През последните години човечеството преживя голяма глобална здравна криза, но заедно с нея се разпространи и друга опасна „епидемия“ — тази на дезинформацията. През пандемията от COVID-19 за ваксините масово се разпространиха лъжи, достигащи невероятни висоти – че те водели до безплодие, че чрез тях ни облъчвали с 5G, и че дори чрез тях ни били чипирали. С отминаването на пандемията истерията и лъжите постепенно отшумяха, но една от най-упоритите лъжи все още се разнася из медиите – а именно твърдението, че ваксините срещу COVID-19 са „убили милиони хора“, които продължавали и досега да умират заради това. Това внушение е не просто невярно, но и изключително опасно, защото подкопава доверието в науката, общественото здраве и води до реални вреди – отказ от ваксиниране, насочване към алтернативна медицина, нарастване на смъртните случаи и по-труден контрол върху епидемиите.
В следващите редове ще ви покажем защо това твърдение не е вярно, как този и други подобни митове се разпространяват — и как всеки от нас може да ги опровергае сам, с помощта на изкуствен интелект и безплатни инструменти за проверка на факти.
Как започна митът за „милионите жертви“
Още в първите месеци след пускането на ваксините срещу COVID-19 в социалните мрежи започнаха да се появяват шокиращи публикации от типа: „2 милиона починали след ваксинация!“, „Истината, която крият!“, „Европейската база данни показва масова смъртност!“
Тези твърдения за милиони смъртни случаи след ваксинация изглеждат тревожно убедителни. Обикновено са придружени с числа, таблици, линкове към „официални“ бази данни и започват с на пръв поглед официално изглеждаща статистика. Най-често се използват две бази данни: VAERS (в САЩ) и EudraVigilance (в ЕС). И двете системи регистрират подадени сигнали за здравословни проблеми, настъпили след поставяне на ваксина. Но тук има един ключов детайл: тези сигнали не доказват причинно-следствена връзка. Те са предупреждение, а не заключение.
Всеки човек може да подаде сигнал – включително и ако здравословният проблем няма нищо общо с ваксината. Това е съзнателно заложено в системата: тя цели да улавя потенциални сигнали, които след това се проверяват от експерти. Когато обаче тези сурови числа бъдат извадени от контекста и разпространени в социалните мрежи, те започват да изглеждат като „доказателство“, особено за хората, които нямат време или желание да се ровят за детайлите и обстоятелствата по темата.
Така например, ако 1000 души починат седмица след ваксинация, това не означава, че ваксината е причината за смъртта им, тя може да е практически всякаква. Във всяко общество ежедневно умират хора от различни заболявания, инциденти или възрастови фактори. VAERS просто записва времевото съвпадение, а не причината. Когато антивакс движенията използват тези числа, те умишлено пропускат това уточнение.
Как дезинформацията се разпространява по-бързо от фактите
Според анализи на Reuters Institute и EUvsDisinfo, фалшивите здравни твърдения се разпространяват в социалните мрежи многократно (ок. 5 пъти) по-бързо от научната информация. Причината е проста: фалшивите новини са по-шумни и по-емоционални, поради което предизвикват по-силни чувства — страх, гняв, недоверие. Те често започват със сензационни фрази като „Истината, която крият от вас“ или „официалните данни разкриват всичко“, които въздействат директно върху страховете и недоверието на хората.
Истинската информация звучи по-умерено и обикновено изисква повече обяснения, което често е трудно разбираемо и за съжаление скучно за масовия читател. Докато едно помпозно подвеждащо заглавие може импулсивно да бъде споделено хиляди пъти за броени секунди, опровержението му – макар и надлежно обосновано – се разпространява много по-бавно. Така едно сензационно заглавие като „Милиони мъртви след ваксина!“ мигновено ще събере хиляди споделяния, докато една точна, суха научна публикация с контекст и източници — много по-малко. Това създава илюзия за „преобладаваща истина“, която няма нищо общо с реалността.
За капак допълнително усложнение на ситуацията идва от това, че алгоритмите на социалните мрежи възнаграждават повече съдържание, което провокира повече реакции.
Ето защо е изключително важно хората да знаят как да проверяват твърденията сами, а не просто да чакат някой отгоре да им каже кое е вярно. Именно тук в играта може да влезе изкуственият интелект като инструмент, който да помогне на обикновените потребители да се ориентират бързо, точно и без да се налага да са експерти по епидемиология.
Изкуственият интелект като инструмент срещу лъжите
Днес AI не е само инструмент за писане на текстове или генериране на изображения. Той вече е част от мрежа от технологии за проверка на факти, които събират, анализират и систематизират огромни обеми данни. С негова помощ всеки човек може за много кратко време да провери дали дадено твърдение е достоверно или подвеждащо.
Когато някой прочете твърдение като „ваксините са убили милиони“, достатъчно е да въведе тази фраза в генеративен AI модел като ChatGPT, Copilot или Gemini. Отговорът, който ще получи, е базиран на обобщения от авторитетни здравни източници като Световната здравна организация (СЗО), Европейската агенция по лекарствата (EMA) и Центровете за контрол и превенция на заболяванията (CDC). Изводът от там е ясен: няма научни доказателства за подобни твърдения.
Проверка през факт-чек платформи
В последните години факт-чек платформите се превърнаха в едни от най-важните инструменти в борбата с дезинформацията. Докато изкуственият интелект осигурява бърз достъп до обобщена информация, именно факт-чек организациите и техните бази данни го използват за да осигуряват твърди, проверени и документално обосновани отговори на конкретни твърдения. Те не работят на принципа на слуховете или интерпретациите, а следват журналистически и научни методи за проверка, често подкрепени от публични документи, здравни институции и академични изследвания.
При това факт-чек платформите могат да бъдат използвани от всеки човек — не е нужно да си журналист или експерт, за да провериш дали дадено сензационно твърдение е вярно или не.
Факт-чек медиите и проектите използват ясен, прозрачен метод на работа. Обикновено процесът протича на няколко стъпки: Идентифициране на твърдение, което се разпространява масово (като „ваксините са убили милиони“); Проследяване на източника – откъде е тръгнало твърдението: социална мрежа, блог, видео канал, публично изявление; Проверка на фактите – сравнение на твърдението с официални бази данни, научни публикации, институционални отчети и експертни становища; и накрая Публикуване на заключение, което ясно обозначава дали твърдението е вярно, невярно, подвеждащо или лишено от доказателства.
Много от тези платформи работят съвместно с международни организации като Международната мрежа за проверка на факти (IFCN), която налага етични стандарти и гарантира независимостта на проверките.
Един от най-достъпните инструменти е Google Fact Check Explorer. Той представлява търсачка само за проверени твърдения, събрани от стотици журналистически екипи по света. Ако човек въведе „vaccine deaths millions“, за секунди ще получи списък с вече извършени проверки от издания като Reuters, Associated Press, AFP и Full Fact.
Когато се кликне върху даден резултат, платформата показва оригиналното твърдение, източника му, обосновката на проверката и крайното заключение. В повечето случаи твърденията за „милиони жертви“ от ваксини са категоризирани като неверни, а обясненията показват, че става дума за грубо извадени от контекст данни от VAERS или EudraVigilance.
Това е ключов момент: Google Fact Check Explorer не предлага мнение, а свързва потребителя директно с журналистически разследвания и документални проверки.
Особено важен за българската публика е сайтът AFP Proveri.bg, който предлага проверени твърдения на български език. Именно там се намират някои от най-добрите разобличения на фалшиви новини, свързани с COVID-19. Сред тях има подробен анализ на т.нар. „Vaccine Death Report“ — фалшив документ, според който ваксините били причинили 17 милиона смъртни случаи по света. AFP не само посочва, че този документ няма научна стойност, но и показва как точно са манипулирани данните.
Благодарение на подобни локални факт-чек платформи, хората в България могат да получат достоверна информация без езикова бариера и без да се налага да тълкуват сложни медицински публикации на английски.
Някои международни факт-чек платформи са сред пионерите в тази област. Snopes е създаден още през 90-те години и днес използва комбинация от журналистически методи и AI алгоритми, за да открива и проверява фалшиви твърдения. Full Fact пък е британска организация, която активно използва машинно обучение, за да следи публични изявления и автоматично да съпоставя съдържанието им с проверени факти.
SciCheck, проект на FactCheck.org, е специализиран конкретно в разобличаване на здравната дезинформация. Той проверява твърдения, свързани с медицина, ваксини, епидемии и здравни политики, като често цитира първоизточници – рецензирани научни статии, становища на здравни институции и публични регистри.
Тези ресурси са особено ценни, защото обикновено фалшивите твърдения за ваксините не са уникални за България — те циркулират едновременно в десетки страни. Затова проверките в Snopes или Full Fact често касаят същите истории, които се споделят и у нас, само преведени или адаптирани, като за нашата публика.
Защо факт-чек платформите са надеждни
Надеждността на тези платформи идва от два основни фактора: прозрачност и методология.
Първо, всички проверки са публични, подписани от реални автори и съдържат линкове към използваните източници. Така всеки може да проследи процеса и да се увери в коректността му.
Второ, голяма част от тях са членове на Международната мрежа за проверка на факти (IFCN), която изисква стриктно спазване на етични стандарти, проверими методи и независимост от политически и корпоративни интереси.
За разлика от разните анонимни постове в социалните мрежи, факт-чек платформите могат да бъдат държани отговорни за информацията, която публикуват. Точно това ги прави един от най-силните инструменти в борбата срещу здравната дезинформация.
Практическа употреба от обикновени потребители
Проверката на сензационно твърдение чрез факт-чек платформа е изключително лесна. Достатъчно е човек да копира основната фраза от публикацията, която е видял, и да я постави например в Google Fact Check Explorer или Snopes. След което в рамките на броени секунди се показват статии с вече извършена проверка. Ако твърдението е ново, потребителят може да използва и други AI инструменти, за да провери дали има официална статистика, която го подкрепя.
Когато проверката е направена по този начин, човек не разчита на собствените си догадки или на авторитета на някой инфлуенсър. Той вече се опира на прозрачна, документирана и проверима информация.
Контекстът на реалните числа
Един от най-силните инструменти на дезинформацията е злоупотребата с числа. Докато обикновените фалшиви новини често могат да бъдат разпознати по емоционален език или крайни внушения, числата създават усещане за факт, за „твърда“ реалност. Когато някой публикува в социалните мрежи таблица с надпис „2 милиона починали след ваксинация“, това звучи достоверно, особено за човек, който не е запознат как всъщност се събират тези данни. В много случаи дори няма нужда от лъжа — достатъчно е изваждане на данни от контекст, за да се създаде напълно погрешно впечатление.
Така в основата на мита за милионите жертви стои манипулация с числа, освен в случаите когато не става въпрос за чиста фантазия и стопроцентова лъжа. Докато антивакс публикации твърдят, че ваксините убиват, реалните данни показват съвсем различна картина. Според СЗО COVID-19 е причинил смъртта на над шест милиона души в световен мащаб. Потвърдените случаи на тежки странични реакции след ваксинация са по-малко от 0.01% от всички поставени дози. Като повечето от тези реакции са били временни и неопасни.
Случаите на реална причинно-следствена връзка между ваксина и смърт са изключително редки и добре документирани. И трябва да се има предвид, че това въобще не е скрита информация, а публично достъпна статистика, която всеки може да намери, ако търси по правилния начин.
Всеки може достъпно да проверява здравни твърдения
Проверката на сензационни твърдения отдавна вече не е привилегия на журналисти или учени. Всеки човек може да го направи, стига да знае откъде да започне. Най-напред е важно да се разпознае емоционалният заряд на дадено твърдение – силният страх, гняв или възмущение често са сигнал, че информацията може да е манипулативна. След това идва проверката с генеративен AI инструмент, като ChatGPT, който дава бърз контекст. Следващата стъпка е проверка в големи факт-чек бази като Google Fact Check Explorer, AFP Proveri.bg, Snopes или Full Fact. На трето място е търсенето на официални данни от организации като СЗО, EMA и CDC. И накрая – внимателният прочит на контекста: дали става дума за причинно-следствена връзка или просто за времево съвпадение.
Важно е да се правят такива проверки, защото в епохата на социалните мрежи всеки човек е изложен ежедневно на десетки, дори стотици информационни послания, свързани със здравето — от „чудодейни лекарства“ до шокиращи твърдения за ваксини. Част от тях идват от реални медицински източници, но огромна част — от анонимни страници, инфлуенсъри или фалшиви експерти. Понякога тези твърдения звучат убедително, защото използват научен език или статистика, извадена от контекст. Но проверката им далеч не е невъзможна и не е запазена само за специалисти. Всеки човек може да се научи да проверява здравни твърдения ефективно, ако разполага с правилен подход и базови инструменти.
Първата стъпка, обаче, не е технологична, тя е критическа – тоест трябва да се научим да разпознаваме предупредителните сигнали. Дезинформационните публикации почти винаги носят определени „червени лампички“, по които могат да бъдат разпознати още преди проверка. Такива са например:
– Сензационен, емоционален тон („ШОК! Истината, която крият от вас!“).
– Говорене в крайности („всички ваксини убиват“, „алтернативното лекарство е 100% ефективно“).
– Липса на конкретни източници или позоваване на анонимни „вътрешни лица“.
– Съмнителни сайтове с непрофесионален вид или липсващи контакти.
Тези белези не са доказателство сами по себе си, но са сигнал, че информацията изисква допълнителна проверка, преди да бъде приета за чиста монета или споделена.
Втората стъпка е бързата ориентация в темата. Тук генеративните AI модели като ChatGPT, Copilot или Gemini могат да бъдат изключително полезни. Но те не трябва да се разглеждат като последна инстанция на истината, а като интелигентен посредник, който: обобщава научна и институционална информация от множество надеждни източници; обяснява сложни понятия на достъпен език; предоставя контекст за твърдението (например дали то вече е било обсъждано и опровергавано).
Ако например човек прочете твърдение, че „ваксините са причинили милиони смъртни случаи“, той може да го въведе директно в AI модел. Отговорът ще съдържа факти от СЗО, EMA и CDC, разяснение как работят системите за събиране на сигнали и защо тези твърдения са подвеждащи. Това дава първоначална яснота, която помага да не се попадне в капана на емоционалната реакция.
Следващата стъпка е проверка в специализирани факт-чек бази, които вече споменахме по-горе. Проверката е елементарна: копира се основното твърдение и се поставя в търсачката. Ако твърдението вече е проверявано, системата ще покаже статии и заключения — например „невярно“, „подвеждащо“, „липсват доказателства“. Това позволява на всеки човек за секунди да разбере какво стои зад дадена история.
Независимо от това дали има факт-чек статия или не, особено важно е да се проверят данните в официални представителни източници, като СЗО или Министерството на здравеопазването на България.
Тези институции публикуват отворени данни, често с визуализации и обяснения. Например на сайта на EMA има ясно обозначение, че сигналите в системата EudraVigilance не са доказателства за причинна връзка. На сайтовете на СЗО и CDC има секции „Mythbusters“ и Q&A, посветени на фалшиви здравни твърдения, включително за ваксини.
Четвъртата стъпка е правилната интерпретация на данните. Дори и достъпът до числа да е лесен, те могат да бъдат подвеждащи, ако не се разбира какво точно означават. Например „докладвани случаи“ не е равнозначно на „доказани случаи“. Увеличението на сигналите не означава автоматично увеличение на реалните странични ефекти. Големите числа трябва да се разглеждат в контекста на броя поставени дози и общата смъртност в съответната група.
В този смисъл, критичното мислене е също толкова важно, колкото и достъпът до проверена информация.
И накрая идва проследяването на източниците. Зад всяко сериозно твърдение трябва да стои проследим източник. Ако една публикация твърди, че „ново изследване доказва опасностите от ваксините“, трябва задължително да се види: кое е изследването (заглавие, автори, публикация); в какво списание е публикувано; има ли рецензия или е препринт без контрол; какви са реалните му заключения.
Много често се оказва, че твърдението е базирано на неточно цитиране или изваждане от контекст на реално изследване.
Допълнителен инструмент е обратното търсене на информация — чрез Google, Google Scholar или AI модели. Понякога един бърз преглед на заглавието в Google Scholar е достатъчен, за да се установи, че „сензационното изследване“ е или отхвърлено, или погрешно тълкувано.
Целият този процес на проверка не е сложен — той може да бъде извършен за няколко минути и да ви предпази от сериозна заблуда. Най-важното е да се разбере, че всеки човек може да бъде проверяващ, а не просто пасивен потребител на информация.
Ако повече хора прилагат тези стъпки — спиране преди споделяне, проверка чрез AI, факт-чек ресурси, официални източници и критично мислене — дезинформационните кампании ще загубят по-голямата част от силата си. Защото те разчитат не само на неверни данни, а и на това хората да не проверяват.
Истината е проверима
Митовете за милионите жертви от ваксини са пример за това колко лесно страхът може да изкриви реалността. Но истината е достъпна. Днес всеки има възможност да я провери сам — бързо, безплатно и независимо. Изкуственият интелект не е враг на обществото, а мощен инструмент, който, използван отговорно, може да се превърне в щит срещу дезинформацията.
Истината не се налага с крясъци, а се утвърждава с факти. И ако искаме да живеем в общество, в което решенията се вземат разумно, трябва да превърнем проверката на информация в ежедневна практика.
Официални здравни институции и статистически източници
- Световна здравна организация (WHO)
– COVID-19 Mythbusters и Q&A
👉 https://www.who.int/emergencies/diseases/novel-coronavirus-2019/advice-for-public/myth-busters
👉 https://www.who.int/health-topics/coronavirus - Европейска агенция по лекарствата (EMA) – EudraVigilance и актуална информация за безопасността на ваксините
👉 https://www.ema.europa.eu
👉 https://www.adrreports.eu (интерактивно табло за сигнали за нежелани реакции) - Центрове за контрол и превенция на заболяванията (CDC) – VAERS база данни и V-safe програма
👉 https://vaers.hhs.gov
👉 https://www.cdc.gov/coronavirus/2019-ncov/vaccines/safety - MHRA (UK) – Yellow Card Scheme за докладване на странични ефекти
👉 https://www.gov.uk/government/collections/mhra-yellow-card - Eurostat – Excess Mortality Dashboard (ЕС)
👉 https://ec.europa.eu/eurostat/databrowser/view/demo_mexrt/default/table - Our World in Data – COVID-19 Vaccinations & Mortality
👉 https://ourworldindata.org/covid-vaccinations
👉 https://ourworldindata.org/excess-mortality-covid - Министерство на здравеопазването – България
👉 https://www.mh.government.bg - Национален статистически институт (НСИ) – България
👉 https://www.nsi.bg
Научни публикации и анализи
- Imperial College London – оценка на предотвратените смъртни случаи благодарение на ваксинацията
👉 https://www.imperial.ac.uk/news/238999/covid-19-vaccines-prevented-nearly-20-million-deaths - The Lancet Infectious Diseases – публикация за въздействието на COVID-19 ваксините върху смъртността
👉 https://www.thelancet.com/journals/laninf/article/PIIS1473-3099(22)00320-6/fulltext - PubMed / Semantic Scholar / Scite.ai – научни бази данни и AI инструменти за проверка на публикации
👉 https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov
👉 https://www.semanticscholar.org
👉 https://scite.ai
Факт-чек платформи и AI инструменти
- Google Fact Check Explorer
👉 https://toolbox.google.com/factcheck/explorer - AFP Proveri.bg (на български език)
👉 https://proveri.afp.com - Snopes
👉 https://www.snopes.com - Full Fact (UK)
👉 https://fullfact.org - FactCheck.org / SciCheck
👉 https://www.factcheck.org/scicheck - EUvsDisinfo (ЕС) – анализ на координирани дезинформационни кампании
👉 https://euvsdisinfo.eu
Генеративни AI инструменти за проверка и обобщение
- ChatGPT (OpenAI)
👉 https://chat.openai.com - Google Gemini
👉 https://gemini.google.com - Microsoft Copilot
👉 https://copilot.microsoft.com
