,юбилейния сборник на  съюза на  физиците.

Какво представлява успешно конструираната космическа база? В историята на астронавтиката и дизайна, никога не е имало специално пространство “Habitat”… всички модули са били капсули или лаборатории. В средващите страници ще разгледам методите за комбинация между архитектура, дизайн и астрономия, физика и медицина. Тази система е предназначена да отговори на набор от специфични цели за проектиране, създадени да ръководят избора на основни елементи на практична колония в пространството. Основната цел е да се създаде постоянна общност в пространството, което е достатъчно продуктивно, за да се поддържа и да се използва активно средата на пространство до степен, която позволява растеж. Идея реализация В  този доклад  ще ви  представим стъпките по пътя на реализация, на  един  научен проект, пречупен през  погледа на  концептуалният дизайн, устойчивото изграждане и  преодоляването  на  климатичните, екологични и  медицински предизвикателства.

Има ли бъдеще науката в България и как го виждате Вие?

Въпреки че правенето на наука в България е изключително трудно, несъмнено тя има бъдеще у нас и се запознавам с все повече наши млади учени, които въпреки трудностите доказват, че ако човек обича науката, нищо не може да спре ентусиазма и мотивацията му да я развива, било то и в съвременната българска реалност.

Как оценявате работата на екипа си?

Екипите от доброволци, които ми помагат по проучванията свързани с докторантурата ми са винаги изключително ентусиазирани и целеустремени в желанието да помогнат не само на мен, но и за развитието на науката като цяло.

Има ли млади хора, които искат да се занимават с наука във Вашата област?

В областта в която се занимавам по дисертационният ми труд има малко млади учени в България, но в последната година се запознах с няколко такива, и в момента обмислям колаборация с повечето от тях.

Какво бихте казали на хората, които все още се колебаят дали да се занимават с наука в България?

Ще бъде трудно, но не и невъзможно. Да не се отказват за нищо на света, защото времената, в които живеем и икономическите, геополитически, социални, здравни и екологични кризи, в които сме затънали, ще изискват свежият ентусиазъм на младите учени, с чиято помощ ще осигурим развитието на регионалната и глобална наука за едно по добро бъдеще за нашите деца и всички след тях!

Какво, според Вас, трябва коренно да се промени в България по отношение на науката?

Трябва да се променят някои политики в университетите и други научни институции, така че да стимулират повече и по-качествено младите учени. Да се засилят колаборациите и взаимопомощта не само между отделните научни институции в страната, но и тези с чуждестранните такива.

Занимавали ли сте се с нещо извън научната работа? Какви други интереси имате и как обичате да прекарвате свободното си време?

Знимавам с изкуства от малък. Свиря на 3 музикални инструмента, рисувам, спортувам, занимавам се с градинарство, редя пъзели.

 


Европейска нощ на учените 2022 г.: