Направи дарение на училище!

Американските космически сили са създадени, за да следят строго под око и с военна сила космическото пространство, което е обект на напрежение и оспорване от страна на много държави. Изображение: floridatoday.com

Тук на Земята въздушното пространство, сушата и моретата са зони на конфликти, сблъсъци и битки. Напоследък нарастват опасенията, че наред е и космическото пространство да бъде превърнато в арена за военни конфликти.
Непрекъснато се говори за военно използване на космоса от различни държави. Например наскоро създадените Американски космически сили активно търсят начини как най-добре да защитят интересите на САЩ и съюзническите им държави във все по-оспорваната и напрегната космическа област.

При какви условия може да се стигне до сблъсъци в космоса? Неизбежна ли е подобна ситуация или конфликтите могат да бъдат прекъснати навреме? Могат ли нациите да бъдат въвлечени в кавги и действителни бойни действия в космоса, които биха могли да предизвикат конфронтации и тук на планетата?

За да намери отговори на тези въпроси Space.com се свърза с няколко водещи военни експерти в областта на космическото пространство и сигурността, като ги попита за тяхното мнение относно текущото състояние на милитаризацията на космоса.

Избягване на вмешателства

Разбери повече за БГ Наука:

***

Терминът „война в космоса“ всъщност може да се отнесе и до действия, които вече се случват, казва Марк Губруд, помощник-професор в учебната програма по мир, война и отбрана в Университета на Северна Каролина, Чапъл Хил. 

Като примери той посочва заглушаването на сателитните комуникации, лазерното заслепяване на сателити за заснемане на снимки от орбита, хакерските системи за селективно блокиране или подслушване на сигнали от телефони или потоци от данни и проучването на системи, чрез които те могат да бъдат хакнати.

„Макар че пълният обхват на подобни дейности може да не е напълно известен, те изглежда се появяват епизодично“, казва Губруд. Според някои доклади САЩ и може би други са използвали широко способността за прихващане и намеса в търговския телекомуникационен трафик, въпреки че това е асиметрична способност на големите сили, която представлява малък риск от ескалация.

Губруд все пак предупреждава, че тези форми на вредни смущения могат потенциално да доведат до рискове от ескалация, тъй като те са все по-широко и често практикувани и тъй като така противниците развиват реципрочни способности.

„Следователно трябва да надградим върху Договора на ООН за космическото пространство с допълнителен договор, който забранява всички форми на вредна намеса и оръжия за причиняване на такава намеса“, казва той.

Глобалната система за позициониране (GPS) е съвкупност от спътници, която предоставя данни за местоположението, навигацията и синхронизирането на военни и граждански потребители в световен мащаб. Сателитите от следващото поколение са проектирани да попречат на заглушаване и подправяне на сигнали от агресори.

Липса на обвързващи ангажименти

Най-голямата опасност ще възникне от масово разпространение на базирани на Земята антисателитни системи, които са в състояние да въздействат на космически апарати в геосинхронна орбита и извън нея, или предварително разполагане на различни видове такива оръжия в космоса, което ще им позволи да достигнат целите си в рамките на минути или секунди, а не на часове, казва още Губруд.

„Тук потенциалът за бърза ескалация се превръща в сериозна заплаха за ядрената стабилност, тъй като основните конфронтиращи се сили почти сигурно биха били САЩ, Русия и Китай“. Единствената добра новина тук е, че това все още не се е случило, добавя той, вероятно защото има достатъчна яснота за всички колко опасно би било подобно нещо.

„Така че наистина пътят към войната в космоса е космическата надпревара във въоръжаването, която досега може и да е била сдържана, но става все по-непосредствена и потенциално експлозивна, тъй като технологията напредва при липсата на обвързващи ангажименти за контрол на космическите оръжия“, заключва Губруд.

Застрашителна близост

Космосът вече е милитаризиран от роботизирани космически апарати с двойна употреба, служещи като оръжия за деактивиране на нашите спътници, казва Брайън Чоу, независим политически анализатор с опит от над 25 години като старши физически учен, специализиран в космоса и националната сигурност. 

„Тъй като използването им в мирни условия е важно за просперитета на космоса, те не трябва да бъдат забранявани“, посочва Чоу. „Всъщност трябва да приемем някои правила и мерки, за да можем да се възползваме от предимствата на тези космически апарати и да им попречим едновременно с това да навредят на нашите сателити.“

Чоу усеща, че настоящият проблем е в това, че международната общност не е забранила на космическите апарати, независимо дали са мирни или военни, да се приближават като преследвачи произволно близо до сателити, експлоатирани от друга държава. Не е възпрепятстван противникът да поставя своите космически апарати с двойна употреба близо до нашите сателити в мирно време.

„След като тези космически апарати са на мястото си, осъществяването на атаки от толкова близко разстояние няма да ни остави достатъчно време за предупреждение, за да създадем защита и да спасим нашите целеви сателити“, обяснява Чоу пред Space.com.

Международната общност е раздвоена по въпроса дали дадена нация има право да доближава толкова сателитите на друга държава, казва още той. Освен това настоящата американска космическа стратегия за национална сигурност е двусмислена по отношение на превантивната самозащита, включително когато е изправена пред заплаха от космически преследвачи.

Опасни неясноти

Несигурностите около надпреварата и преследването са опасни, предупреждава Чоу. Например Китай би могъл да разсъждава, че космическите преследвачи ще бъдат най-добрият тип антисателитна система, тъй като това ще предостави на САЩ два лоши избора.

„Първо, САЩ биха могли да унищожат превантивно космическите преследвачи, за да спасят целевите си сателити, така че да поддържат космическа подкрепа за военни операции по време на криза и война“, обяснява Чоу. „Въпреки това, без да се обсъждат и разрешават тези две неясноти с международната общност в мирно време, Съединените щати могат да бъдат осъдени като агресора, който е произвел първия изстрел, довел до войната в космоса, която вероятно ще се разпространи и на Земята – нещо, което и двете страни се опитват да избегнат“.

На второ място, Чоу посочва , че Съединените щати може да не са в състояние да водят ефективни битки без подкрепата на някои критични спътници.

„Изправени пред тези два лоши избора, Съединените щати може в крайна сметка да не се намесят изобщо. Това би било идеалният резултат за Китай, тъй като така предотвращава намесата на САЩ, без да произведе нито един изстрел“, хипотезира Чоу. „Ако продължим да използваме настоящата космическа политика без необходимите и неизбежни промени, САЩ и други държави биха могли да бъдат въвлечени в такива конфликти.“

Вариант “загуба-загуба”

„Не вярвам много в неизбежността“, казва Уенди Уитман Коб, доцент по стратегия и изследвания на сигурността в американското училище за напреднали въздушни и космически изследвания във военновъздушната база Максуел в Монтгомъри, Алабама. „Анализаторите непрекъснато твърдят, че атаките и оръжията в космоса са неизбежни и дебнат точно зад ъгъла още от 60-те години насам.

Отдавна е признато, че ако една държава атакува сателит на друга, това реално е предложение за вариант загуба-загуба за засегнатите страни.”

„Космическата среда не само ще бъде задръстена с отломки, което затруднява работата там, но това ще бъде отворен “ловен сезон” за всички спътници, включително техните собствени“, казва тя. „Поради стабилността, която наблюдението от космоса даде на надпреварата с ядрени оръжия, просто беше по-добре всички да позволят на сателитите да работят свободно, вместо да застрашават собствената си стратегическа позиция.“

Икономически последици

Процъфтяващата комерсиализация на космоса и разчитането на световната икономика на базирани в космоса системи правят открития конфликт в космоса много скъп, както отбелязва Уитман Коб в неотдавнашната си книга „Приватизиране на мира: Как икономиката може да редуцира конфликта в космоса“ (Routledge, 2020).

„Необходимо е само едно парче отломка, за да се свали сателит, през който се пренасят финансови транзакции и ключови комуникации. Грешният сателит може да има значителни икономически последици, които не биха били изолирани само за една държава“, казва Уитман Коб. „Следователно трябва да има както стратегически, така и икономически съображения, които да ограничат държавите в използването на оръжия в космоса.“

Въпреки това тя добавя, че все още е възможно държавите или да бъдат въвлечени по инерция в такъв конфликт, или пък конфликтът да бъде иницииран от подмолни държави като Северна Корея или Иран. Електромагнитният импулс от детониращо ядрено устройство например би извадил от строя доста бързо и лесно всички спътници в близост.

„Това със сигурност е недискриминационно оръжие, което не е далеч от сферата на възможностите за Северна Корея или Иран, ако бъдат притиснати в ъгъла“.

Поради двойствения характер на космическите технологии и присъщата свързана с тях секретност, има значителен шанс за погрешно възприемане на действията, казва Уитман Коб, подчертавайки, че неразбирането не само на технологиите, но и на намерението може лесно да доведе до конфликт. 

Но би трябвало да се подчертае, че все пак нейните възгледи са нейни собствени, базирани на общодостъпните ресурси с некласифицирана информация и не са представителни за Министерството на отбраната или ВВС.

„Технологията с двойна употреба означава, че има потенциални космически оръжия от поне десетилетие насам, но сега ние се движим, ако не и направо тичаме, към явното милитаризиране на космоса“, казва Джоан Джонсън-Фрийз, професор по национална сигурност в Военноморския колеж в Нюпорт, Род Айлънд. 

Тя смята, че това, което може да се случи, е свързано с поставянето на някои параметри около мисията на космическите сили за организиране, обучение и оборудване.

„Мисля, че без някаква мярка, придружаваща космическата дипломация, съществува очевидна опасност космическата война да се превърне в едно самоизпълняващо се пророчество“, казва Джонсън-Фрийз. „Бих искала да видя полагане на големи усилия от новата администрация на Байдън в космическата дипломация, по-специално към мерки за прозрачност и изграждане на доверие.“

Източници: Live Science, Space.com
Превод: Радослав Тодоров

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!