Нервна система и гръбначен мозък


 
 
 Нервната система получава огромна информация посредством сетивнитесистеми от  външната и вътрешната среда, която тя обобщава, сравнява снатрупания опит,  решава какъв отговор да даде и го изпраща къморганите, които изпълняват  ответната реакция. Основнатаструктурно-функционална единица на нервната  система е нервната клетка.Както при всички гръбначни, така и при човека,  нервната система етръбеста. Като цяло, тази система достига своето висше  развитие причовека. B зависимост от местоположението си, тя се дели на  централнанервна система и периферна нервна система.
 
  Нервна система на  човека
 
 Централната нервна система се състои от две основни части: главен игръбначен  мозък. Тя е защитена от външните въздействия на, като еразположена в костни  кухини. Главният мозък се намира в черепнатакухина, а гръбначният – в  гръбначния канал. Централната нерва системае обвита от три обвивки: твърда,  паяжовидна и мека. Най-отвън, подкостите, се разполага твърдата мозъчна  обвивка, която е изградена отплътна съединителна тъкан. Непосредствено върху  мозъка заляга мекатамозъчна обвивка, в която се намират множество кръвоносни  съдове. Междутвърдата и меката мозъчна обвивка се намира паяжовидната обвивка, която, както подсказва името й, е нежна и прозрачна. Пространствотомежду  меката и паяжовидната е изпълнено с течност, в която мозъкът„плува”. По този  начин той е предпазен от удари и сътресения.
 
 Периферната нервна система е изградена от нервите, нервните възли и сплетенията. От функционална гледна точка, периферната нервна системаможе да  се разгледа на соматична или анимална и на вегетативна илиавтономна.  Соматичната нервна система осъществява връзката с околнатасреда посредством  сетивните системи и двигателния апарат.Вегетативната нервна система получава  информация от вътрешните органи,кръвоносните съдове и сърцето и контролира  тяхното действие. Тя същотака осъществява контрол върху състава на вътрешната  среда в организма.
 
 В централната нервна система се различават сиво и бяло мозъчновещество. В  сивото вещество се намират телата на нервните клетки, а вбялото – техните  израстъци, аксоните.
 
  Гръбначният мозък имацилиндрична форма и е дълъг около 40-45 см. и с маса  30-35 гр., адиаметърът му е около 1 см. Има белезникав цвят. Горната му част достига до продълговатия мозък, с който е свързан, а долният му крайзавършва  конусовидно на равнището на първия или втория поясен прешлен.Гръбначният мозък  се разделя на лява и дясна половина от една предна иедна лява дълбока бразда.  Той има две задебеления: шийно ипоясно-кръстово. На тези места се намират  нервните клетки, коитоинервират съответно горните и долните крайници.
 
  При напреченпререз на гръбначния мозък се установява, че той е изграден от централно разположено сиво вещество, което е обградено отвсякъде с бяломозъчно  вещество. Сивото вещество има формата на буквата Н. По тозиначин се образуват  ляв и десен преден и съответно заден рог. В центърана гръбначния мозък се  намира централен канал, който е много тесен и еизпълнен с гръбначно мозъчна  течност.
  – Устройство на  нервна клетка

Периферноразположеното  бяло мозъчно вещество е изградено от аксоните на нервниклетки, намиращи се в  сивото вещество на гръбначния мозък и вгръбначномозъчните клетки, разположени  в главния мозък. По този начинбялото вещество е изградено от проводни нервни  пътища, изпращащиинформация от гръбначния мозък към главния и обратно – от  главния къмгръбначния. Тези пътища осъществяват проводната му функция. Някои  отаксоните свързват отделните части на гръбначния мозък.
 
 Гръбначният мозък е изграден от 31 сегмента, които са свързани помеждуси, но  на неговата повърхност не личат техните граници. По този начинтой изпраща и  получава информация от определени сегменти на тялото.
 
  Гръбначен мозък от близо
 
 В предните рога на гръбначния мозък се намират нервни клетки, чиитоаксони  напускат гръбначния мозък и изпращат импулси до мускулите. Тезиаксони след  излизането им от него образуват предните коренчета нагръбначномозъчните нерви.
 
  От двете страни на гръбначниямозък се намират гръбначномозъчните възли. В тях  са разположенисетивни неврони с особена форма. В тялото на клетката излиза  единизрастък, който се разделя на два израстъка. Единият достига докожата,  сухожилията, мускулните вретена, общата сетивност. Другиятобразува задните  коренчета на гръбначномозъчните нерви у навлиза вгръбначния мозък. При  сливането на всяко предно и задно коренче сеобразува един гръбначномозъчен  нерв. В него има сетивни нервни влакна,които изпращат импулси до мускулите  (моторни влакна). От гръбначниямозък излизат 31 чифта гръбначномозъчни нерви.  Тези нерви инервиратсетивно и моторно шията, туловището и крайниците.
 
  Вгръбначния мозък през задните коренчета навлизат и аксоните замножество  сетивни нервни клетки, които донасят информация засъстоянието на вътрешните  органи, кръвоносните съдове и сърцето.
 
 Вещество на гръбначния мозък аксоните на сетивните нервни клетки сесвързват  или направо или посредством други неврони с нервните клетки впредните рога,  изпращащи импулси до мускулите. Веригата от сетивнатанервна клетка, заедно със  съответният рецептор, и нервната клетка,инервираща мускула, се нарича  рефлексна дъга. В повечето случаи междудвете нервни клетки, които също има  вмъкнати една или повече нервниклетки, които също принадлежат към тази  рефлексна дъга. С помощта натази рефлекса дъга ние отдръпваме ръката си при  опарване или убождане.В този случай в резултат на болковото дразнение нервните  импулси сепровеждат по сетивния неврон по гръбначния мозък, където  възбужданетосе предава на двигателния неврон. Последният изпраща нервни  импулси досъответния мускул и той се съкращава. Въз основа на подобна  рефлекснадъга се осъществява коленния рефлекс. При удар по сухожилието на четириглавия мускул под колянното капаче този мускул се съкращава и подбедрицата отскача напред. При удара се дразнят сухожилни рецептори,които  принадлежат към сетивния неврон. Той изпраща импулси додвигателния неврон, а  той от своя страна – до мускула, който сесъкращава. С помощта на рефлексни  дъги се осъществява рефлекснатафункция на гръбначния мозък.
 
  При низшите гръбначни (риби,земноводни, влечуги) рефлексната функция на  гръбначния мозък еосновна. При жаба, на която високо е прерязан гръбначния  мозък(спинално животно), рефлексната дъга се запазва.
 
  Дорефлексните дъги в гръбначния мозък достигат нервни импулси от главния мозък, който осъществява контрол над тях. При човека това е многосилно  изразено. Така можем да си обясним защо при прекъсване нагръбначния мозък не  се осъществяват рефлекси, чиито рефлексни дъгиминават под мястото на  прекъсването. Настъпва парализа на мускулите изагуба на сетивност по това равнище.  Например, поради загуба наконтрол над пикочния мехур и правото черво те се  изпразватнеконтролирано от волята на болния.
 
  В гръбначния мозък епредставена част от вегетативната нервна система, която  осъществяванеговата вегетативна функция. Посредством подобни рефлексни дъги се инервират вътрешните органи или дебелото черво се дразнят рецептори, разположени в в стените на тези органи. Импулсите до тях достигат догръбначния  мозък, където съответните нервни клетки изпращат импулси домускулите на тези  органи. При тяхното съкращение тези органиосвобождават своето съдържимо.
 
  Изясняването на функцията нацентралната нервна система често се подпомага от  наблюдения върхухора, претърпели увреждане върху определен неин участък. Да  допуснем,че нейна рана засяга неин заден рог, в резултат на това ще се загуби сетивността на определен участък от тялото, докато двигателните функциище  бъдат повече или по-малко запазени. Нараняването на преден рог щезасегне  движението при запазена сетивност.
 
Вирусът на детския паралич поразява нервите на предните рога, затова тя води до  парализа.


Европейска нощ на учените 2022 г.: