Нова времева линия на катастрофалното минало на Земята

Превод: Елена Страхилова

Източник: ScienceDaily

Добре дошли в ранния етап на Слънчевата система. Точно след формирането на планетите преди повече от 4,5 милиарда години нашият квартал в Космоса е едно доста хаотично място. Вълни от комети, астероиди и даже протопланети се стичат към вътрешността на Слънчевата система като някои по пътя си се разбиват в Земята.

Сега екип от изследователи под ръководството на Стивън Модзис, геолог от Университета на Колорадо в Боулдър, определи нова времева линия за този бурен период от планетарната ни история.

В наскоро публикувано изследване, учените се позовават на феномен наречен „гигантска планетна миграция”. Това е названието на етап от еволюцията на Слънчевата система, в който най-големите планети, по причини, които остават все още неизяснени, започват да се отдалечават от Слънцето.


РЕКЛАМА:

***

Изхождайки от данни на астероиди и други източници, екипът преценява, че това променящо Слънчевата система събитие е настъпило преди 4,48 милиарда години – много по-рано отколкото някои учени предполагаха досега.

„Откритията”, заяви Модзис, „биха могли да осигурят на учените ценни указания за това кога може да е възникнал животът на Земята.”

„Ние знаем, че за да се обясни настоящата орбитална структура на външната Слънчева система, трябва да се е извършила гигантска планетна миграция, но преди настоящето проучване никой не знаеше кога това се е случило”, каза Модзис, който е професор в Катедрата по геоложки науки.

Това е един дебат, който поне отчасти се свежда до лунните скали, събрани от астронавтите на Аполо, много от които изглеждат едва на 3,9 милиарда години, т.е. стотици милиони години по-млади от самата Луна.

За да обяснят тези епохи, някои изследователи предполагат, че нашата Луна и Земята са били затлачени от големия брой комети и астероиди около тях в този период. Но според Модзис не всички са съгласни с тази теория.

„Оказва се, че частта от Луната, на която кацнахме, е много необичайна”, обяснява той. „Тя е силно повлияна от въздействието на Mare Imbrium (Морето на дъждовете), което е на възраст около 3,9 милиарда години и е оказало влияние на всичко, което ние взехме като извадка.”

За да избегнат това препятствие, учените решават да съставят епохите по изчерпателната база данни от метеоритите, разбили се на Земята.

„Повърхностите на вътрешните планети са претърпели значителни въздействия от външни влияния, но и от събития от вътрешен характер до преди около 4 милиарда години”, казва съавторът в изследването Рамон Брайсер от Научния институт „Земя и живот” в Токио. Същото не е валидно за астероидите. Техните данни се връщат много по-назад във времето. Но екипът разкрива, че тези данни се връщат назад само до 4,5 милиарда години.

За изследователите това предполага само една възможност – Слънчевата система трябва да е претърпяла голямо бомбардиране точно преди тази пределна дата. Много големи въздействия могат да стопят скали и да повлияят на радиоактивната им възраст, твърди Модзис. И пояснява, че това явно е било предизвикано от гигантските планети на Слънчевата система, които според изследователите са се формирали на много по-близко разстояние една от друга отколкото са днес. Използвайки компютърни симулации обаче неговият екип демонстрира, че тези формирования са започнали да се придвижват бавно към сегашните им локации преди около 4,48 милиарда години.

По време на симулациите те разпръскват отломките, запращайки някои от тях към Земята и нейната млада по това време Луна.

„Откритията отварят нов прозорец към разбирането ни за това кога може да се е появил животът на Земята”, добавя Модзис. Въз основа на резултатите може да се предположи, че Земята е била достатъчно спокойна, за да поддържа живи организми още преди 4,4 милиарда години.

Съавтори в това проучване са Найджъл Кели, предишен сътрудник на Университета на Колорадо в Боулдър, Олег Абрамов от Института по планетарни науки и Стефани Вернер от Университета в Осло.

Ако ви е харесала тази статия, бихте могли да разгледате и бижутата от медицинска стомана, които предлагаме, във формата на планети от Слънчевата система – „Сатурн“, колие „Земя“, обеци „Земя“ , както и на съзвездия.


Европейска нощ на учените 2022 г.: