Нобелистът Едвард Мосер: Защо не трябва да ни притеснява бързото откриване на ваксината против COVID-19

 

Едвард Мосер – носителят на Нобелова награда за физиология или медицина за 2014 г. Изображение: Nobel Prize

 

Носителят на Нобелова награда Едвард Мосер призовава властите в ЕС да не подценяват решаващата роля на науката, въпреки ранния етап, на който беше проправен пътят за бързото развитие на ваксините против COVID-19 през изминалата година.

„Нищо от това не би могло да се случи, ако нямаше планина от основни изследвания, натрупана още преди пандемията. Всичко това се основава на гигантско количество знания“, казва Мосер, основател на Института за системна неврология Кавли и директор на Центъра за невронни изчисления към Норвежкия университет за наука и технологии в Трондхайм.


РЕКЛАМА:

***

Мосер спечели Нобеловата награда за 2014 г. за откриването на клетки, „които координират системата за позициониране в мозъка“. Тази система представлява своеобразен „вътрешен GPS“, който ни дава възможност да се ориентираме в пространството и показва, че има клетъчна основа за висшата когнитивна функция.

Наградата бе присъдена на Мосер, заедно с тогавашната му съпруга – Май-Брит, което ги направи втората семейна двойка, спечелила Нобелова награда за медицина в историята, съвместно с британско-американския учен Джон О’Кийфи.

Мосер, който прави експериментални изследвания повече от 30 години, казва че често усърдният темп на науката е необходим за да има пробиви, дори ако ползите от него не се забелязват за известен период от време. „Запазването на място за изпитания и неуспехи е важно“, казва още той пред Science|Business.

Това го прави твърд поддръжник на Европейския изследователски съвет (ERC), финансовата агенция на ЕС за фундаментални изследвания. С годишен бюджет от малко над 2 милиарда евро през 2019 г., ERC разпределя пари за звездни учени. Сред тях е и Мосер, който спечели три гранта на ERC за общо 9,8 милиона евро безвъзмездни средства, за изследване на синергията

„Бюджетът ми за научни изследвания беше застрашен на няколко пъти“, казва той. „Съкращаването на бюджета не е най-хубавото нещо, но ERC финансирането е промяна на играта. Това наистина е преломният момент, при който навлизате в непознатото и откривате неочаквани неща.“

През декември Европейския парламент успешно гласува допълнителни 1,1 милиарда евро, което увеличава седемгодишния бюджет на ERC до над 16 милиарда евро.

 

Човешкият фактор

Откровението на Мосер за изминалата година е следното:
„Колко можете да постигнете, зависи от това колко ресурси ще вложите в нещо. Огромен брой учени са работили заедно, за да се справят с пандемията. Това е като кацането на Луната. Не се случва често толкова много усилия да се влагат в един проблем координирано“, обяснява той. „Но ако инвестирате достатъчно, можете да решите проблемите.“

“В тези социално-дистанцирани времена нямаше какво друго да ни развесели. Аз съм експерименталист, ръководя лаборатория и никога не ни се е налагало да затваряме. Но ние пропускаме човешкия фактор “, казва още Мозер.

След откриването на клетките от мрежата за позициониране в мозъка през 2005 г. Мосер откри други нервни клетки, които участват в координацията и навигацията. С помощта на ERC той ще проучи как тези различни клетки взаимодействат помежду си, за да обработват информацията. Надеждата е, че това изследване на „невронните изчисления“ ще даде по-голяма представа за това как мозъкът възпроизвежда субективно преживяване.

Той и Май-Брит Мосер не са го знаели по времето, когато са открили невронните решетки, но тези клетки всъщност се намират в областта на мозъка, която болестта на Алцхаймер първа подкопава. Идеята на финансираното от ERC проучване, за това как въпросните клетки работят заедно, е да доведе до по-добро разбиране и установяване на ранните етапи на това невродегенеративно заболяване.

„Проучванията в тази област са забуксували от години. Оптимист съм обаче да открия ранните симптоми на това заболяване. Работата разбира се ще изисква време и инвестиции“, казва Мосер. 

Науката ще навлезе в „нова ера“ след пандемията, твърди той, посочвайки бързото усвояване на академичните изследвания, които се случиха през последните 12 месеца, като например превеждането на синтетичната иРНК в одобрени за прилагане ваксини срещу COVID-19. “Именно големите стъпки са революциите, които движат науката.”

 

Източник: sciencebusiness.net
Превод: Радослав Тодоров

 

Специализиран брой: Нобелови награди 2020 г.


Европейска нощ на учените 2022 г.: