Направи дарение на училище!

Автор: Гергана Лаптева. Съавтор: проф. Христо Пимпирев. Консултант: д-р Любомир Иванов

ТERRA AUSTRALIS INCOGNITA (Непознатата Южна земя) е проект от програмата ЕКОАНТАР на Българския антарктически институт, чиято цел е да събере и направи достъпни всички известни досега географски карти, изобразяващи Антарктида от древността като проследи тяхното развитие през вековете до днес, също така да покаже съвременните карти на Ледения континент, включващи топографски, геоложки, сателитни изображения, карти на ледената и подледена повърхност на континента, карти на различните изследователски бази и т.н. Разбира се, специално внимание се обръща на българския принос в картографията на Антарктида. Картите ще бъдат разделени на няколко периода, отразяващи историческото им развитие.

Те са придружени с богати обяснителни текстове и данни за техните автори, период на изследване, принос и интересни факти.

Целта е чрез проследяване на историята на последния все още чист и малко засегнат от човешката дейност континент да се привлече общественото внимание към неговото опазване и бъдеща експлоатация и е апел към опазването на уникалната флора и фауна.

Проектът се реализира в рамките на честванията на 25-та годишнина от подписването на Мадридския протокол за опазване на околната среда към Договора за Антарктика и 25-та Юбилейна антарктическа експедиция.

Разбери повече за БГ Наука:

***

Период на откривателите: XIX в. и първата половина на XX в.

1. Карта на плаването на Едуард Брансфийлд, 1819-1820 г.

Едуард Брансфийлд (Edward Bransfield) е британски мореплавател. Роден е през 1785 г. в графство Корк, Ирландия в католическо семейство.

През 1819-1820 г. Брансфийлд плава към Антарктида, като през януари 1820 г. открива островите Дисепшън, Бриджман, Елефант и Кларънс от Южните Шетландски о-ви, както и протока Брансфийлд, отделящ архипелага от Антарктическия полуостров, носещ днес неговото име. На 30 януари 1820 г., на 63°47′ ю. ш. 60°43′ з. д. открива остров Тринити и Антарктическия полуостров. Едуард Брансфийлд умира през 1852  г.

Неговото име носят:

• остров (63°12′ ю. ш. 56°42′ з. д.) край бреговете на Антарктическия п-ов на Антарктида;
• проток между Южните Шетландски о-ви на север и Антарктическия п-ов.

2. Карта на плаването на Белингсхаузен И Лазарев, 1820 г.

Адмирал Фадей Фадеевич Белингсхаузен (Фабиан Готлиб фон Белингсхаузен) е знаменит руски мореплавател от немски произход. Роден е на 20 септември 1778 г. в град Аренсбург (днес Куресааре) на естонския остров Йозел (днес Сааремаа, тогава част от Русия). Умира на  25 януари 1852 г. в Кронщад, Русия.

Aдмирал Михаил Петрович Лазарев е руски мореплавател, изследовател на Антарктика, извършил три околосветски плавания. Роден в дворянско семейство на 14 ноември 1788 г. Умира на 23 април 1851 г.

На 4 юли 1819 г. на далечно плаване се отправят два руски тримачтови военни кораба – „Восток” и „Мирний”. Задачата им е да стигнат до Южната полярна област и да разрешат многовековната загадка за съществуването на митичния Южен континент. Руското правителство дава съгласие за подготовката и осъществяването на експедицията, която оставя една от най-ярките страници в историята на географските изследвания и открития под името Първа руска антарктическа експедиция Белингсхаузен – Лазарев. Всъщност първоначално за началник на околосветската експедиция във високите ширини на Южния океан е определен капитан-комодорът М.И. Ратманов, но той се отказва под претекст, че не е добре със здравето. Едва тогава в Кронщат за оглавяване на експедицията е повикан Фадей Фадеевич Белингсхаузен, който по това време служи в Черноморския флот. На 23 май той пристига в Петербург, а шест седмици по-късно „Восток” и „Мирний” излизат от Кронщат.

Белингсхаузен има значителен опит в далечните плавания и продължителен стаж като морски офицер. Помощник на Белингсхаузен в тази експедиция е един от най-опитните моряци в руския флот Михаил Петрович Лазарев.

Шест пъти корабите на руската експедиция пресекли Южния полярен кръг, общо сто дни лавирали сред ледовете. Понякога това били огромни ледени полета, друг път гигантски ледени острови, височината на които нерядко достигала 110 – 140 метра. Белингсхаузен бил принуден да рискува. Но това не бил безразсъден риск. В мъглата, в нощта специално отделени и подготвени моряци стояли при бордовете и дебнели с поглед и със слух най-малкия признак за появата на ледена грамада.

На 22 януари 1821 г. щастието се усмихва на мореплавателите. На хоризонта се показва чернеещо се петно. През далекогледа от пръв поглед разбрах – писал Белингсхаузен, – че виждам бряг. Бряг, бряг – разнасят се наоколо радостните възклицания на моряците. Това е остров, на когото дават името Петър I.

Белингсхаузен е уверен, че някъде наблизо трябва да има и друга суша. На 28 януари 1821 г. в 11 часа сутринта виждат ледено поле. Краят му обаче се губел далеч на юг, зад предела на полезрението им. Белингсхаузен предполага, че това е бряг, целият покрит със сняг, но той не достига до върховете на планините и огромните скали. А и промяната в цвета на водната повърхност ги навежда на мисълта, че брегът е обширен или в краен случай се състои не само от тази част, която виждат. Този бряг Белингсхаузен нарекъл Земя Александър I, убеден, че е стигнал до неизвестния дотогава Южен континент.  Задачата, която Джеймс Кук считал за неразрешима, е окончателно изпълнена. Най-великото географско откритие на ХIХ век е вече факт. Отправят се към Рио де Жанейро и на 24 юли 1821 г. „Восток” и „Мирний” хвърлят котва в Кронщатското пристанище – на същото място, откъдето отплавали две години по-рано. Това плаване продължило 751 дни, от които 527 дни под южните ветрове. Корабите изминали общо 86 475 версти (руска мярка за дължина, равна на 1060 м).

3. Карта на плаването на Джон Биско, 1830–32 г.

Джон Биско e английски антарктически мореплавател и изследовател. Роден е в Енфийлд, Мидлсекс, Англия на 28 юни 1784 г. През март 1812 г., на седемнадесет годишна възраст постъпва във флота и участва във войната през 1812–1815 г. срещу САЩ. След войната става капитан на търговски кораб и посещава Индия и Централна Америка.

През 1830 г. китоловната компания „Самюъл Ендърби & синове” назначава Биско за ръководител на експедиция, която да търси нови ловни територии в Южния океан. За тази цел са оборудвани два кораба. През 1830–1832 г. извършва околосветско плаване в антарктическите води. След като посещава Южните Сандвичеви острови и се убеждава, че там няма тюлени, флотилията продължава на изток. В края на януари 1831 г. корабите пресичат Южната полярна окръжност около нулевия меридиан и продължават на изток, като ту се приближават ту се отдалечават от плаващите ледове. На 27 февруари 1831 г. английските моряци виждат на юг черните върхове на планини, издигащи се над снежната покривка. Откритата от тях земя е назована Земя Ендърби (70°00′ ю. ш. 51°00′ и. д.), а най-високият връх Биско (1860 м).

В началото на 1832 г., в района на 80° з.д. Биско и спътниците му отново пресичат Южната полярна окръжност. На 16 февруари, на североизток от Земя Александър I, е открит остров Аделейд (67°12′ ю. ш. 68°30′ з. д.). След това на север на 17 и 18 февруари 1832 г. са открити островите Биско (66°00′ ю. ш. 66°00′ з. д.), а бреговете зад тях – полуостров Палмер (72°30′ ю. ш. 63°00′ з. д., в южната част на полуостров Земя Грейъм).

4 . Карта на плаването на Джеймс Кларк Рос, 1840-43 г.

Сър Джеймс Кларк Рос (Sir James Clark Ross) е английски морски офицер и пътешественик-изследовател, контраадмирал. Роден е на 1 декември 1856 г.  в Лондон и още на 12 години е във флота, на кораба на чичо си Джон Рос. Участник в 11 полярни експедиции, от които 8 в Арктика и 3 в Антарктика.

От 1840 до 1843 г. извършва три плавания в Антарктика на корабите „Еребус“ и „Тирър“, втория под командването на Франсис Крозиър, като целта е откриването и достигането на Южния магнитен полюс.

През декември 1842 г. на североизток от Антарктическия полуостров открива островите Етна (63°54′ ю. ш. 55°25′ з. д.), Паулета (63°34′ ю. ш. 55°46′ з. д.), Дарвин (63°23′ ю. ш. 54°52′ з. д.) и Джеймс Рос (64°12′ ю. ш. 57°48′ з. д.). Джеймс Рос прави отчаяни опити да проникне колкото е възможно по-на юг, но ледовата обстановка обаче това лято е неблагоприятна и Рос успява да достигна през март 1843 г. само до 71º 30` ю. ш. В началото на септември 1843 г. експедицията се завръща в Англия. За четири и половина години плаване от екипажа загива само един моряк по време на голяма буря. През цялото времетраене на експедицията, никой не се е разболял от скорбут благодарение на мерките взети от Джеймс Рос относно хранителния режим на екипажа. През 1844 г. за огромните му заслуги към географията е удостоен с рицарска титла, а Франция го награждава с ордена на Почетния легион.

5. Карта на Южните райони на Джоузеф Колтън, 1855 г.

Джоузеф Хътчинс Колтън е роден на 5 юли 1800 г. в Лонгмедоу, Масачузетс, често срещан с инициалите Дж. Х. Колтън. Той е известен американски картограф и издател, основател на картографска компания в САЩ, която се превръща в международен лидер в картографската издателска индустрия между 1831 и 1890 г. Умира на 29 юли 1893 г.

Първото издание на картата Джоузеф Колтън от 1855 г. на Южния полюс и Антарктика или Южна полярните райони предлага отличен обзор на антарктически изследвания и открития до тогава. Картографирането на Южния континент по това време като цяло отразява малкото фактологични знания по отношение на региона, но дори и така, Колтън отбелязва пътуванията на редица важни антарктическите изследователи включително Уилкс (1840 г.), Белингсхаузен (1820 г.), Рос (1840-1843 г.), Кук (1773-1774 г.) и Biscoe (1831 г.) и др. Тази карта отразява също и някои допълнителни картографски данни за Огнена земя. Цялата е обградена от спираловиден мотив, типичен за картите на Колтън. Оригиналната година на издаване, посочена в долния ляв ъгъл на картата, е 1855 г. (Colton’s 172 William Street Office in New York City. Issued as page no. XIII in volume 2 of Colton’s 1856 Atlas of the World).

6. Карта на Антарктида на Луи Ашет, 1890 г.

Луи Кристоф Франсоа Ашет (Louis Christophe François Hachette) е френски издател, роден на 5 май 1800 г. в Рьотел, департамент Арден във Франция. Завършва право и през 1826 г. основава в Париж компания за издателска дейност. Печата произведения, адаптирани за подобряване на системата на училищното обучение и насърчаване на общата култура на учениците. Публикува ръководства в различни направления на науката, речници, образователни списания, включително латински и гръцки.

През 1890 г. издателство Ашет отпечатва цветна карта на Антарктида, която отразява състоянието на изследванията на континента до този момент, заедно с маршрутите на различните експедиции. В горния ляв квадрант са изобразени изследователи като Кук, Уедъл, Дюмон Д’Орвил и Рос. Обозначени са територии и речни системи, но с минимални топографски детайли.

7. Карта на плаването на Карл Ларсен, 1892–93 г.

Карл Антон Ларсен (Carl Anton Larsen) е известен норвежки полярен изследовател. Роден е на 7 август 1860 г. в Йостре Халсен, Тьолинг, фюлке Вестфол, Норвегия. През 1904 г. се заселва в британското владение Южна Джорджия, Антарктика. Погребан е в норвежкия китоловен град Санефьор през 1924 г.

В своето плаване до Антарктида през 1892–93 г. Ларсен открива вкаменелости по протежение на брега, за което той получава награда от Кралското  географско дружество в Лондон.

Като капитан на кораба „Антарктик” Ларсен участва в шведската експедиция на Ото Норденшолд през 1901–1903 г. След загубата на „Антарктик” край Антарктическия полуостров, шведите са спасени с помощта на аржентинския кораб „Уругвай”.

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!