Да знаеш че съществува малък шанс да бъдеш ударен от болезнен електрошок изглежда причинява повече стрес от това да знаеш със сигурност, че това ще се случи.

Изследване публикувано в списание Nature Communications, установява че ситуациите, когато едно лице в състояние на несигурност и знае че съществува 50% риск събитие да се случи-да бъде поразен от електрошок са най-стресиращи за организма в сравнение с други ситуации, в които вероятността нещо стресиращо да се случи са съответно 0% и 100%. Първата група лица, подложени на несигурност в очаквания резултат, са успели най-правилно в приблизителна степен да преценят възможността да бъдат ударени от шоков удар. Това от своя страна може да означава, че тъкмо стреса, който очакването ни носи, прави преценката ни за риск по-точна.

В експеримента са се включили 45 доброволци, които играят компютърна игра, в която героят им преобръща скала под която може да се крие змия. Участницците, трябва да отгатнат дали ще се появи змия или не, като в случай че змията се намира под камъка, същите получават лек електирчески удар по ръката. Така с времето те се научават под кои скали е възможно да се крие змия, но тези случайности се менят през целия експеримент, което като резултат създава колебание в нивото на несигурност.

Нивото на несигурност, което се създава у всеки участник, като резултат на играта е изчислено с помощта на прецизнен изчислителен модел на знанието. Нивата на несигурност добити по гореописания модел съвпадат със нивата на стрес, които са били докладвани от участниците. Последните са добити като учените са следили как зениците реагират и нивото на изпотяване на участниците.

Разбери повече за БГ Наука:

***

“Използвайки нашия модел, можем да измерим не само нивата на стрес причинени от изпитания електрически удар, но и преценяваме какво количество несигурност изпитват като резултат от подадения електрически импулс”, обяснява водещ автор на изследването Арчи де Беркър (Институт по неврология UCL). “Експеримента който проведохме ни позволи да извлечем заключение за ефекта, който чувството на несигурност оказва върху нивата на стрес. Оказва се, че е по-стресиращо да не знаеш със сигурност дали ще получиш електрошок, отколкото да знаеш със сигурност че това ще се случи или пък не. Подобно доказателство се открой и от психологическите данни които извлекохме, хората се потят повече, също и зениците им се разширяват когато се чувстват по-несигурни.”

Това е първия път, когато е измерван количествено ефекта, който несигурността причинява върху нивата на стрес, но вероятно много други хора са запознати с концепцията.

“Когато кандидатствате за работа, вероятно се чувствате по-спокойни като си мислете че има малка веротност да ви изберат, или когато смятате че почицията ви е вързана в кърпа”, казва съавторът на изследването др. Роб Рутледж (Институт по неврология UCL и Макс Планк Център за психиатрически изследвания и изследване на стареенето UCL). “Най-стресиращ всъщност се оказва случая, в който нямате представа какво ще се случи. Несигурността ни прави напрегнати. Този ефект е възможно да се появи в много различни ситуации, независимо дали чакате да получите разултати от медицинско изследване или информация за закъснение на влака.”

В съвремието ни, стреса се окачествява като негативен и непродуктивен отговор, но изследването доказва, че от него има и известна полза. Лицата, чиито нива на стрес са били най-високи в моментите когато са изпитвали най-голяма степен на несигурност са проявили по-добра преценка за това дали под камъка се крие змия или не.”

“От еволюционна гледна точка, резултатите от нашето изследване сочат, че отговорите продиктувани от стрес се настройват към несигурността която изпитваме от заобикалящата ни среда, за да ни осигурят оцеляване”, обяснява съавтор на изследването др. Стивън Бестман (Институт по неврология UCL). “Адекватен отговор продиктуван от изпитан стрес може да бъде от полза в изучаването на непредвидимите и опасни характеристики на околната средата. Днешният свят е изпълнен с различни източници на несигурност и стрес, но също така ни предотставя и начини по които да се справим с тях. Така например, мобилно приложение, което ни показва местонахождението на таксито което очакваме, ще намали нивото на несигурност, произтичащо от неизвесния момент на пристигането му. Електронните табла които показват разписанието на влакове и автобуси играят подобна роля, въпреки че тук може да настъпи смущение от появата на неочаквани закъснения, което причинява стрес на чакащите пътници и персонала.”

Източник на статията:
Историята разказана по-догре е адаптирана версия на материали предотставени от University College London. Забележка: Възможно е материалите да са били преработени в тяхното съдържание и дължина.

Библиография:
1.Archy O. de Berker, Robb B. Rutledge, Christoph Mathys, Louise Marshall, Gemma F. Cross, Raymond J. Dolan, Sven Bestmann. Computations of uncertainty mediate acute stress responses in humans. Nature Communications, 2016; 7: 10996 DOI: 10.1038/ncomms10996

Превод: Даниела Тороманова
Източник: https://www.sciencedaily.com/