Биология Естествени Култура и изкуство 

Ние, рододендроните

Автор: Мирослав Енев

Из книгата „Те, рододендроните”

В тази глава ще се занимаем основно с външния вид на разглежданите растения, ще изучим добре техните отделни растителни части, ще разберем какви типове рододендрони има и как да ги разпознаем, когато ги видим. Нали искаме рододендроните да са част от света около нас? Нали искаме да ги засаждаме в градините си? Ние трябва да сме теоретически добре подготвени, за да можем успешно да се справим с тези задачи.

Съгласете се, че ще подходите различно спрямо рододендрон, който е с дребни листа и никога няма да надвиши две педи височина, и рододендрон, който има листна петура колкото дланта ви и след време ще стане по-висок от вас!

Вече разбрахме, че различните типове рододендрони твърде много се различават едни от други. Различни са клоните им, листата, хабитусът. Хабитус? Най-общо, хабитусът на едно растение е формата на неговата корона или казано иначе – как то изглежда, погледнато отстрани. Дали короната му е висока или широка, дали е компактна или рехава и т.н.

Вече споменахме, че рододендроните биват различни по височина. Казахме още, че те са вечнозелени, полувечнозелени и листопадни. Според количеството и гъстотата на клоните те могат да са с рехава и с по-гъста корона. Като правило голяма част от дивите видове са растения с доста рехава корона, с неголям брой стебла и малко листа, а цветовете им са разположени по върховете. Чел съм, че думата азалия на китайски означавала голи клони. Наскоро разбрах, ще ви покажа по-нататък, и как се пише (рисува) азалия на китайски. Всъщност цветните пъпки на всички рододендрони са тъкмо на върховете на клонките, но при някои видове клонките са къси и много на брой, което придава на растението прибрана форма и завидна гъстота. Една от целите на селекцията на рододендрони през годините е именно намаляване височината на храстите и сгъстяване на короната.

Все пак цветовете си остават най-забележителната част на рододендрона и селекционерите от всички страни са се интересували преди всичко от тях. Ние вече споменахме и това, че цветовете на рододендроните всъщност са събрани в съцветия. В едно съцветие могат да се наблюдават от два до двайсет, че и повече отделни цвята. Тук виждаме три примера, илюстриращи това.

Най-видимата и най-впечатляваща част на цвета е венчето. Венчето се образува от венчелистчетата. Отделният цвят на рододендроните притежава венче, наподобяващо фунийка. Тази фунийка се състои от пет асиметрични венчелистчета, слети в тръбеста част, която се намира в задния край на цвета – към цветната дръжка. Тръбестата част на венчето се получава именно когато венчелистчетата са частично или изцяло сраснали. При рододендроните тази своеобразна тръбичка може да бъде от много дълга до свръхскъсена.

Венчето също така може да бъде и разсечено почти до основата, тъй че венчелистчетата да са напълно отделени. Това е изключение и голяма рядкост в рода. Такъв е цветът при изящния канадски рододендрон. Тук, сами разбирате, характерната тръбичка не се наблюдава.

Чашката с чашелистчетата при рододендроните винаги е твърде малка, а тичинките и близалцето – дълги, грациозни и зашеметяващи.

Нека сега разберем как изглеждат и какво представляват различните рододендрони! В рода съществуват няколко вътреродови класификации, като едни от тях са научно обосновани, а други доста условни, изградени по-скоро на търговски и естетически критерии – класификации, на които тук аз няма подробно да се спирам. Ще разкажа обаче за съществуващите типове рододендрони, които са твърде различаващи се едни от други.

Да започнем с листопадните – едни от любимите ми. Причините толкова да ги харесвам са няколко. На първо място, при тях се срещат най-много видове с жълти и особено с оранжеви ароматни цветове. На второ място, те цъфтят изключително обилно, и то преди разлистването, което е особено впечатляващо. На трето място, листопадните рододендрони са може би най-устойчивите и най-лесните за отглеждане; поне такива са моите наблюдения и опит. Ако ще се занимавате с рододендрони, съветът ми е да започнете именно с тях!

Тези видове не се намират често у нас. Има ги например в градинския център на фирма Витрофлора. Но те не са само красиво цъфтящи, имат и прекрасна есенна окраска. През месеците октомври и ноември те все едно разцъфтяват повторно. А веднъж обагрени, листата им остават на храста повече от месец. Нюансите са жълти, оранжеви, червени. Огън! Листопадните рододендрони стават доста високи, някои даже до три метра. Клоните им растат нагоре, растенията са изправени, изглеждат могъщи и пълни с енергия. Това са най-бързорастящите видове.

А скоростта на растеж при различните рододендрони е различна. Някои нарастват значително по-бързо от други. Това е биологична особеност за всеки отделен вид. Все пак, валидно е следното правило: смята се, че колкото по-големи размери достига по принцип един рододендрон, толкова по-бързо расте той. Дребните рододендрончета например, които дори на пределна възраст достигат едва до две-три педи височина, са и най-бавнорастящите.

Скоростта на растежа, разбира се, е свързана с ежегодния прираст на летораслите. При листопадните видове годишният прираст може да достигне до петдесет, а в редки случаи и повече сантиметра, което за рододендрон, повярвайте, е огромно нарастване. Това не означава, че на десетгодишна възраст едно такова растение вече е пет метра; не! Когато прехвърли определени години, рододендроновият храст започва много обилно да цъфти, което сериозно го изтощава. Тогава той забавя своя растеж. Нормално е.

Листопадните видове са твърде красиви и със своите стебла и клони. Техните млади клонки обикновено притежават светлокафява на цвят кора, а по-старите са сиви. Кафявият тон е много нежен и мек. В моя двор имам растение с жълти цветове, високо два метра, на възраст 30 години. Яркожълти цветове на светлокафяви клонки. Представете си сега всичките му цветове! Те са отгоре и са стотици – всеки с по десетина огромни фунийки. Това е едно от онези мъничета, за които ви споменах в началото на книгата. Баща ми го донесе от Прага преди тридесет и повече години. До него съм засадил и онова с оранжевите цветове от предната страница. То също е листопадно.

Листопадните рододендрони са голяма група. Те обитават Японските острови, Кавказ, Хималаите, Далечния изток и Северна Америка…

 

Можете да закупите книгата „Те, рододендроните” тук.

avatar
  Subscribe  
Извести ме

Related posts