Нова 3D технология позволява „принтиране в пространството“

Share on facebook
Share on twitter
Share on linkedin
Share on email
Credit: Dan Smalley Lab/Brigham Young University/AP
Credit: Dan Smalley Lab/Brigham Young University/AP

Един от впечатляващите моменти в научната фантастика на големия екран – когато R2-D2 прожектира 3D изображение на принцеса Лея в „Междузвездни войни“ – е на път да стане реалност и то благодарение на прахообразни частици.

Учените откриха как да манипулират почти невидими точици във въздуха и да ги използват, за да създадат 3D изображения, които са по-реалистични и по-ясни от холограмите. Това сочи проучване, публикувано в списание Nature, в което водещият автор на изследването Даниел Смоли (Daniel Smalley) твърди, че новата технология „принтира в пространството“.

В този случай учените създали малка пеперуда, която танцува над пръст и изображение на студент, като Лея в сцената от „Междузвездни войни“.

На фона на всички видове холограми, които се използват, новата техника е най-близо до възпроизвеждането на сцената от култовата сага.

„Начинът, по който го правят, е наистина невероятен”, заяви Къртис Броудбент от Университета в Рочестър, Ню Йорк, който не е бил част от проучването, но работи върху конкурентна технология. „Може да наредите хора в кръг около „изображението“ и всеки ще може да го види от своята перспектива. А това не е възможно с холограма.“


РЕКЛАМА:

***

Малките точици се контролират с лазерна светлина, подобно на силовия лъч от „Стар Трек“, казва Смоли, електроинженер и професор в Университета Бригъм Йънг в Прово, Юта. Интересното е, че благодарение на друг филм, той изобретява технологията, а именно – сцената в „Железния човек“, когато Тони Старк прави холографска ръкавица. Това няма как да се случи в реалния живот, тъй като ръката на Старк ще разруши изображението.

Скокът от холограми  до подобна технология – технически наречена обемен дисплей (volumetric display) – е като преминаване от двуизмерен принтер към триизмерен, казва Смоли. За човешкото око холограмите изглеждат триизмерни , но „цялата магия се случва на двумерна повърхност“, добавя Смоли. Ключът е улавянето и придвижването на частиците около потенциални смущения – както в случая, ръката на Тони Старк, така че „ръката вече да не пречи”.

Първоначално Смоли смятал, че гравитацията ще накара частиците да падат и ще бъде невъзможно да съставят изображение, но енергията от лазерната светлина променя налягането във въздуха по начин, по който ги задържа на височина.

Други версии на обемния дисплей използват по-големи „екрани“ и „няма как да бръкнете с пръст вътре, защото пръстите ви ще бъдат откъснати“, казва професор Майкъл Боув (Michael Bove) от Масачузетския технологичен институт в Кеймбридж, Масачузетс, който също не е част от проучването, но е ментор на Смоли.

Устройството, което Смоли използва, е около един път и половина от размера на детска кутия зя обяд, допълва изследователят. Засега проекциите са малки , но с повече работа, Смоли се надява да достигне и по-големи размери. Един ден този метод може да бъде използван в медицински процедури, както и в развлекателната индустрия. Но засега това си остава в далечното бъдеще.

Превод: Светослава Димитрова