Бихте ли се представили на нашите читатели?
Казвам се Николай Спасов. Работя в областта на зоологията, палеонтологията и еволюцията на гръбначната фауна, както и по проблемите на нейното опазване. Това не е за мен просто професия, то е начин на съществуване и осъществяване на детските ми мечти.
Коя научна институция представлявате и с какво се занимава тя?
Професор съм в Националния природонаучен музей при БАН и негов директор.
Националният природонаучен музей при БАН (НПМ-БАН) е най-богатият природонаучен музей на Балканите (към 1.5 млн. колекционни единици от живата и нежива природа на България и света). Същевременно той е и най-старият музей в България – на 129 години. От една страна музеят е научна институция в областта на класическите естествени науки и природозащитата, а от друга – културно и образователно средище с национално значение. Музеят популяризира научните знания за природата чрез експозицията си, чрез организиране на изложби, на лекции и образователни игри и занимания за ученици и деца. Главни изследователски направления в НПМ са изучаването на живата и нежива природа, проучването на еволюцията на организмите и опазването на природното биоразнообразие. Приоритетните направления за НПМ-БАН са фундаменталните проучвания в областта на класическите природни науки (зоология, палеонтология и палеоантропология, геология, ботаника) и природозащитните изследвания (консервационна биология). НПМ-БАН се явява национален център по биоспелеология и проучване и опазване на прилепната фауна, както и основно изследователско звено в страната в областта на палеонтология на гръбначните животни, археозоологията и ентомологията. В тези области музеят разполага с водещи специалисти със световна известност и обучава докторанти и дипломанти. НПМ-БАН оказва експертна помощ на държавните институции и други обществени структури.
Кое Ви запали да се занимавате с науката и кога се случи това?
Ще прозвучи странно, но мисля, че аз съм роден с тази даденост – да се интересувам от природата, нейното минало и настояще и да се занимавам с изучаването ѝ. Майка ми казваше, че първата дума която съм произнесъл не е „мама“, а „меца“ (!). Бил съм на почти годинка и ме извели навън да видя снега. Имал съм книжка с бяла мечка на корицата. Явно съм свързал бялото на снега с белия цвят на мечката… Неочаквана асоциация… Помня, че баща ми ме заведе за пръв път в Природонаучния музей. Бил съм сигурно на 5-6 години, помня че ръката ми се протягаше максимално нагоре, за да държа неговата… Когато излязохме навън, аз казах (и това го помня отлично, бил съм много впечатлен!) – Татко, един ден аз ще работя тук!
Имате ли одобрен проект в последната сесия на Фонд научни изследвания, как се казва той и какви ползи ще има за науката и живота на обикновения човек?
Участвал съм в над 40 проекта в областта на палеонтологията, палеоантропологията, археозоологията, екологията на животните и консервационната биология като голяма част от тяхсъм ръководил. Ръководил съм проекти с европейско и американско финансиране, но нито веднъж не съм имал одобрен проект в сесиите на ФНИ, макар че съм участвал като проекто-ръководител или участник в 6-7 сесии на фонда. Явно не съм дорасъл до нивото да се класирам в проекти на националния фонд… Съжалявам, че трябва да го кажа, но имам преки впечатления от ниското ниво, от липсата на обективност и явната корупция съществувала във фонда през последните повече от 10 години; корупция с раздаване на милиони на „наши хора“, за която алармира преди няколко години проф. Хорозов, но от това нищо не последва… Получавал съм явно фалшиви и некомпетентни рецензии, които могат да служат за доказателства в съдебен процес, какъвто явно никога няма да се състои… Дано днешното ръководство на фонда да успее да се справи с това наследство, но не съм особен оптимист…
Питате ме какви ползи ще имат от моите проекти науката и живота на обикновения човек… Не искам да крия, че се гордея с мои постижения и открития и за това, че колегите по света, работещи в тези области ги познават и цитират. За някои от тях споменавам бегло в отговора на следващия въпрос. Други проекти са били по-приложни, свързани с природозащитата. Надявам се, че с тях съм допринесъл и допринасям нещо за това да остане дива и красива природа. Бих искал да отбележа, обаче, че от фундаменталната наука не трябва да се очакват преки ползи, особено в краткосрочен план. И въпреки това, в нея инвестират много средства държавите, които са водещи в света, защото фундаменталната наука е в крайна сметка двигателят на бъдещия прогрес. Много често научното откритие не носи никакви материални ползи, но и не това е обикновено целта на научното откритие. Неговият смисъл е да разширява сферата на познанието на човечеството и да задоволява вечно търсещия дух на човека. Ако използвам и перифразирам един удачен отговор, даден навремето по подобен повод от известен френски интелектуалец, научното откритие може да не служи за нищо като музиката на Моцарт.
С какво заглавие беше последната Ви публикация? Разкажете ни повече за нея.
Няколко от последните ми публикации излязоха почти едновременно към края на миналата година. Едната, дело на голям международен колектив, излезе в едно от престижните издания на Nature и е свързана с времето и мястото на произхода на домашната котка. Друга, подготвена от моя ученичка от Китай и от мен, представлява описание на нов за науката и неизвестен досега вид саблезъба котка, с размер на леопард, живяла преди около 7.5 млн. год. Трета публикация, в която работих основно с колега от музея д-р Латинка Христова, се отнася до описание на останките на много рядък вид пещерна мечка и същевременно до ревизия на систематиката на пещерните мечки на Евразия. Но аз бих искал да разкажа повече за едно друго откритие, оповестено през изтеклата година: международен екип от учени от Германия, Канада, Франция, Гърция и България (двама учени от НПМ-БАН), ръководен от проф. Бьоме (Германия) и от мен, публикува в известното научно списание PLOS ONE (22 май, 2017) две статии, свързани с обосновката на един и същи въпрос: Двете статии, аргументират становището, че най-ранният представител на предчовеците (Hominini) би трябвало да не е сахелантропът от Чад, както се смяташе до сега, а грекопитекът, установен с две находки от Гърция (край Атина) и България (Азмака, край Чирпан), с възраст 7.175 и съответно 7.24 млн. год. Това прави Балканите и Източното Средиземноморие, а не екваториална Африка, най-вероятният район на поява на хоминините. Двете статии са видени (според електронния сайт на списанието) повече от 150 000 пъти между 22 май и края на 2017 г., а новата хипотеза бе широко представена в нашите и световните медии от Австралия, през Евразия до Канада. Ето и връзки към тях:
http://journals.plos.org/plosone/article?id=10.1371/journal.pone.0177347
http://journals.plos.org/plosone/article?id=10.1371/journal.pone.0177127
Има ли бъдеще науката в България и как го виждате Вие?
Въпреки мрачния период за науката, в който се намираме днес – без интерес от страна на управляващите, без нужните средства, които да улеснят достигането на нужните резултати, смятам, че науката има бъдеще и в България. Най-вече заради това, че в България има талантливи хора. Вярвам, че необходимостта от наука ще бъде разбрана и от тези, които са в позицията да я превърнат в приоритет (не само на думи, както е сега), взимайки поука от нашите предшественици, будителите, строители на България веднага след Освобождението, когато жаждата за наука и образование става основен двигател на обществото и на управлението на страната.
Как оценявате работата на екипа си?
Като директор на Националния природонаучен музей изпитвам удовлетворение от факта, че работя с чудесен екип. В него има учени със световна известност, водещи експерти в страната в съответните области и най-важното – колеги, на които може да се разчита като хора. И това не е случайно, тук постъпват само хора с качества, по традиция те биват избирани много внимателно. Няма да сбъркам, ако кажа, че екипът на музея като дух, сплотеност и експертни възможности е между най-добрите, които познавам в изследователската сфера у нас.
Има ли млади хора, които искат да се занимават с наука във Вашата област?
Без съмнение! Лично аз назначих през последните две-три години вече няколко. Смея да се надявам, че въпреки твърде ниското заплащане, към нас, към БАН и към науката ще продължават да се насочват млади хора, защото това са хората с призвание.
Какво бихте казали на хората, които все още се колебаят дали да се занимават с наука в България?
Ако наистина изпитвате непреодолимо влечение към тайнството на познанието, към разгадаване на загадките, не се колебайте да се насочите към научното поприще. Не познавам по-голямо удовлетворение от това – да видиш постигнати резултатите на своя творчески труд.
Какво, според Вас, трябва коренно да се промени в България по отношение на науката?
Отношението към нея, особено на управляващите, а оттам и финансирането ѝ. Не е вярно твърдението, че по света науката не се правела в институтски обединения, подобни на нашата академия, а в университетите (вижте, например, френския CNRS, Израелската академия на науките и много други). В университетите на специалистите им остава много по-малко време за наука, защото основната им работа е да преподават. Не е вярно и твърдението, че по света науката не се финансира основно от държавата. България е единствената страна в Европа, в която за наука от държавния бюджет се отпуска много под 1%. Според изнесени статистически данни водещите страни в Европа отделят 3-3.5%. Израелската академия на науките, например, поощрява развитието на фундаменталните изследвания в областта на природните науки, историята, философията. Малката страна Израел има най-висока концентрация на учени в света. Културните нации знаят, че държава, която не отделя внимание на развитието на науката, не може да има бъдеще.
И още: необходимо е наново да се въведат единни (и то високи) национални критерии за развитието на т. нар. академичен състав. Докато в БАН критериите за придобиване на длъжностите доцент и професор са що-годе високи (най-малкото най-високи), то в редица университети и други научни институции те са доста занижени. И разбира се, при придобиване на съответните научни длъжности, постигнати на основата на достатъчно високи критерии, високо трябва да бъде и заплащането на такива учени.
Занимавали ли сте се с нещо извън научната работа? Какви други интереси имате и как обичате да прекарвате свободното си време?
Естествено. Спортувам, и то сериозно. Това е част от мен, без която не мога. Уважавам спортовете, за които е нужна голяма сила и издръжливост. Ние, естествениците, много често сме спортисти. Логично е, често сме сред природата, където трябва да си в кондиция и да се справяш с природните стихии. Вижте например моя колега, зоолог от музея, световноизвестния алпинист Боян Петров. А бившия ми директор д-р Петър Берон е получавал правителствена, юбилейна награда за републикански рекорд на спускане на дълбочина в пещери.
Обичам историята, неслучайно свързах моята работа и с нея, и с археологията – като археозоолог определям животинските кости от археологически обекти. Както повечето хора обичам да пътувам, но интересното е, че дори когато пътувам, много рядко е просто така, случайно. Дори когато пътувам уж в почивка, винаги гледам да я свържа с някоя от моите изследователски цели.
Обичам да чета. Имам огромна библиотека, попълвана преди време от баща ми и майка ми, после от мен, още от детските години. Но с времето усещам, че не се нахвърлям върху всяка книга. Някога големият писател Емилиан Станев, когото познавах още от малък, казваше – на мен не ми е нужно да прочета всяка книга, аз взимам книгата, подушвам я и разбирам дали ми е нужна. Да, и аз постепенно се научих да подушвам „моите“ книги.
Интервюто взе Йордан Василев
