Нова мишена в лечението на меланома

Изслевдване върху мишки обяснява защо при жени, които са били бременни, има по-голям шанс да се излекуват от рак на кожата. Изследователи от Висшето медицинското училище „Перелман” към Университета на Пенсилвания са открили нова терапевтична цел за лечение на меланома.

GPER. Credit: Penn Medicine
GPER. Credit: Penn Medicine

От десетилетия изследователи свързват женския пол и историята за предходна бременност с по-добри резултати след поставяне на диагноза меланома. Сега, изследователският екип от Висшето медицинското училище „Перелман” съобщава, че може да е определил причината за защитния ефект срещу меланома. Механизмът е свързан с клетъчен протеин, наречен G-протеин-свързан рецептор за естроген (GPER). Когато GPER бил активиран и комбиниран с анти-PD-1 инхибиторни лекарства при миши ракови модели, терапията драстично удължила преживяемостта при всички животни и напълно елиминирала тумора в 50% от мишките. Изследователите са публикували резултатите си в списание eLife.

Меланомът е най-смъртоносната форма на рак на кожата, въпреки че представлява само около един процент от туморните заболявания на кожата като цяло. Броят на заболелите от меланома се покачва от 30 години насам, а според Американското онкологично общество през 2017 година има повече от 87 000 нови случая в Съединените щати. Въпреки последните постижения в имунотерапията, повечето пациенти с метастатични форми на меланом ще умрат от заболяването.

„При меланома и много други видове рак, жените имат по-добра прогноза от мъжете, а жените с история на бременност изглежда имат по-добра прогноза от тези, които никога не са били бременни”,споделя старшият автор на изследването д-р Тод Ридки (Todd ),асистент по дерматология в Университета на Пенсилвания. „Десетилетия на научни изследвания със сигурност подсказват, че има нещо, свързано с женския пол и хормоните на бременността, което помга и защитава от меланом, но никой не разбира как точно работи това.”

Изследователите твърдят, че ключът е GPER, рецептор открит върху меланоцитите – клетките, които произвеждат пигмента на кожата. Рецепторът обикновено се активира от естроген, който е повишен при жените, особено по време на бременността. Активирането на GPER вероятно обяснява защо при много жени се забелязват многобройни области от кожата, които потъмняват по време на бременността. Предишни изследвания от лабораторията на Ридки показаха, че ефектите от активирането на GPER са напълно различни от ефектите на класическото сигнализиране на естрогенния рецептор, което е важно при рак на гърдата. Екипът открил, че меланоцитите дори не експресират класическия рецептор за етроген и че всички естрогенни ефекти са резултати от GPER.


РЕКЛАМА:

***

При меланома след активирането на GPER раковата клетка става по-високо диференцирана. Това означава, че се размножава по-рядко, произвежда повече пигмент и става по-видима и уязвима към имунната система. Така за рака е по-трудно да стане резистентен към имунотерапия.

Няма вещества, които да са насочени специално към GPER, но Ридки и неговият екип са използвали лабораторно съединение, наречено G-1, първоначално разработено от д-р Ерик Просниц (Eric Prossnitz), от Университета на Ню Мексико, за да стимулира GPER при мишки и след това използва анти-PD-1 инхибитор за лечение на меланома. Подходът елиминира туморите на половината от всички мишки. Авторите отбелязват, че инхибиторите на анти-PD-1, когато се използват самостоятелно при мишки с меланом, удължават скромно преживяемостта, но не напълно елиминират туморите и никое животно не оцелява дълго време.

„Надяваме се, че тази работа ще вдъхновяви и други изследователи да преразгледат старите си идеи за ракови терапии, които влияят на диференциацията на ракови клетки, след като вече имунотерапиите са на разположение”, казва водещият автор на изследването Кристофър А. Натал (Christopher A. Natale), изследовател в лабораторията на Ридки. „Ясно е, че бъдещето на раковата терапия се крие в комбинираното лечение, а лекарствата, които предизвикват диференциация на раковите клетки могат да бъдат много полезен компонент в бъдещите терапевтични схеми за лечение.”

Както отбелязва Ридки, това представлява уникален подход към имунотерапията и раковата терапия като цяло.

„Толкова голяма част от проучванията в областта на рака се фокусират върху инхибитори, но в този нов подход към лечението всъщност активираме нещо, а не го блокираме”, обяснява Ридки. „Изследвахме синтетично съединение, което отчасти имитира това, което се случва естествено по време на бременността и в резултат на това GPER активаторът е много добре поносим без видими токсични странични ефекти, които се срещат при повечето лекарства срещу рак.”

Ридки заяви също, че този подход може да бъде обещаващ отвъд меланома.

„Това е рецептор, който се експресира и в много други органи, така че можем да очакваме, че може да проработи и при други видове тумори”, казва Ридки.

Въпреки че изследователите не са наблюдавали никаква токсичност от съединението, приложено в експеримента с мишки, те планират допълнителни проучвания за токсичност и се надяват, че ще могат да проведат и проучвания при хора.

Превод: д-р Антоанета Павлова

Източник: Science Daily


Европейска нощ на учените 2022 г.: