Търсене
Close this search box.

Непознатата Южна земя (История на картите на Антарктида). Част I

Непознатата Южна земя (История на картите на Антарктида). Част I

Непознатата Южна земя (История на картите на Антарктида). Част I

Непознатата Южна земя (История на картите на Антарктида). Част I


Направи дарение на училище!



***

Автори: Гергана Лаптева. Съавтор: проф. Христо Пимпирев. Консултант: д-р Любомир Иванов

ТERRA AUSTRALIS INCOGNITA (Непознатата Южна земя) е проект от програмата ЕКОАНТАР на Българския антарктически институт, чиято цел е да събере и направи достъпни всички известни досега географски карти, изобразяващи Антарктида от древността като проследи тяхното развитие през вековете до днес, също така да покаже съвременните карти на Ледения континент, включващи топографски, геоложки, сателитни изображения, карти на ледената и подледена повърхност на континента, карти на различните изследователски бази и т.н. Разбира се, специално внимание се обръща на българския принос в картографията на Антарктида. Картите ще бъдат разделени на няколко периода, отразяващи историческото им развитие.

Те са придружени с богати обяснителни текстове и данни за техните автори, период на изследване, принос и интересни факти.

Целта е чрез проследяване на историята на последния все още чист и малко засегнат от човешката дейност континент да се привлече общественото внимание към неговото опазване и бъдеща експлоатация и е апел към опазването на уникалната флора и фауна.

Проектът се реализира в рамките на честванията на 25-та годишнина от подписването на Мадридския протокол за опазване на околната среда към Договора за Антарктика и 25-та Юбилейна антарктическа експедиция.


Разбери повече за БГ Наука:

***

АВТОР: ГЕРГАНА ГРИШЕВА ЛАПТЕВА – член и завеждащ отдел „Култура” на Българския антарктически институт. Участник в седем Национални антарктически експедиции. Геолог, Софийски университет „Св. Климент Охридски”.

СЪАВТОР: ПРОФ. ДН ХРИСТО ЦАНЕВ ПИМПИРЕВ – Директор на Българския антарктически институт и Центъра за полярни изследвания към Софийски университет „Св. Климент Охридски”. Ръководител и участник в 25 Национални антарктически експедиции. Професор по геология в Софийски университет „Св. Климент Охридски”.

КОНСУЛТАНТ: д-р Любомир Лалов Иванов  – математик в Българската академия на науките. Председател на българската Комисия по антарктическите наименования и национален представител в международния Комитет по антарктическа географска информация. Президент на Фондация „Манфред Вьорнер“. Член на Българския антарктически институт и участник в четири Национални антарктически експедиции.

 

 

ВЪВЕДЕНИЕ

Мистичната южна земя привлича мореплаватели и учени още от дълбока древност. За съществуването на обширен континент в южната част на земния глобус, който „балансира” северните части на Европа, Азия и Северна Африка, се споменава векове наред. Още през IV в. пр.н.е. в постулата си за земната симетрия Аристотел предполага, че на юг от познатия свят трябва да има също толкова обитаеми земи. През II в. пр.н.е. тази южна земя се появява в първия глобус на древногръцкия философ Кратес. В съществуването на Terra Australis – голям континент в далечният юг на земното кълбо като „антипод” на северните Европейски и Азиатски земи е вярвал и Птолемей (I в. от н.е.), който внушава идеята за симетрия на цялата позната суша, а римският писател и философ Макробий я изобразява на карата на света ~V в. н.е.

Карта на света, Макробий, ~V в. н.е.
Карта на света, Макробий, ~V в. н.е.

Едва през 1418 г. португалският принц Енрике Мореплавателя започва да финансира пътувания в тропиците с цел намиране на морски път до Индия, който заобикаля Африка. Това е началото на изследванията на Южното полукълбо. През 1473 г. португалският  мореплавател Лопеш Гонсалвеш доказва, че е възможно да се пресече екватора, след което моряците и картографите започват да приемат възможността за съществуването на все още неоткрит континент с умерен климат, южно от позната част на света. През 1488 г. достигането на нос Добра Надежда от Бартоломеу Диаш е първият досег на европейците с антарктическия студ и показва, че има океан, който разделя Африка от Антарктида. Диаш, като капитан на един от корабите и главен навигатор на втората експедиция, достига Индия – тази на Педро Алварес Кабрал. Взимайки курс на югозапад, първо открива за Португалия брега на Бразилия, откъдето се насочва право на изток. На 29 май 1500 г,. в непосредствена близост до Нос Добра Надежда, експедицията се сблъсква със силна буря, при която четири от корабите потъват с целия си екипаж, в това число и този на Бартоломеу Диаш. По ирония на съдбата той  намира смъртта си близо до носа, наречен от него Нос на бурите (Cabo das Tormentas) и чието достигане ще остави името му в историята.

През 1520 г. Фернанду Магелан открива проток, разделящ Южна Америка от Terra Аustralis (Магеланов проток). Той дори не предполага колко близо е бил до последния дотогава неоткрит континент на Земята – 1300 км или две седмици плаване на тогавашните кораби е разстоянието до Антарктическия полуостров. Той решава, че островите Огнена земя на юг са разклонения на Неизвестната южна земя, като това е включено в картата на Абрахам Ортелий от 1570 г. Там тя е записана като Terra australis recenter inventa sed nondum plene cognita (Новооткритата, но все още не напълно позната Южна земя).

На своите глобуси много европейски картографи от онова време свързват крайбрежията на Огнена земя и Нова Гвинея и създават континента Terra Аustralis incognita, обхващащ част от тропиците на акваторията на истинските южни части на Тихия и Индийския океан. Търсенето на Великата южна земя е водещ мотив за много експедиции през XVI и началото на XVII век.

Испанският Адмирал Габриел де Кастиля през март 1603 г. потегля от Валпарайсо (Чили) начело на експедиция, изпратена от вицекраля на Перу Луис де Веласко Маркиз де Салинас, с мисия да спре холандското нашествие в моретата на юг от Чили. Под негов контрол са три кораба: галеона Хесус Мария,  Нуестра Сеньора де ла Виситацион  и Нуестра Сеньора де лас Мерседес. Експедицията достига до 64° ю. ш.  в Южния океан. Предполага се, че тогава за първи път е видян архипелагът на Южните Шетландски острови, тъй като това е най-отдалечената точка на юг, до която са достигали корабите.

Днес на Габриел де Кастилия е кръстена Испански антарктическа база, разположена на остров Дисепшън.

През 1642 г. Абел Тасман доказва, че дори Нова Холандия (Австралия) е разделена с море от големия Южен континент. Пътешествениците, заобикалящи нос Хорн, често се изправят срещу ветрове, които ги завличат на юг в студените и покрити с лед морета.

Алесандро Маласпина (на италиански Alessandro Malaspina, на испански Alejandro Malaspina), роден през 1754 г. и починал през 1810 г., е италиански мореплавател и географ на испанска служба. През септември 1788 г. Маласпина е назначен за началник на испанска военно-научна експедиция с два кораба („Descubieta” и „Atrevida”) за поддържане статуса на Испания в задморските ѝ владения в Америка и Азия. На 28 януари 1794 г. експедицията достига 57º ю. ш., плавайки между големи ледени късове, на юг от Фолклендските (Малвински) о-ви. Данните, получени по време на плаването, са с голям принос в областта на картографията, естествена история, етнология и графични изкуства, подробно описани в дневниците на Маласпина.

По време на втората си експедиция (1772–1775) Джеймс Кук е начело на корабите „Резолюшън” и „Адвенчър”. Експедицията е насочена отново към търсенето на Terra Australis. През 1773 г. той пръв прекосява Южния полярен кръг, открива множество атоли и острови и извършва първото околосветско пътешествие от запад на изток, без да достигне до митичния континент, но успява да се доближи до невижданите дотогава южни ширини от 71,10О ю. ш. Опровергава тезата, че Нова Зеландия е северният край на Южния материк и предполага, че този континент се намира в непосредствена близост до Южния полюс и е покрит с лед и отделен от Австралия и Нова Зеландия с океан. През 1804 г., на картата на британеца Матю Флиндърс, „отделеният” от Terra Australis континент си „присвоява” името Австралия.

Калиграфска карта на Магелановия проток, Питър де Берт, 602
Калиграфска карта на Магелановия проток, Питър де Берт, 602

Първият български географски глобус е създаден през 1836 г. от Неофит Рилски. Глобусът е изработен от дебел картон, а континентите върху него са оцветени в черно, зелено и кафяво. Ясно личат океаните и част от моретата. Разделен е на 12 сектора, върху които с черно мастило са нанесени очертанията на географските обекти. Отбелязани са северният и южният полюс, също така полярните окръжности.

Четете повече тук!


Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!



***

Включи се в списъка ни с имейли – получаваш броеве, статии, видеа и всичко, което правим за популяризирането на науката в България.  

Еднократен (Вечен) абонамент​​

Списание “Българска наука” излиза в PDF и ePub и може да се изтегли и чете от компютър, таблет и телефон. Достъпа до него става чрез абонамент, а възможността да се абонирате еднократно позволява да можете да достъпите всички бъдещи броеве без да се налага никога повече да плащате за списанието.