Никея, Рим и Древна Рус през първата половина на XIII в.


Безплатна доставка за Канчета с Научни картинки:

***

 

Автор: Екатерина Ангелова

 

Резюме: Статията дава представа накратко за отношенията на Галицко-Волинското княжество с Никея и Рим през първата половина на XIII в. Описана е дейността на Даниил Романович Галицки  от династията Рюриковичи, който бил значим княз на Киевска Рус (1253 – 1264), принц на Галиция (1205 – 1264), коронован 1253/1255 г. за първи крал на Галицко-Волинското княжество (1253 – 1264).


Разбери повече за БГ Наука:

***

Завладяването на Константинопол от кръстоносците през 1204 г. се отразило в политическите, икономическите и църковните отношения, които съществували между Византия и княжествата на Древна Русия почти до началото на  XIII век. Никейските императори, подобно на византийските василевси от XI-XII век, придавали голямо значение на отношенията си с Русия. Едва ли е правомерно да се нарича времето на никейско-руските взаимоотношения „период на затъмнение“. Най-вероятно трябва да се говори за намаляване на интензивността на тези отношения. Обяснение за това трябва да се търси в промяната на външнополитическите условия както на територията на бившата Византийска империя, включително нейните владения в Крим, така и в междуособната борба на древноруските княжества, която през този период, по думите на Ф. Енгелс, достигна апогея на „неяснота“. 

След 1204 г. северните черноморски владения на Византийската империя, заедно с Херсонес и вероятно Тмутаракан поне номинално, са били подчинени на Трапезундската империя, плащайки ѝ ежегодно данък. Никейската империя, която имала два малки крайбрежни града на понтийския бряг – Ираклий и Амастрида не можели да играят важна роля в черноморската търговия с Херсонес и Рус. Търговията била съсредоточена главно в Трапезунд, Икония и арменски и венециански търговци. Освен това от втората половина на XII век. търговското значение на Херсонес преминало в Судак, независим от Трапезундската империя и вероятно преди татарското завоевание, подчинен на куманите. През XIII век това бил голям търговски град, населен от гръцки занаятчии посещаван от търговци от различни страни, които постоянно живеели тук. Най-вероятно тук става въпрос за търговци от Трапезунд и Иконийския султанат, но не може да се изключи наличието и на никейски търговци сред тях. Според арабският биограф, живял през този период, Ибн Ал-Атир „кораби с дрехи идват в Судак; последните се продават и с тях се купуват момичета и робини, кожи, бобри, катерици и други предмети”. Продажбата на роби и военнопленници на пазарите в Судак и Херсонес особено се увеличила след завладяването на Русия през 1240 г. от монголите, когато масите от руско население на градовете под Днепър се опитали да потърсят спасение в Крим. Някои от тях се озовавали на пазарите за роби и скоро били продадени, включително на Никейската империя. Вероятно някои от робите се озовавали в Никейската империя чрез селджукски търговци.
За наличието на търговски отношения между империята и Крим свидетелства и откритието в село Крепкое, Куйбишевски район, Кримска област, на златна монета на Теодор II Ласкарис, заедно с голям златен темпорален пръстен. Никейските търговци не се ограничавали само до търговски взаимоотношения със северните черноморски пристанища, но и самите те идвали в староруските княжества. Има свидетелство от Волинската летопис от 1250-1252 г. за закупуването на гръцки копринени тъкани, които най-вероятно са били донесени от никейски търговци. Освен това е необходимо да се вземат предвид пътуванията на гърците до Русия – понякога заедно с търговски кервани, както и ескорта на киевските митрополити, ръкоположени в Никея от никейските търговци. Може съобщеното във Волинската летопис да е било свързано с пристигането на киевския митрополит Кирил II от Никея в Галич през 1250 г.

 

Болярите се кълнат във вярност на Даниил Галицки след смъртта на баща му.

Относно църковните отношения между Никея и Русия може да се каже, че те били  започнали  едва след избирането за патриарх на Михаил IV Авториан на 20 март 1208 г. Очевидно скоро след това в Никея бил ръкоположен киевският митрополит Матей, който за първи път се споменава в руската хроника около 1210 г. за глава на руската църква във Византия. Такова предположение би могло да се направи въз основа на информацията от руски летописи. Предшественикът на Матей, митрополит Никифор II, се споменава за последен път в летописите около 1190 г., но от разказа на хрониста се знае, че през 1198 г. новгородският княз Всеволод Георгиевич изпраща избрания от него Павел на епископството в Переяслав. Въпреки че последната дума при избора на епископ принадлежала на княза без ръкоположението на митрополита то нямало юридическа сила. Следователно през 1198 г. Никифор II бил все още жив. Той обаче едва ли успява да оцелее след поражението над Киев, извършено на 2 януари 1203 г. от Рюрик и Олговичите, които довели куманите в Русия.

Цялата статия, както и много други, можете да прочетете в новия Брой 159 на списанието.


Включи се в списъка ни с имейли – получаваш броеве, статии, видеа и всичко, което правим за популяризирането на науката в България.