Номер или лакомство – как изкуствените подсладители влияят на мозъка и тялото


Изкуствените подсладители трябва да се консумират умерено, защото „подвеждат“ мозъка и тялото, че са ,,лакомства’’, което може да има отрицателни последици за здравето. 

 

ВЪВЕДЕНИЕ

Защо сладките неща са толкова вкусни?  Захарта осигурява на тялото ни енергия (под формата на калории), поради което вероятно сме еволюирали да ѝ се наслаждаваме. Но въпреки че се нуждаем от калории, твърде много от тях водят до наддаване на тегло, което може да причини заболявания, като диабет тип 2 и високо кръвно налягане. Изкуствените подсладители са замислени да имат вкус на захар, но малко или никакви калории; идеята е да имаме подсладител, от който можем да ядем повече, без да развиваме заболявания или да покачваме килограми. Въпреки това, изкуствените подсладители имат отрицателни ефекти върху тялото и мозъка, каквито захарите нямат. Нашият мозък, чревните микроби и панкреасът ни обработват изкуствените и истинските захари по различен начин, което може да ни накара да ядем повече, да трупаме тегло и по-трудно да усвояваме истинските захари, от които тялото ни се нуждае. Изкуствените подсладители трябва да се консумират умерено, защото „подвеждат“ мозъка и тялото, че са ,,лакомства’’, което може да има отрицателни последици за здравето.

 


РЕКЛАМА:

***

ЗАЩО СЛАДКОТО Е ТОЛКОВА ВКУСНО?

За да разберем защо харесваме изкуствените подсладители, трябва да разберем какво ни кара да харесваме вкуса на истинската захар. Захарта осигурява енергия на тялото под формата на калории, така че ние, както и повечето други същества, сме еволюирали да ѝ се наслаждаваме. Захарта съществува в различни форми- като глюкоза, захароза и фруктоза, и много повече. Тя увеличава активността в определени области на мозъка, които се възбуждат поради постъпващите от храната нутриенти (хранителни вещества). Мозъчната активност се дължи на електрическа активност в нервните клетки- неврони, т.е. се осъществява под формата на електричество, протичащо по малки „жици“ или „тунели“ в невроните, наречени аксони. Електрическият сигнал през аксоните води до освобождаване на мозъчни химикали, наречени невротрансмитери. Невротрансмитерите предават „съобщенията“, които получаваме от мозъка, и предизвикват реакции, включващи различни усещания- едно от които е гладът.

Номерираните точки показват етапите, съставляващи процеса.

 Етап 1: невротрансмитерите се получават от предишен неврон в рецепторни места (т. е. малки части на клетката, които приемат електричеството и предизвикват освобождаване на невротрансмитери), което води до задействане на потенциал за действие (т. е. електрически сигнал) в клетъчното тяло. 

Етап 2: това електрическо ,,съобщение’’ пътува надолу по аксона на неврона до аксонните клеми. 

Етап 3: невронът освобождава невротрансмитери в пространството между себе си и следващия неврон. Етап 4: невротрансмитерът пресича пространството и се поема от следващия неврон, възобновявайки процеса.

Учените са провели проучвания, включващи както хора, така и животни, и са открили доказателства, че нашата нужда от енергия е това, което поражда любовта ни към сладко. Въпреки че животните и хората могат да са много различни, важни открития са направени с помощта на животни в експерименти, които биха били опасни или много трудни за изпълнение върху хора. Например, в един експеримент на група плъхове е предоставена храна, подсладена с глюкоза (вид захар), а на друга група- с изкуствени подсладители. След това и двете групи били временно лишени от храна, за да се предизвика чувство за глад. Изследователите установили, че когато двете групи животни получили достъп до нова храна, подсладена с глюкоза, плъховете, които са приемали първоначално изкуствено подсладена храна, са изяли значително повече от тези, които още в началото са консумирали храна, съдържаща глюкоза. Животните, хранени с изкуствено подсладена, нискокалорична храна, преяли с глюкозосъдържащата впоследствие, защото не били свикнали да правят връзка между сладкия вкус и калорийното съдържание. Тази неспособност да се предвиди хранителната стойност от сладостта довела до склонност на мишките да компенсират калорийните загуби чрез преяждане.

При нас, хората, нуждата ни от калории влияе и върху начина, по който работи мозъкът ни. Различни части на мозъка се възбуждат от захарта- когато сме гладни и когато не сме. Това е известно от проучвания, които контролират нивата на глад на участниците, като или осигуряват храна на последните, или не. За съжаление, любовта ни към сладкото може да бъде коварна, когато не сме в ситуации на оцеляване (което, за щастие, е по-голямата част от живота ни!) и да ни накара да ядем повече, отколкото трябва. Колкото повече захар (или захароза) ядем, толкова повече започваме да я желаем. Това е особено вярно при децата. Мозъците на някои хора се вълнуват повече при очакване на храна, което може да доведе до преяждане. Може би точно тази тенденция е довела до нуждата от нискокалорични подсладители като захарин, сукралоза, аспартам и ацесулфам калий. Въпреки че изкуствените подсладители имат по-малко калории, което може да ни помогне да отслабнем и да понижим кръвната си захар в краткосрочен план, има реални рискове, свързани с употребата им, и здравословните проблеми, които тези изкуствени захари причиняват, могат в дългосрочен план да обърнат благоприятните ефекти.

Можете ли да се сетите за неща, които консумирате, с изкуствени подсладители? Живеем в свят, в който много продукти вече са подсладени с тях- спортни и енергийни напитки, газирани напитки, дъвки, някои печива и дори кетчуп! Ако продължаваме да консумираме изкуствени подсладители, е важно да знаем как мозъкът и тялото ни са засегнати от тях.

 

МОЗЪЧНИ РЕАКЦИИ КЪМ РЕАЛНИ СРЕЩУ ИЗКУСТВЕНИ ЗАХАРИ

Въпреки че понякога не можем да усетим разлика между изкуствените и истинските захари (а те всъщност са много различни), нашият мозък и тялото ни реагират на тях по различен начин. Изкуствените подсладители са силно концентрирани, което означава, че за същото количество могат да бъдат между 200 и 13 000 пъти по-сладки от захарта! Въпреки че са по-сладки, те почти не съдържат калории. В някои проучвания учените дори са установили, че хората предпочитат вкуса на изкуствените захари пред истинските. Има обаче и данни, които предполагат по-силно активиране на мозъка в отговор на истинската захар, отколкото на захарина (изкуствен подсладител), и този ефект е особено значителен в състояние на глад.

Нашият мозък и тялото ни имат различни реакции към изкуствените подсладители и към захарите, защото тези вещества се различават на молекулно ниво. Невронните пътища за възнаграждение в мозъка са като състезателни писти за неврони, които, когато са активирани, водят до освобождаване на химикали като допамин- основен невротрансмитер- които ни карат да се чувстваме добре. Консумирането на захар активира невронните  пътища на възнаграждението, което обяснява защо от нервологична гледна точка харесваме вкуса на сладкото. Изкуствените подсладители само частично активират същите невронни пътища, тъй като имат сладък вкус (който ни харесва), но нямат калориите, които са ни нужни за енергия. Понеже не активират изцяло пътищата за възнаграждение, изкуствените подсладители могат да бъдат потенциално вредни заради способността си да ,,измамят’’ мозъка ни и да ни накарат да преяждаме, за да се чувстваме сити, или да жадуваме за повече сладко. След консумация на храна, съдържаща изкуствени подсладители, хората изпитват по-малко удоволствие и това поражда склонност към консумация на повече и по-висококалорични храни, отколкото при хора, които не консумират нищо сладко или консумират истинска захар. Изкуствените подсладители могат да ни накарат да жадуваме за още повече захар, докато премахването на захарта и изкуствените подсладители от диетата може да доведе до намаляване на желанието за сладко за по-малко от 1 седмица.

 

РАЗГРАЖДАНЕ НА РЕАЛНИ СРЕЩУ ИЗКУСТВЕНИ ЗАХАРИ

Когато ядем захар, тя попада от храносмилателната система в кръвта, повишавайки нивата на кръвната захар. Панкреасът има задачата да секретира хормони (като инсулин), за да регулира нивата ѝ. Така той играе ролята на фабрика, която превръща захарите в нещо използваемо за тялото, а фабриката се забавя, когато захарта или подсладителят не ни дават очакваната енергия. Изкуствените подсладители не повишават нивата на кръвната захар и съответно не водят до синтез на инсулин, както истинските захари. Това кара панкреаса да реагира на тях по различен начин. Следователно консумацията на изкуствени подсладители може да доведе до анормално функциониране на панкреаса и нарушения в секрецията на инсулин, плюс промени в метаболизма и повишен риск от заболявания, като диабет тип 2.

Храносмилателната ни система е населена с микроорганизми, които допринасят за разграждането на храната. Съвкупността от тези микроорганизми се нарича чревна микрофлора (или чревен микробиом). Чревната микрофлора реагира по различен начин на изкуствените подсладители в сравнение с истинската захар. Колкото повече са изложени на изкуствени подсладители, толкова по-трудно е за микроорганизмите да разграждат истинската захар. Проучване, проведено върху мишки, показва, че консумацията на изкуствени подсладители води до промени в чревната микрофлора, заради които намалява способността на мишките да разграждат захарите. Невъзможността да се разграждат захари вследствие на променения микробиом може да намали количеството хранителни вещества, които тялото ни извлича от храната. Това означава, че е възможно да не получаваме витамините и минералите, от които се нуждаем, дори да консумираме достатъчно от подходящите храни.

 

НУЖДА ОТ ПОВЕЧЕ СЛАДОСТ И ПОВЕЧЕ КАЛОРИИ

Изкуствените подсладители не ни осигуряват калориите или глюкозата, от които се нуждаем, и не активират производството на инсулин от панкреаса, което може да доведе до необходимост да приемаме повече калории, за да се чувстваме сити. Въпреки че мозъкът и тялото ни обработват истинските и изкуствените захари по различен начин, сладостта от всякакъв вид увеличава толерантността на мозъка към сладко и желанието за повече. Това означава- колкото повече сладки неща ядете, толкова повече ще трябва да ядете в бъдеще, за да може мозъкът ви да разпознае, че храната е сладка и съдържа калориите, необходими за набавяне на енергия. Повишеното желание за калории и захар, защото мозъкът е станал толерантен към сладостта, може да доведе до прекомерно хранене и наддаване на тегло.

Важно проучване, направено с плъхове, показва, че изкуствените подсладители карат животните да приемат повече храна. Възрастни плъхове са били обучени да свързват един аромат с нискокалорична (т.е. подсладена с изкуствен подсладител-  захарин) и друг аромат- с висококалорична храна. Плъховете са консумирали повече храна, след като са били хранени предварително с нискокалоричната храна. Това показва, че са се научили да компенсират липсващите калории, като консумират по-големи количества храна.

С течение на времето плъховете се научават да правят връзката между вкуса и калорийното съдържание на това, което ядат. По-късно, ако в началото им е била предоставена висококалорична храна, те в крайна сметка ядат по-малко, отколкото когато са консумирали нискокалорична храна отначало. Това показва, че във втория случай те са се научили да компенсират калорийния дефицит с по-голямо количество от храната.

В друго проучване плъхове, хранени с кисело мляко, подсладено с аспартам или захарин (изкуствени подсладители), наддали повече на тегло от плъховете, хранени с кисело мляко със захароза (истинска захар), въпреки че броят на калориите, които приемали, бил почти еднакъв. Въпреки че плъховете получавали достатъчно калории, изкуствените подсладители ,,подвеждали’’ организмите им, че не е така. Тази зависимост е доказана и при други животни, включително при хора.

 

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Консумирането на изкуствени подсладители може да е целесъобразно, но прекаляването с тях (или използването им като абсолютен заместител на захарта) е опасно поради различията в начина, по който мозъкът и тялото ни обработват двете групи вещества, както и заради потенциалните отрицателни последици за здравето от прекомерната им консумация. Изкуствените подсладители променят способността на организма да обработва истинската захар поради нарушения в баланса на чревната микрофлора и нарушен синтез на инсулин от панкреаса. Това може да доведе до отрицателни последици за здравето и повишен риск от заболявания, например диабет тип 2, като в същото време кара хората да жадуват за повече захар и повече храна, и  с това- да наддават на тегло. Както много други неща в живота, изкуствените подсладители не са непременно лоши, но е важно да се използват умерено като част от балансирана и пълноценна диета.

 

Речник:

Изкуствен подсладител: ↑ заместител на захарта, който има сладък вкус, но малко или нула калории. Изкуствените подсладители се синтезират чрез химическа промяна на съществуващите захари или аминокиселини.

Глюкоза: ↑ проста захар, която е важен източник на енергия и се среща естествено в много храни.

Неврон: ↑ нервна клетка, която изпраща и получава електрически и химични сигнали.

Невротрансмитер: ↑ химично вещество, освобождавано от невроните в мозъка, които изпращат съобщения до мускули, жлези и органи.

Награден път (невронен път на възнаграждението): ↑ серия от връзки в мозъка, доставящи невротрансмитери (като допамин), които ни карат да се чувстваме добре.

 

ИЗТОЧНИК:  Trick or Treat? How Artificial Sweeteners Affect the Brain and Body 

ПРЕВОД: Елиа Тилева


Европейска нощ на учените 2022 г.: