Направи дарение на училище!

Да не заглъхва нивга името му в забрава! (публикация 3 от цикъла:”Духът на Апостола”)

Посвещава се на Нецо Гергов от с. Лик, верен съратник и укривател на В. Левски

Автор: Красимир Григоров, зав. отдел „Възраждане”, РИМ Враца

Няма българин, който да не носи в сърцето си „Апостола на свободата“ – Васил Левски. Всеки чувства по свой начин признателността към решителния и жертвоготовен млад мъж от Карлово, благодарение на който, подир няколко поколения на робство, българите отвоюват с кръв свободата си.
Левски е големият син на България, най-обичаният, най-таченият, най-първият! Той е възвеличаван като кристално чист патриот, велик български революционер и водач на националноосвободителното движение по време на Възраждането. Неговото име е може би единственото, което в днешна противопоставена и обрулена България обединява в една истинска национална емоция мало и голямо. 

За неговия живот и дело, изпълнени с постоянни премеждия и заплахи, за необикновената му сила и воля да преодолява трудности от всякакъв характер, за небивалите му способности да убеждава и увлича в борбата свои съмишленици свидетелства подпредседателя на Врачанския частен революционен комитет Мито Анков. 

Очевидно Апостола е бил добре запознат със занятията на врачанските революционери, което е видно от кореспонденцията им с него. В писмо от 17 юли 1872 г. Левски изпраща на врачани уставът, разписки и едно окръжно и им обещава да ги посети възможно най-скоро. Затова, доколко конспиративна е била организацията свидетелства и факта, че към месец юли мрежата наброява едва 15 души. 

Разбери повече за БГ Наука:

***

„Защото премислихме до Вашето дохождане да работиме полека доде ни дадете нужните наставления.”, отговарят с нарочно писмо посветените в заверата. За нуждите на конспирацията Левски е имал дузина опорни „тайни къщи” и предани сподвижници, на които се е облягал. 

Мито Анков, в мемоарната си книга „Спомени за размирните години”, не споделя името на един от неговите попечители, които го дарили с подслон. Този скромен и самоотвержен българин е добре познат сред своите съселяни като Нецо Гергов Бояджията от с.Лик.Тъкмо за него и прословутият му род искам да ви разкажа. 

На път за Враца, Левски минава през Караш, Струпец и Струпешки манастир, Курново, Стара село, Царевец и Долна Кремена. Апостола е, съпровождан от неразделния си съратник Гроздьо от село Български извор. Кръстосвайки по преките пътеки на местните възвишения, двамата достигат Берковица, но се отказват преждевременно от Видин и Рахово, връщайки се назад през селата Вълчедръм, Мокреш, Громашин, Галатин, Девене, Баница, Типченица, Долна Кремена и Лик.

Според тогавашните турски закони обаче се е изисквало всеки новопристигнал в дадено населено място да се регистрира в местния конак. Затова Апостола е бил длъжен винаги да разполага с фалшиво тескере, да има убедителна история за това кой е, откъде е, какво му е заниманието – и да е готов да се преобрази или да напусне светкавично съответното място, ако версията му се стори подозрителна на местните власти. Да не забравяме, че турската полиция е имала някакви сведения за революционна дейност сред българите и преди обира на хазната. 

Тъкмо по време на гроздобера през м. септември 1872 г., пременени на гиздави коне пред хана на Цоло Пеловски, досущ в самия център на с. Лик, предрешени като търговци на грозде и вино се отзовали двамата странни пътници. Апостола, „обут в цървули, полунови калцуни до колената с бела каба с черни гайтани и жълти телени копчета, потури самоченки с колчаци на колената”, придружаван от новоизбрания председател на Врачанския революционен комитет – Мито Анков. За да избягат от всякакво съмнение, по скромното мнение на ханджията, двамата гости се преместили на обратния дувар в къщата на Георги Ивков. 

Посветени в съзаклятието станали десетина от най-дейните и предани жители на с. Лик. Получил доверието като домакин, Пеловски се заклел на момента пред камата като временен председател, а за негов секретар и помощник бил утвърден Герго Манчовски. Верен на своята интуиция да не осъмва, там където е замръкнал след вечеря, Апостола и неговия спътник се прехвърлили в къщата на Нецо Гергов Бояджията (1845 – 1927), която била снабдена с тайник, водещ през оджака към комина и оттам към задната половина на двора.

Съпругата на Нецо Бояджията – Дила, майка на многобройна челяд от трима сина – Васил, Христо и Александър и една дъщеря Илийца, приела хладнокръвно неочакваното предизвикателство с двамата драгоценни гости. На заранта още по мъртвило Мито Анков побързал да замине обратно за Враца, а Апостола останал още за ден у „тайната си квартира”, та да обработи комитетската си архива. Надлежно подредил буква по буква и възванията към новоприетите членове, сред чиито имена различаваме Цоло Пеловски, Георги Ивков, Нецо Гергов, Герго и Йончо Манчовски, Михаил Марков, Гото Мишов, Лало и Дуно Цановски и Тодор Брешковски. 

За да избави от неканени гости дружелюбните си домакини и да отклони подозрителните погледи на съседите, на изпроводяк Апостола бил изведен от с.Лик с помощта на  Дамян Пешков, чирак у Нецо Гергов. Той го превел през тайните конспиративни пътеки на м. Мъртвината за с. Курново.

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!