Невролози откриват доказателство за „визуално стереотипиране“

Стереотипите, на които се подчиняваме, могат да повлияят на визуалната система на мозъка ни, като ни карат да виждаме лицата на другите по начини, които да съответстват на тези стереотипи, според невролози от Университета на Ню Йорк.

„Откритията ни осигуряват доказателство, че стереотипите могат системно да променят визуалното пресъздаване на дадено лице в мозъка, изменяйки това, което виждаме по начин, който да съответства на предубежденията и очакванията ни“ – обяснява Jonathan Freeman, доцент към факултета по физиология на Университета на Ню Йорк и водещ автор на публикацията в Nature Neuroscience.

guy-vanessa_hutd-flickr-cc-by-sa-2-0
Credit: Vanessa Hutd, flickr (CC BY-SA 2.0)

„Например, на много хора са им вкоренени стереотипите, че мъжете са по-агресивни, жените са по-спокойни, тъмнокожите – по-враждебни – въпреки че самите те може и да не одобряват тези стереотипи“ – казва Freeman. „Резултатите ни предполагат, че този тип стереотипни асоциации могат да оформят основното визуално възприятие на другите хора, вероятно изкривявайки начина, по който мозъкът „вижда“ лицето на даден човек.“

Предишни изследвания са показали, че стереотипите се прокрадват в начините ни на мислене, спрямо другите хора и взаимодействието ни с тях, оформяйки много аспекти на поведението ни – въпреки по-добрите ни намерения. Но откритията на учените показват, че стереотипите имат и много по-дълбоко въздействие, като оформят дори първоначалното ни визуално възприятие на човека, в съответствие с вече съществуващите ни предубеждения.

„Предходни проучвания показват, че начинът, по който възприемаме едно лице, може на свой ред да повлияе на поведението ни“ – отбелязва Ryan Stolier, докторант от Университета на Ню Йорк и един от авторите на публикацията. „Затова, нашите открития хвърлят светлина върху един важен и вероятно неочакван път, по който предубежденията могат да влияят върху междуличностното поведение.“


РЕКЛАМА:

***

Изследването разчита на иновативна техника за проследяване на мишката, man-537136която използва движенията на ръката, за да разкрие подсъзнателни когнитивни процеси – и, по-конкретно, стереотипите, които стоят зад тях. За разлика от анкетите, при които хората понякога могат да променят отговорите си, тази техника изисква субектите да правят мигновени преценки за другите, като по този начин разкриват по-несъзнателно предпочитание, чрез траекторията на движение на ръката си. Използвайки софтуера за проследяване на мишката, създаден от Freeman, движенията на курсора могат да бъдат свързани с данни от изображения на мозъка, за да бъдат открити иначе скритите ефекти върху специфични процеси в него.

В първите две проучвания, Freeman и Stolier наблюдавали мозъчната активност на субектите – използвайки функционален магнитен резонанс (fMRI) – докато на тези субекти им били показвани различни лица: мъжки, женски, както и на представители на различни раси и с различни емоции. Били помолени бързо да категоризират пола, расата и емоцията на всяко лице, използвайки техниката за проследяване на мишката. Въпреки съзнателните им отговори, движенията на ръцете им разкрили наличието на няколко стереотипни предубеждения. Мъжете и особено тъмнокожите мъже в началото били възприемани като „ядосани“, дори лицата им да не изразявали такава емоция в действителност; а жените били възприемани като „щастливи“, дори и изражението им да не издавало подобна емоция. В допълнение, лицата на азиатците в началото били възприемани като „женски“, а лицата на тъмнокожите – като „мъжки“, независимо от истинския им пол. Изследователите потвърдили, използвайки друга група субекти, че специфичният модел на наблюдаваните визуални предубеждения в значителна степен съвпада с преобладаващите стереотипни асоциации на американците.

portrait-of-a-man

Изображенията от fMRI подкрепили това, демонстрирайки, че подобни стереотипни предубеждения може да са укрепени във визуалната система на мозъка, по-конкретно в района, който участва във визуалната обработка на лицата (Fusiform gyrus). Например, моделите на нервна активация в този район, предизвикани от вида на лицата на чернокожи мъже били по-сходни с тези, предизвикани от обективно гневните лица (в резултат от стереотипа, че чернокожите са враждебни). Освен това, степента на това стереотипно сходство между моделите на нервна активация корелирала със степента на предубеждение, изразена от движението на ръката на субекта. Например, степента, до която ръката му първоначално се насочва към отговора „ядосан“, когато категоризира лице на чернокож мъж, което не е гневно, предсказва степента, до която моделите на нервна активация за лица на чернокожи мъже и гневни лица са по-силно свързани в района за визуална обработка на лицата в мозъка.

Fusiform gyrus – функциите му все още не са напълно изяснени, но се свързва с различни нервни пътища, свързани с разпознаването. Районът се свързва и с някои неврологични феномени, като gray727_fusiform_gyrusсинестезия, дислексия и прозопагнозия (невъзможност за разпознаване на лица). Известни функции: обработка на информацията за цветовете, разпознаване на лица и тела, разпознаване на думи, разпознаване на нещо като лице и определяне дали наистина е такова или само прилича.

Всички гореописани предубеждения били наблюдавани и в резултатите от fMRI. Друг пример ни дават моделите на нервна активация, предизвикани от лица не бели жени, които били по-сходни с тези, предизвикани от щастливи лица. В допълнение, моделите на нервна активация, предизвикани от лица на азиатци били сходни с тези, предизвикани от женските лица, без оглед на истинския им пол (поради стереотипното разбиране, че лицата на азиатците притежават по-женствени черти).

woman-portrait-face-studio-37546Във второто проучване, изследователите повторили експеримента с по-голяма група субекти. Те определили собствените стереотипни асоциации на всеки субект, използвайки допълнителна задача и демонстрирали, че именно те специфично предсказват визуалните предубеждения и моделите на нервна активация, които се наблюдават. Тези открития закрепили доказателството, че личните стереотипи на даден човек могат да изменят начина, по който той вижда лицето на друг човек и демонстрирали, че тази форма на визуално стереотипиране не се ограничава с конкретни асоциации. Вместо това, каквито и асоциации да си е изградил индивидът през живота си, те по всяка вероятност ще бъдат изразени под формата на това визуално стереотипиране.

„Това проучване може да бъде използвано, за да разработим по-добри начини за намаляване или дори елиминиране на несъзнателните предубеждения“ – казва Freeman. „Тези визуални предубеждения възникват в момента, в който погледнем друг човек, много преди да имаме възможността да се поправим или да регулираме поведението си.“


Европейска нощ на учените 2022 г.: