Нидерландия (1477-1621 г.)

XV в.
Нидерландия (равнинна земя), разположена по долното течение на р. Рейн и крайбрежието на Северно море (дн. Белгия, Холандия и Люксембург) е обединена от бургундоките херцози. Преди това се състои от десетина дребни феодални държавици, херцогства, графства, епископства и т. н. Някои от тях влизат в състава на Франция (Фландрия, Артоа и други западни провинции), а други — принадлежат към империята на Хабсбургите Брабант, Холандия и много западни райони). От 1463 г. се свикват Генерални щати,. в чийто състав са включени представители на провинциалните щати.

1477 г.
След като френският крал Луи XI заграбва Бургундското херцогство, Нидерландия преминава под властта на император Максимилиан Хабсбург, съпруг на дъщерята на Карл Смели, последният владетел на Бургундия.

Краят на XV и началото на XVI в.
Нидерландия се превръща в една от най-развитите европейски страни. Още през ранното Средновековие тук се развиват промишлеността и търговията. Фризийските сукна се прославили още по времето на Карл Велики (768—814 г.). През XIII — XIV в. производството на сукно във Фландрия е конкурирано само от флорентинската промишленост. Старите градове на Фландрия — Брюж (Брюге), Ипр, Ганд будели завистта на английските, френските и германски градове. През XV в. в Южна Нидерландия е основан Антверпен, голям промишлен и търговски център. В резултат на географските открития Антверпен става пристанище със световно значение, пункт за стокообмен с Индия и Америка. В съседния на Фландрия Брабант важен промишлен център е Брюксел (производство на сукно). Югозападните земи в близост до френската граница са предимно земеделски район. В Северна Нидерландия, Холандия и Утрехт, където особено силно се развива производството на сукно (град Лайден и Утрехт) и ленени изделия. Амстердам — важен център на корабостроенето, корабоплаването и риболова, започва да се превръща в сериозен конкурент на Антверпен.

Ок. 1466 — 1536 г.
Еразъм Ротердамски, холандски филолог и философ, един от най-изтъкнатите хуманисти на Възраждането.

Началото на XVI в.
Нидерландия влиза в състава на испанската монархия. Под върховната власт на император Карл V (1516 — 1556 г.), тя запазва известна автономия. Всяка от 17-те нидерландски провинции има свои провинциални Щати, самостоятелни съдилища, локални щатски привилегии. Привилегии имат и градовете. Карл V се стреми да ограничи самоуправлението на Нидерландия. В Антверпен, Амстердам и другите нидерландски градове съществува силен патрициат. Освен гражданите, обогатява се и аристокрацията. По принцип вече не съществува крепостническа зависимост на селячеството. Земевладелците (аристокрацията) инвестират значителни суми за отводняване на земите, строителство на диги; отглеждане на едър добитък и постепенно се превръщат в предприемачи, които използват наемен труд. Между селяните се заражда слой от заможни хора, експлоатиращи труда на ратаите, набирани измежду бедното селячество.


РЕКЛАМА:

***

1514—1564 г.
Андреас Везалий, нидерландски учен, анатом и хирург от Ренесанса. В своето съчинение „За строежа на човешкото тяло“ полага основите на анатомията. Преследван е от инквизицията.

1539—1540 г.
В Гент избухва масово въстание, породено от засилващия се гнет и принудителните данъци. Градът е наказан с лишаване от предишните свободи и принуден да заплати висока глоба. Общата сума на данъците, които Карл V годишно извлича от Нидерландия, достигат 2 млн. гулдена. За сравнение, общата сума на данъците от всички императорски владения, се изчислявала на 5 млн. Другояче казано, 40 на сто от стойността на всички данъци се събират от Нидерландия.

1550 г.
Карл V остро се противопоставя на ширещата се в Нидерландия реформация. Нидерландските епископи получават пълномощия на инквизитори за водене на следствия и ликвидиране на „ереста“. Императорът издава строг едикт, който предвижда смъртно наказание чрез посичане за мъжете, а за жените — да бъдат живи закопавани, както и да се конфискуват имуществата им. Това се отнасяло не само за еретиците, но и за всички, които им сътрудничат.

1556—1598 г.
Испанският крал Филип II прекарва първите години от управлението си в Нидерландия. Заедно с него, там е дислоцирана голяма испанска армия, за която Нидерландия представлява база за нападения срещу Франция. Филип II още по-жестоко, отколкото Карл V, прилага декрети срещу протестантите. По време на неговото управление в Нидерландия се увеличава броят на епископетвата. За тяхната издръжка се използват манастирски имоти, които в много случаи преди това са принадлежали на местните земевладелци. През 1559 г. Филип II се пренася в Испания, като оставя в Нидерландия наместник сестра си Маргарита Пармска, а за неин съветник — първия министър, кардинал Гранвел. Испанските войски се изтеглят от Нидерландия едва през 1561 г. В Испания Филип II фаворизира испанските търговци; ограничава достъпа на нидерландските търговци до Севилия и други пристанища.

1560 г.
Членовете на Държавния съвет, който съществува при управлението на наместника, най-висшите аристократи на Нидерландия — Вилхем Орански, граф Егмонт и адмирал Хорн — предявяват искания (наистина ограничени) пред Испания. Протестират срещу увеличаването на броя на епископствата в Нидерландия и срещу тяхната инквизиторска власт, настояват за отзоваване на Гранвел, за смекчаване на декретите против протестантите и за свикване на Генералните щати.

1565 г.
Нидерландска буржоазна революция. Това е първата победоносна буржоазна революция в Европа, която ликвидира феодалната обществена система и създава предпоставките за образуването на Холандската република.

1566 г.
Делегация на опозиционно настрорените дворяни представя на Маргарита Пармска — испанска наместница в Брюксел — петиция. В нея се изразява вярност към испанската корона, но се настоява за премахване на инквизицията и незабавно свикване на Генералните щати. Един от испанските аристократи, от обкръжението на Маргарита, презрително нарекъл пратениците просяци (на фламандски език „гьози“ — наименование, което после дават на нидерландските въстаници). Маргарита обещава да изпрати петицията на краля. Няколко дни по-късно тя разпоредила да се смекчи малко декретът от 1550 г., но скоро след това, по настояване на Филип II, отменя разпореждането си. Това предизвиква серия от безредици в страната. Зреещото недоволство прераства в революционен конфликт, началото на който поставя Иконоборското въстание през 1566 г., което обхваща всички провинции.

1567—1573 г.
Управление на херцог Алба. Испанският крал взема мерки за спасяване на Филип II и изпраща херцог Алба като наместник в Нидерландия, заедно с армия от 16 хиляди души. Започва жесток терор. Арестувани са много богати граждани и земевладелци. Създаденият от Алба трибунал — „Съвет по безредиците“, наречен от народа „Кървавият съвет“ издава многобройни смъртни присъди. Екзекутирани са Егмонт и Хорн (1568 г.), а Вилхелм Орански напуска страната. Репресиите на Алба не сломяват съпротивата на народа и ускоряват избухването на въоръжено въстание срещу Филип II.

1568 г.
В Нидерландия започва масова съпротивителна борба. В морето воюват т. нар. „морски гьози“, а в горите — „горски гьози“.

1572—1584 г.
Война за независимост на Нидерландия. Въстават 7 провинции. Хиляди хора, опасявайки се за живота и имуществото си, напускат страната и се укриват в Англия и Германия. Бежанците, подкрепяни от Англия, въоръжават малки корабчета и започват война по море с Испания. Завладяват пристанищата Брил и Влисингтен, помагат на въстаниците в страната. В северните провинции започват да действат партизански отряди. С пари и войски Вилхелм Орански (пребиваващ тогава в Германия) подпомага въстаниците. Скоро са освободени няколко северни провинции, а свиканите в Дордрехт щати провъзгласяват Вилхелм за наместник. Освободените провинции продължават да водят тежки битки с испанците. Нарастващото съпротивително движение и неуспехите в боевете с въстаниците, заставят Филип II да отзове Алба и да го замени с по-умерени управници. В крайна сметка южните католически провинции на Нидерландия (дн. Белгия), не особено благосклонни към калвинисткия фанатизъм на север, остават под властта на Испания (с цената на определени отстъпки), а 7 северни провинции (дн. Холандия) сключват в Утрехт (1579 г.) уния за съвместна отбрана и скъсват с Испания (1581 г.). След смъртта на Вилхелм Орански (1584 г.) начело на Републиката на обединените провинции застава неговият син Морис, способен пълководец, който окончателно прогонва испанците.

1575 г.
Основан е университет в Лайден (Холандия). Той разполага с огромна библиотека и скоро се превръща в един от най-добрите университети в Европа. Има особени заслуги за развитието на физиката и математиката.

1577-1640 г.
Питар Паул Рубенс, фламандски художник, начело на фламандската живописна школа. Творчеството му е висша проява на фламандския барок. Прославя красотата и силата на човешкото тяло. Проявява се като дипломат, архитект, археолог. Картини: „Поклонение на влъхвите“ и др.; портрети: „Мария Медичи“, „Автопортрет“ и др.

Ок. 1580 — 1666 г.
Франс Халс, нидерландски художник, автор на единични и групови портрети („Усмихнатата циганка“, „Управителките на Харлемския приют за старци“).

1581 г.
В Хага заседават Щатите на Севера, които обявяват Филип II за свален. Властта преминава в ръцете на Национален съвет, в който решаваща дума има търговската олигархия и аристокрацията. По този начин северната част на Нидерландия, наречена Северни провинции .или Холандия се обособява в самостоятелна република.

1583—1645 г.
Хуго Гроций, нидерландски юрист, историк, философ и дипломат; основател на международното право, един от видните представители на буржоазните теории за естественото право и обществения договор. Основно съчинение „За правото на война и мир“ (1625 г.).

1596 г.
Първата холандска експедиция пристига в Бантам на о. Ява (дн. Индонезия).

1597 г.
Първа голяма експедиция на холандски търговци до Индия. През XVII в., благодарение на най-големия търговски флот в Европа, Холандия установява хегемония в морските превози и успешно конкурира португалската и испанска колониална търговия.

1602 г.
Създадена е Обединената Източноиндийска компания, която търгува в района на Индийския и Тихия океан. Компанията обръща особено внимание на богатите подправки на Молукските острови, от които печели огромни суми.

1606—1669 г.
Рембранд (Харменс ван Райн), нидерландски живописец и график, един от най-големите майстори в историята на изкуството. Автор на портрети, пейзажи, религиозни и семейни картини. („Завръщането на блудния син“, „Нощна стража“, „Урок по анатомия на д-р Тюлп“ и др.). Рембранд е майстор на офорта — „Слепият Товий“ и др.

1629—1695 г.
Христиан Хюйгенс, холандски учен, член на лондонското Кралско дружество (1663) и на парижката Академия на науките (1666). Създава вълновата теория на светлината (1678) въвежда махалото в часовниците (1657). На Хюйгенс дължим избора на постоянните точки на Целзиевата скала в гермометрията.

1632—1677 г.
Бенедикт (Барух) Спиноза, (нидерландски философ-материалист. В произведенията си „Теоложко-полйтически трактат“ и „Етика“ дава материалистична концепция на философията.

1609 г.
В резултат на пораженията, които претърпял в борбата си с Холандия и нейната съюзничка Англия испанският крал Филип III сключва 12-годишно примирие, при изгодни за Холандия условия. Основана е Амстердамската банка, първата банка в Европа от капилистически тип, която действа и извън границите на Холандия (Английската банка в Лондон е основана едва през 1694 г.). Основният капитал на банката възлиза на 6.5 млн. флорина. Холандия се превръща в банкер на Европа.

1619 г.
Холандците превземат и разрушават гр. Джакарта (на северозападното крайбрежие на о. Ява) и на негово място създават гр. Батавия. (Индонезийската република, създадена след II световна война, възстанови старото име на града, който стана нейна столица).

1621 г.
Основана е Западноиндийската компания. Тя има по-малко значение от Източната компания. В началото на XVII в. холандците завземат земите по източното крайбрежие на Северна Америка (под наименованието Нова Холандия) заедно с гр. Нови Амтердам (преименуван по-късно от англичаните в Ню Йорк); през 1648 г. изтласкват Португалците от южните райони на Африка и основават там колония, която наричат Капланд (Кап) — страни на носовете (нос в морето).
Густав I реорганизира държавното управление и финансовата политика.


Европейска нощ на учените 2022 г.: