През епохата на неолита (новокаменна епоха, VII-VI х-ие пр.Хр.) източната част на Балканския полуостров се обитава от уседнало земеделско-скотовъдно население. Неолитната революция очертава границата между палеолитните общества на ловци и събирачи и по-високоразвитите общества на ранните земеделци и скотовъдци, овладели двата, оставащи и до наши дни основни способа за производство на храни. Тя се извършва най-рано в Близкия изток (ІХ-VІІІ х-ие пр.Хр.). Епохата на неолита в Европейския континент настъпва най-рано на Балканския полуостров и вероятно е резултат от миграция на неолитно население от югоизток през Мала Азия и Черноморските проливи. От Балканите земеделието и скотовъдството бавно се разпространяват в Централна и Западна Европа. Характерен белег на неолитната епоха е и появата на керамиката. Изработват се разнообразни съдове за съхраняване на храни и напитки и за кулинарното им обработване (за пръв път става възможно варенето). Хората са си служили с разнообразни оръжия и инструменти от камък, кост, рог или дърво. Каменните оръдия от епохата на неолита за разлика от палеолитните са грижливо полирани.

Привързани към своите ниви, неолитните хора дълго време са обитавали едни и същи селища, които поради натрупването на строителни останки в продължение на хиляди години са добили облик на ниски хълмове (селищни могили). Особено известна е Карановската могила в Новозагорско, при разкопаването на която археолозите установяват 12-метрови последователни културни напластявания, датиращи от неолита, енеолита и бронзовата епоха.