Нестинарите познати и непознати

Автор
Моника Пенчева
nestinari1.jpg

   Щом стане въпрос за нестинарство това което си представят повечето хора е танц в жарава. Но нестинарството не е само тава,  то представлява система от обредни действия и вярвания.  Носителите на нестинарската обредност са  си изградили  своя  собствена  организация отделна от църковната със свой свещени места и предмети, и  със свой икони. 
Учените като цяло през вековете са правили различни проучвания за тях и нестинарите колкото и на моменти особено в последните години да допускат изследователите в своя свят, това вместо да даде отговори събужда нови въпроси, чиито отговори остават в сенките и по скоро в пламъка който преносно и буквално  гори сред нестинарския свят. А че те съхраняват и живеят в един „друг свят”  ще се обедите стигайки до края на статията.

  При нестинарите се забелязва голямо несъответствие на иконите с православните канони и специално отношение към иконите като към идоли. Това е и една от причините Хурмузидас да иска изкореняване на нестинарството.

  За  П.  Р. Славейков който за първи път документира  нестинарството през 1862г  те са „една поредица” хора  който са много различни от околните Българи и Гърци. Ст. Русев описва нестинарите като хора който „според тамошните жители получават  тайно наследство: праведност”  което ги кара да танцуват в огъня и правят предсказания.

 Какури изказва хипотезата, че у нестинарите  е запазена древната структура на тиаса, и че те най-вероятно са били автокефален орден в рамките на православната църква.
М. Арнаудов прилага описанието на отец  Дионисий който казва, че нестинарите са православни, че се кръщават, миропомазват и отчасти изповядват, но че не са „яко църковни”.
Шивачев нарича нестинарите „секта смес от езически и християнски обичаи”.

 В книгата си „ Огън и музика” (изцяло използвана за написването  на тази статия) проф. Валерия Фол  прави предположение, че в началото на  християнството „орфическата сезабиева вяра, изразявана чрез обредност, в която се носят предмети в огъня, т.е. не доктринално, се сляла с християнството.” Предполага се, че това сливане се е получило в Константинополската хора през периода когато Рождество Христово не е било фокусирано на 24-25 декември.
Танцът  
За нестинарите играта в жаравата е действие – дълг, задължителен обред на определени дни в годината. За тях това са дните когато може да се чуе гласа на Бога.
Играта на нестинарите в жаравата, носейки икони и вотиви са сравнявани с мистериите на Сезабий, известни от надписа на Сарди, при които в огъня също са внасяни свещен предмети.      


РЕКЛАМА:

***

 

изображението е от http://www.igranka.com/Igranka_Photos_BG_Summer_06_bg.htm 

Трябва да бъдат разграничавани огнеходците които просто минават през жаравата, често и само за забавление на туристите. Докато нестинарите танцуват тъпчейки в жаравата. Мъжете и жените танцуват по един и същи начин, влизайки сами в жаравата. Те ритмично набиват крак в земята или в жаравата, докато с ръце и тяло наподобяват бавния полет на птица . В Средиземноморския древен свят удрянето с крака и ръце на Гея и всички хтонични божества е поздрав-  молитва към тях. Докато поздравът към слънцето се извършва с разперени ръце и вдигнати на горе длани. Първото влизане в огъня за нестинарите е било предхождано от около година,  през която е имало ясновидски видения, различни съновидения и физически страдания, които се пречиствали играейки в огъня след това. М. Арнаудов описва „ Прихващането като в съобщност и изпълване от духа на светеца, като освобождение от собственото греховно „. По думите на нестинарите то е юк – „ Тежест в гърдите…. То е от Бога „.  Прихванатото състояние е описвано като болка и страдание „ те почервенявали, викали колкото могат, с тънък и протегнат глас ихъ-ихъ и пляскали с ръце. Преди играта стискали двете ръце и се навеждали сякаш ги боли нещо” . Друго описание е следното „ Стягало я сърцето, давало й зор, става като луда” . Някои от описанията за нестинарите разказват, че те изглеждали „ полумъртви, всичко чували, но нищо не отговаряли, докато не дойде часът на освобождението. Докато играели били прежълтели, сякаш умрели и каквото хванат, личи, че имат голяма сила.”
Специфичен симптом на „прихващането”, известен от описанията е падането на телесната температура. „ Болестта ги прихваща с приближаването на св. Св. Константин и Елена и през зимата когато ходят от къща на къща”. Прихванатата нестинарка играела и без огън, пророкувайки под формата на „ унесено пеене, което не винаги е било разбираемо от околните”
Св. Св. Константин  и Елена
Във вярванията на хората в Странжанския край Св.Св. Константин и Елена са носители на предхристиянската идея за Божества. За нестинарите те трябва да бъдат почитани и да получават дарове, да бъде спечелено тяхното благоволение. Игрите в огъня зависят от св. Константин – дали ще им отвори път, за а му служат и да му съобщи предсказанието си.

В нестинарската обредност не е забелязано полът да има значение. В анкети проведени от различни изследователи не се наблюдава в деня на св. Константин да танцуват само жени в жаравата, а на деня на св. Елена само мъже, или обратното. Във вярванията на нестинарите Св., Св. Константин и Елена са носители на предхристиянската идея за божества,за тях те трябва да бъдат спечелени чрез дарове и жертви. Св. Константин е представен облечен в бяла риза и носещ три наниза жълтици по него, седящ на специално приготвен за него стол и пророкуващ. Някои нестинарки казват, че св. Константин вървял пред тях и ръсел жаравата с вода.  Д. Гарвалов е забелязал, че някои нестинари виждат Св. Константин като стар човек, а други като младо момче, а Св. Елена винаги е виждана като хубава и млада жена, независимо дали тя е майка, сестра или жена на светеца.
Въпреки че самите икони имат еднакви изображения и най – често еднакви размери те са подредени в собствена йерархия. Най – свещена за нестинарите е т.н. „голяма икона”, наричана още Св. Константин, следва я „средната икона” или „св. Елена”. 
Обредите
Цялата социална уредба и обредност е подчинена на „нестинарският закон”. Общността на нестинарите функционира на различни равнища, като най-вътрешния кръг този на посветените, танцува в жаравата. Като се пренебрегнат редките посещения на селската църква, отбелязани като компромис в отношенията на общността с духовенството,  наложен от това, че някои икони са съхранявани в църквите на местните светец –патрон, всички техни ритуали се извършват в друго време и пространство. Нестинарската обредна традиция следва зимно – пролетния и пролетно – летния цикъл на езическия календар, усвоявайки християнския календар и християнските канонизирани светци, приемайки ги за свой. Нестинарската обредност, разположена в собствения си календар  принадлежи на устната културна традиция, която е метафорична и спазва една постоянна структура. Свещеното пространство се усвоява чрез шествията, които се движат начело с музикантите, иконите и носените свещени предмети – посредници,  Шествието се извършва като се обикалят домовете, в селището и извън него към свещените места и обратно. Към тези шествия спада и обикалянето по домовете в Лангада, при което се раздава сурово месо от курбана на 21 май. При процесиите, които са типично обредно движение, в йерархично установен ред. Движението винаги се извършва от светилището към мястото на жертвоприношението и се завръща там от където е тръгнало. Когато иконите се съхраняват в дома на главната нестинарка или нестинар те стават достъпни по време на самия обред, като дори и тази достъпност е йерархизирана тъй като само посветените могат да влизат в дома светилище, а другите чакат отвън. В село Агия Елени иконите  и свещените предмети се съхраняват в две къщи. При обредните шествия в първия дом те са поканени вътре като само музикантите остават навън. Докато във втория дом, домакинът изнася пазените от него предмети на телетарха и той от своя страна ги предава  на нестинарите.
Важна роля в нестинарската обредност играе телетарха, иконите са обслужвани от него, а според по стари анкети  от главната нестинарка. Само той има право  да пипа  и  мести иконите, както и да ги подава на нестинарите по време на игра. Той ги „къпе”, „съблича” и „облича”. В селата Агия Елени и Лангада се наблюдава известна разлика, там иконите нямат обредни „ризи”. Там след като ги „съблече” и поръси със  вода от свещения извор телетарха ги  украсява с нестинарски кърпи, но не им „облича” специални „дрехи” за обреда. По време на процесиите телетархът връчва иконите на икононосците който са малки момчета избрани специално от него. Преди да поемат иконите и след като ги върнат те измиват ръцете си. По време на процесията иконите не бива да се докосват до дрехите на тези който ги носят, затова раменете н момчетата са покривани с нестинарски кърпи. Носенето от тях на свещените икони се счита един вид за тяхно посвещение. Затова те могат да присъстват на общата трапеза след играта в жарава. Като принцип са забелязва, че образа на иконата винаги се  обръща към тези който я държат, както към телетарха която я обслужва, така и към момчетата който който  я носят и нестинарите който играят с нея. По принцип образа на иконата не може да бъде виждан от непосветени, облечени и украсени те могат да бъдат виждан само когато са поставени на специални места. Иконите са носени на жертвоприношението което е извършвано на извора но не и на това което се извършва в селото.
Те „участват” и в обредното хранене, като има сведения че нестинарките канят първо светците а после и жените на трапезата. По други сведения телетархът кани първо иконите на трапезата и им „дава” от  обреден хляб.
Иконите

В книгата „Огън и музика” проф. Валерия Фол разглежда отношението на нестинарите в Странджа планина към иконите и свещените предмети които те използват в обредността. Едно и също отношение се наблюдава  както  от страна на останалите в Странджа така и на нестинарите преселили се в Северна Гърция Нестинарите наричат иконите „светци” и „кумизми”. Смята се че иконите на българските и костийските нестинари са братя защото са направени от едно и също дърво, намиращо се на „голямата аязма”, най – свещеното място за нестинарите. Въпреки че самите икони имат еднакви изображения и най – често еднакви размери те са подредени в собствена йерархия. Най – свещена за нестинарите е т.н. „голяма икона”, наричана още Св. Константин, следва я „средната икона” или „св. Елена”. 
Иконите гостуват от едно село в друго и тези гостувания са окачествявани като „гостувания на братята”. Според някои сведения при тези гостувания  иконите са се „борели”  за да се разбере чий Св. Константин помага повече. Според Шивачев борбата на светците представлявала удряне на иконите една в друга, но имало случел при който се разменяли обидни реплики и икононосците се удряли един друг.

http://science.icnhost.net/migrate/sites/default/files/field/image/nestinari1.jpg 
Изображението е от http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=243337    

Както вече беше казано иконите са с еднаква иконография, като Св., Св. Константин и Елена са изографисани с корона и стоят изправени от двете страни на Честния кръст. Нестинарските икони са „обличани” с червени „ризи”, наричани още „редби”. Тези „ризи” представляват червени калъфи, те са както ежедневни, така и празнични. Когато са в празничните „ризи”, особено когато са украсени с рози, изображенията на светците почти не се виждат. Нестинарите „събличат” всекидневните „редби” на иконите ги „къпят”, пръскайки ги със свещена вода от извор и след това ги  „обличат” в обредните”дрехи” и ги украсяват. Украсата представлява сребърна верига към която има прикачени звънчета, парички и сребърни пластинки с изображения на: човешки телесни части, цели фигури на хора, изображения на бебета и къщички. По самите „ризи” закачат нестинарски кърпи. Всички нестинарски икони имат дръжка от долу, за да стоят изправени на столнините.
Едно описание на нестинарска икона която дава Хурмузиадис през 1873 г. показва отклонение от познатата днес иконография. Той описва икона на св. Елена    , където тя е облечена с червена дреха по която има звънчета и която прави стъпка, като че ли танцува. К. Какури прави връзка между тази икона, която също не е виждана от изследователите и друга икона, където св. Елена държи дрехата си леко повдигната. К. Какури предполага, че тази нестинарска икона е изчезнала при интервенцията на църквата срещу обреда.
За нестинарите всички икони на Св. Св. Константин и Елена са произлезли от една и съща икона, за тях те са деца и се размножават като хората. Когато направят нова икона тя получава от силата на старата като в нея се поставя парче от „бащата”.
Византоложката Ана Хаджиниколау установява, че изображенията на нестинарските икони са рисувани в по ново време като само оковите им са по стари, най-старият регистриран е от около 1833г. Хаджиниколау в изследванията си отбелязва важен детайл от отношението на нестинарите към  техните икони.  Тя описва, че когато иконите поостареят и се поожулят нестинарите изчегъркват бойте и рисуват ново изображение върху старите дъски.  Според тях свалената боя има магическа сила. Според източниците и досега в Странджа планина из малките манастири могат да бъдат видяни парчета дъски облечени в „ризи” покрити  с кърпи и импровизирана украса. Вярващите заявяват, че това икона на някой канонизиран светец, без да има някакво изображение върху въпросната „икона”.
Другите свещени предмети  

За нестинарите освен иконите важна роля играят и другите свещени предмети като металните пластини с изображения. Те са родови и с тях не може да играе нестинар от друг род. Тези метални пластини стоят до иконостасите в частните домове  и в конака. Подават се и се приемат от телетарха по същия начин по който и иконите с взаимно и едновременно целуване на китката на дясната ръка. Металните пластинки се увиват с червени нестинарски кърпи по същия начин както и иконите се „обличат” в червени „дрехи”.  Видно  е, че червения цвят е свещен за обреда.
Калъфите  в който се съхраняват иконите или така наречените „ризи”  са също така свещени и се съхраняват заедно с иконите и металните пластини. По правило те са ушити от червен плат. Забелязва се, че в нестинарските села има повече „ризи” отколкото икони, тъй като самите ризи се даряват от вярващите.
Нестинарските кърпи са друг обреден предмет, те са винаги червени на цвят с и жълти и бели изображения на цветя и слънца на тях. Когато на тях има възел те са наричани аманети от гърците нестинари. Нестинарските кърпи се използват за украса на иконите  и са знак за принадлежност към нестинарският тиас. Такава кърпа носи ръководителят на обреда – телетархът и с такива кърпи са покривани раменете на момчетата-икононосци. 
Предмети на нестинарския култ са кандилниците, менчето с което се загребва вода от извора при обреда, казан в който се вари обредната храна и прибори всички тези предмети се съхраняват в конака. Тъпанът има важна роля във обредността на нестинарите, с неговия звук започва началото на обреда.
Друг  предмет  натоварен с обредно значение за нестинарите това са звънчетата. Според Какури те имат магическа сила и прогонват злото по същия начин както звънчетата по епископските кандилници и дрехи. Аз бих добавила че същото значение звънчетата имат и в доста други обреди и традиции като кукерските игри например, където тяхната роля както и на хлопките  също е да прогонват злото чрез звуците.
За нестинарите звънчетата и другите предмети имат и друго звуково значение, за тях това е гласът на бога който се вселява в тях и свещените предмети и ги призовава за играта  в жаравата. За нестинарите играта в огъня е задължителен обред изпълняван определени дни в годината.
Друга украса върху нестинарските икони това са игли оформени като птици поставени в двата горни края на „ризата”. Начина по който са тълкувани тези птици е, че символизират горния свят. В конака в село Българи видял на западната стена изрисувани линии и фигури както и „ една птица, кръстосани клюнове и една змия, захапала опашката си”. Той попита една нестинарка какво е това и отговорът бил „синорно някой си е играл да ги рисува”. Гавралов се усъмнил в искреността на нестинарката и при следващото му посещение на селото тази стена била прясно измазана.
От археологически разкопки и някой текстове е видно че за траките свещени предмети са червения пояс и мегалитната гривна. Който са посредници между посветения обредник и Велката богиня-майка.  От тази вяра в балканския фолклор е останала традицията да се носят две годежни гривни от момичето. Тези така наречени „гривни на Св. Елена” се може да се  тълкуват като реплика на връзката между посветените и Великата богиня-майка. Чрез тези гривни се прави връзка с друг извор за нестинарската история това е „Етиопска повест” на Хелидор който е живял през 3-4 век. И за когото се предполага, че е бил християнски епископ.  В тази повест се споменава  мегалитен камък който предпазвал от огън, този камък се намирал върху пръстен и се наричал пантарб   върху самия камък имало свещени знаци. Друга причина да се направи връзка е с този извор е сведението на Илиас Йоанакис че потомствените нестинари в Гърция влизайки в жаравата носят нещо малко овързано в кърпа. Валерия Фол и Ружа Нейкова забелязват същото, но при техен въпрос какво е това не получават отговор. Предполага се че това може да е мегалитно камъче предавано по наследство. В Странджа планина също така  е силна вярата в камъчета взети от свещени места.
През 1994г  проф. Валерия Фол прави предположението, че металната пластина с която играе един от нестинарите в Агия Елени, е символът дланта на Сазабий. В нестинарската обредност ръката изпълнява същите функции както и иконата на Св. Св. Константин и Елена. Двата свещени предмета са съчетани в християнско-езическия култ към Кибела и Сезабий – Константин и Елена. До момента на написването на книгата „Огън и музика” от Валерия Фол и Ружа Нейкова не са открити писмени извори какви предмети са носени в обреда след ІV век. въпреки, че има сведения за съхранена огнена обредност през Средновековието в Константинополската хора.

    Използвана литература:
Проф. Валерия Фол, Ружа Нейкова – „Огън и музика”,  Издателство на БАН “Марин Дринов” и Тилиа, София 2000


Европейска нощ на учените 2022 г.: