Негативните страни на информираността за психичното здраве

Хората заявяват, че страдат от сериозни състояния и така всъщност усилват негативните стереотипи

>>>Снимка: Интересен факт – напълно възможно е да искаш нещата да бъдат идеално подредени и едновременно с това да не страдаш от психично заболяване.
Интересен факт – напълно възможно е да искаш нещата да бъдат идеално подредени и едновременно с това да не страдаш от психично заболяване.

Оказва се, че има негативни страни на информираността за психичното здраве.

Някога срещали ли сте някого, който е безпричинно студен или дори откровено груб към тези, които посмеят да общуват с него? Дийн Бърнет (Dean Burnettразказва, че е работил с такъв човек и накрая се наложило началникът да го извика в кабинета си. Бърнет бил достатъчно близо и се случило така, че чул защитата на своя колега, която звучала така: „Просто съм си такъв. Мисля, че съм от спектъра.“

Той не уточнил кой спектър. Може би е имал предвид видимия спектър? Ако е така, значи е бил прав, защото всички можели да „видят“ че е голям гадняр. Обаче, като се има предвид контекстът, той очевидно твърдял, че е от аутистичния спектър. Може би наистина е бил? Но след като Бърнет го наблюдавал в различни ситуации, по-скоро би казал, че е от по-обширен спектър – такъв, който съдържа „не съм аутист, просто съм тъпанар“.

Подобен е феноменът при тези хора, които твърдят, че са много спретнати или обичат точната подредба, които биха подравнили моливите ви или приборите ви точно пред вас, или правят други странни неща, за да задоволят желанието си за прави ъгли, и го обясняват със свиване на раменете и думите: „имам обсесивно-компулсивно разстройство“.


РЕКЛАМА:

***

За човек, който цял живот носи очила, може да бъде ужасно дразнещо, когато хора носят фалшиви очила като превземка. Но истински медицински състояния да бъдат преструвка? Това всъщност е доста неуместно, по няколко причини.

Психичните проблеми не са просто дребен тик или преструвка

Да бъдеш диагностиран с психичен проблем е нещо сериозно. Въпреки безбройните многознайковци, които твърдят, че хората с депресия просто „търсят внимание“ или са себични, това съвсем не е така. Депресията често е болестно състояние, като много други психически проблеми.

Аутизмът е разстройство, продължаващо цял живот, което влияе на почти всеки аспект от съществуването. Много хора твърдят, че това невинаги е нещо лошо, но има и тревожен брой родители, които по-скоро биха рискували детето им да загине от предотвратими заболявания, отколкото да рискуват да страдат от аутизъм. Във всеки случай, повечето хора биха се съгласили, че аутизмът е нещо сериозно, а не просто хладно поведение към околните и слаба памет за имена.

Същото е и при обсесивно-компулсивното разстройство. Истинското ОКР има много, често болестни, характеристики, които понякога са сериозна спънка за нормалния живот на индивида и обикновено всичките характеристики трябва да присъстват, преди някой да бъде диагностициран със състоянието. Отново, това не е нещо, което идва и си отива, като лека сенна хрема. Следователно, когато някой каже, че е „малко страда от обсесивно-компулсивно разстройство“, подходящ отговор би бил „аз съм малко 180 см висок“.

Затова е ужасно неприятно да чуваш хора да твърдят, че имат подобни заболявания, но само когато им е удобно. Не си толкова себичен, че да не долавяш тънкости като „маниерите“, но едновременно с това се страхуваш да признаеш недостатъците си и да работиш за отстраняването им; не, ти си „от спектъра“, затова можеш да продължиш да бъдеш какъвто си, без да изпитваш вина. Ако някой твърди, че има моторно невронно заболяване, което му влияе само когато си е у дома, за да може да използва свободно асансьора, човек би могъл да заключи, че той е безчестно човешко същество, и с право. Но да твърдиш, че имаш сериозно психическо заболяване, за да избегнеш спазването на социалните норми сякаш е нормално.

Подчертаване на негативите

В действителност, хората, които казват „имам малко обсесивно-компулсивно разстройство“ очевидно често го правят с лоши намерения. На този етап позоваването на определено психично разстройство просто е станало част от ежедневието, като „луд съм“ или „там е лудница“. Хората казват такива неща постоянно. Но това, че нещо се среща често, не означава, че остава без последствия. Езикът е важен и промени могат и трябва да бъдат направени.

Когато небрежно се позоваваш на психичен проблем, за да извиниш недостатък на личността или дразнеща характерна черта, единственият човек, който има полза от това си ти. Всеки, който чуе това извинение, просто си прави неблагоприятни асоциации, като грубост = аутизъм, безпокойство и раздразнение = ОКР. И ако те след това срещнат някого, който наистина има такова състояние, този човек ще трябва се опитва да превъзмогне съществуващите негативни предубеждения. Като се има предвид, че хората се борят с психическите си проблеми, които и без друго влошават качеството на живот на страдащите, това е допълнително бреме, от което не се нуждаят.

Направени са големи крачки за разширяването на познанията и разбирането на психическите разстройства, но както се казва „малкото знание е опасно нещо“. Информацията за психическите състояния всъщност не е много, ако засяга само аспекти, които могат да бъдат използвани като претекст за неприятно поведение.

Неуслужлива експлоатация

Прекрасно е да се казва, че хората не бива да се позовават на психически проблеми, за да обяснят собствените си проблеми и поведение, но със сигурност обикновеният човек не си мисли веднага: „Ще виня психическите проблеми за недостатъците си“.

В действителност, експлоатирането на психически разстройства се случва навсякъде около нас, затова не е чудно, че хората го приемат нормално. От медиите, които цитират психическите заболявания като причина за всяка насилствена атака, когато извършителят има неудобни политически виждания или е бял, до компаниите за лекарства и свързаните с тях професионалисти, които класифицират постоянно разширяващия се обхват на психологически феномени като скръб и гняв, като разстройства, които имат нужда от лечение. Прекрасно, доходоносно лечение.

В каквато и форма да се появява и прославя, позоваването на психически заболявания за обяснението на неприемливо поведение очевидно е широко разпространен навик, и дори понякога да е разбираем, не е особено благотворен.

Човешкият мозък има много странни характеристики и свойства, дори когато работи напълно нормално. Иска да има чувство за контрол и мрази несигурностите, изкривява спомени и не допуска рационални аргументи, и още много. Много от тях могат да обяснят странното и безразсъдно поведение на хората и има много възможности, които трябва да бъдат взети предвид, преди да започнете да си поставяте клинични диагнози.

Разбира се, може някой да каже, че „твърдението, че имаш психични проблеми, за да извиниш дразнещо поведение“, е вид клинично разстройство…

Превод: Никол Николова

Източник: The Guardian


Европейска нощ на учените 2022 г.: