Нова следа за произхода на Луната


 

Хората винаги са имали интерес към Луната, но сериозното им отношение по темата започва едва след наблюденията на Галилео Галилей.
В продължение на близко 5 века изследователи предлагат многобройни теории за формирането на Луната. В проучване, публикувано току-що в списание Science Advances, съобщава за находки, посочващи, че Луната е наследила местните благородни газове, като хелий и неон, от мантията на Земята. Това откритие подкрепя хипотезата за „Гигантския удар“, която предполага, че Луната е образувана от масивен сблъсък между Земята и друго небесно тяло.

 

Лунни метеорити в Антарктида


РЕКЛАМА:

***

По време на докторантурата си в ETH Zurich,  Патриция Уил анализира 6 проби от лунни метеорити от Антарктическата колекция, получена от НАСА. Те се състоят от базалтова скала, която е образувана след бързото охлаждане на магмата, изригнала от вътрешността на Луната. Благодарение на допълнителните базалтови слоеве обаче, скалите остават покрити след своето образуване и биват предпазени от космическите лъчи и слънчевия вятър. Процесът на изстиване довежда до формирането на лунни стъклени частици сред други минерали, намерени в магмата. Уил и екипът ѝоткриват, че стъклените частици запазват химичните отпечатъци на слънчевите газове: хелий и неон от вътрешността на Луната.
“Откриването на слънчеви газове за първи път в базалтови материали от Луната, които не са свързани с никакво излагане на лунната повърхност, беше толкова вълнуващ резултат“, казва Уил.

Без защита от атмосфера, астероиди непрекъснато удряли повърхността на Луната. Вероятно е имало силно сблъскване, което да изхвърли метеоритите от средните слоеве на потока от лава, подобно на огромните равнини или лунни морета. В крайна сметка скалните останки проправят пътя си към Земята под формата на метеорити. Повечето от тях са събрани от пустините на Северна Африка, но в този случай – от „ледената пустиня“ на Антарктида, където са по-лесни за забелязване сред пейзажа.

 

 

Лабораторен инструмент, вдъхновен от текст на песен

В Лабораторията за благороден газ в ETH Zurich се намира най-съвременният масспектрометър, наречен „Tom Dooley“ – възпят в песента на Grateful Dead със същото име. Един ден изследователи окачват високочувствителното оборудване от тавана на лабораторията, за да избегнат смущенията от вибрациите на ежедневието. Така и инструментът получава името си. 

Използвайки масспектрометърът, учените успяват да измерят субмилиметрови стъклени частици от лунните фрагменти и да изключат слънчевия вятър, като източник на откритите газове. Хелият и неонът, на които попадат, били в много по-голямо количество от очакваното.
Tom Dooley е толкова чувствителен, че е единственият инструмент в света, способен да намира такива минимални концентрации на хелий и неон. Той е използван и за откриването на тези благородни газове в зърна на възраст от 7 милиарда години в метеорита Мърчисън – най-старата твърда материя известна до момента. 

      

В търсене на произхода на живота

Огромната колекция на НАСА съдържа около 70 000 одобрени метеорити. „Силно съм убеден, че ще има надпревара за изследване на тежки благородни газове и изотопи в метеоритни материали“, казва професорът от ETH Zurich Хенер Буземан, един от водещите световни учени в областта на геохимията на извънземните благородни газове.
Той очаква, че скоро учените ще търсят благородни газове, като ксенон и криптон, които са по-трудни за установяване, както и други летливи елементи, като водород или халогени в лунните фрагменти.

Буземан коментира: „Въпреки че такива газове са ненужни за живота, би било интересно да се знае, как някои от тези благородни газове са оцелели след бруталното и насилствено образуване на Луната. Такива знания могат да помогнат на учените в геохимията и геофизиката да създадат нови модели, които показват по-общо как такива най-летливи елементи могат да оцелеят при формирането на планетата в нашата Слънчева система и извън нея.“

 

Превод: Биркан Бейзат

Източник: https://www.sciencedaily.com/


Европейска нощ на учените 2022 г.: