По време на войната на испанските колонии за независимост Никарагуа обявява независимостта си и влиза отначало в Мексиканската империя (1822.Г.).
1823 г.
Никарагуа влиза във Федерацията на републиките от Централна Америка.
1838 г.
Никарагуа става самостоятелна република.
1848 г.
Приета е конституция; Никарагуа се отличава с миролюбивата си политика.
1893—1909 г.
Президент е Сантос Зелая.
1893 г.
Завършва войната с Хондурас.
1895—1896 г.
Никарагуа, Салвадор и Хондурас образуват Велика централноамериканска република след приключване на взаимните спорове и конфликти. Ръководна роля играе никарагуанският диктатор Зелая, който се противопоставя на северноамериканската експанзия в този район.
1907 г.
Въоръжен конфликт между Никарагуа и Хондурас, инспириран от северноамериканските монополи, които обвиняват за хода на нещата Зелая и финансово подпомагат противниците му. Под претекст да подпомогнат Зелая, САЩ се намесват и изпращат морски пехотинци в Никарагуа.
1911 — 1917 г.
Президент е Адолфо Диас. Пълна зависимост от САЩ.
1914 г.
Договорът Брайън-Чаморо. Според него Никарагуа отстъпва на САЩ част от своята територия, необходима за построяване на морски канал.
1916 г.
Президентът дава съгласие да бъде прокопан канал срещу 3 млн. долара.
Скъсване на дипломатическите отношения с Германия (на Германия се обявява война през 1918 г.).
Актуално
Нобеловата награда за химия 2020 г.
