Направи дарение на училище!

Стъпвайки на Луната по време на мисията Аполо, хората се сблъскват с един проблем, който засега може да бъде наречен и леко неудобство. Защо неудобство? Първо, не е било неочаквано. Второ, не е застрашавало интегритета на мисията. Питате се в какво се е изразявало това неудобство? В три секунди. Три секунди забавяне от изпращането на съобщение до неговото получаване от другата страна на слушалката в Хюстън. Три секунди може да не ви се струват толкова много, но това е 10 пъти времето за нормалната човешка реакция.

Какво точно е станало? Отговорът е прост: пространството. Орбитата на Луната е достатъчно далеч от Земята, че на светлината и радио вълните да са нужни 1.3 секунди, за да изминат разстоянието, в която и да е посока. Колкото по-далеч пътуваме в космоса, толкова повече расте и забавянето. За мисии до Марс например, времето за получаване на едно съобщение между двете планети би отнело от 5 до 40 минути, в зависимост от позицията, в която се намират двете планети една спрямо друга.

Кип Ходжес, професор в Аризонския щатски университет, описва мисията по следния начин:

„По време на мисията Аполо, астронавтите извършват редица научни наблюдения, събират проби и описват на глас всичко, което виждат на своите колеги на Земята. Всяка тяхна стъпка е била съгласувана с екипа с цел да извлекат възможно най-пълните научни сведения от цялата мисия. Този начин на комуникация и менажиране на научната работа е вършел сравнително добра работа за изследването на Луната. Но това забавяне би влошило значително качеството на научната работа при бъдещи мисии до Марс.”

Разбери повече за БГ Наука:

***

До този момент роботи като Кюриосити, изпратени на Марс и контролирани от Земята, изпълняват своите цели, но много бавно.

„За достигането на на определена команда от Земята до роувръра на Марс са нужни няколко минути, но само едно единствено изследване на червената планета може да отнеме цял ден от изпращане на първоначалните инструкции до получаване на данните обратно на Земята”, казва още Ходжес.

В скорошна публикация Ходжес в сътрудничество с Дан Лестър и Робърт Андерсън, предлагат нов подход в космическите изследвания.

Според авторите за целите на космическите изследвания, хората трябва да се стремят да свеждат забавянето в комуникациите до минимум. За тях забавянето не трябва да бъде по-дълго от времето за реакция на човека.

Един от начините за постигане на тези цели в изследането на Марс е да бъдат изпратени хора на повърхността на червената планета. Но приземяването на такъв екип от учени, би било скъпо и опасно начинание.

Според учените по-евтин и по-безопасен подход може да се окаже използването на виртуални инструменти. Това е метод, който е широко използван за научни цели на Земята, дори за задачи с висока прецизност като хирургически намеси с помощта на роботи.

Но за да се възползват учените от виртуално присъствие на Марс, те трябва да сведат забавянето до няколко фракции от секундата, от изпращане на командата до реакция на робота. Как бихме бихме могли да го постигнем? Като се приближим достатъчно близко до апаратите.

За изследването на червената планета би било достатъчно хората да навлязат в близка орбита, където с помощта на приборите ще могат да присъстват виртуално на повърхността на планетата. Голям плюс на този метод е изключването на вероятността от замърсяване на пробите със земни микроорганизми, посредством физическото присъствие на учен на самата планета.

Въпреки че крайната цел е един ден човешки крак да стъпи на Марс, присъствието ни там с помощта на виртуална реалност може да се окаже много важна и належаща стъпка за достигането на този момент.

Макар и все още да нямаме технологичната възможност да приземим безопасно хора на Марс, виртуалните технологии могат да позволят на хората да предприемат следващата крачка в изследването и колонизирането на иначе недостъпни и връждебни за живот кътчета на вселената.

Превод: Симеон Малинов

Източник: sciencedaily.com

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!