Не торете рододендроните!

Автор: Мирослав Енев

Из книгата „Те, рододендроните”

Никак не бива да се притеснявате от заглавието на главата, знам какво говоря! Рододендроните в моята градина, снимки откъдето виждате навсякъде в книгата, са торени не повече от десетина пъти за тридесет години. Имаше време, когато изобщо не ги наторявах. Ще ви разкажа следния случай от моята практика – особено показателен. Мой клиент и близък приятел, който има градина в Бояна – квартал в полите на Витоша, известен с добрите си условия за отглеждане на рододендрони, ми се обади един ден и се оплака, че рододендроните му нарастват слабо и не цъфтят. Съмняваше се, че почвата не била добра, искаше даже да я подмени, да премества растенията, да преработва всичко и т.н., и т.н. Дандания страшна! Ужас! Признавам си, че се озадачих много, и незабавно отидох на оглед. Почвата си беше супер, видях я от пръв поглед, но този факт никак не ме изненада, защото бях ходил в този двор много пъти.

Ивайло, така се казва моят приятел, отглеждаше рододендрони от години. Той е сериозен любител и знае много за тези растения. Той е един от специалистите по рододендрони сред любителите цветари, с които аз дружа. Използвам случая да го поздравя от страниците на моята книга! Ние се познаваме от години, говорили сме многократно за изискванията на тези растения, говорили сме за почвите, за водата и за светлината, а и за всичко останало, но никога за наторяването. Единствено за това не бяхме споменавали нито дума, а за тази подробност моя милост се досети много по-късно. Слушайте!


РЕКЛАМА:

***

Отивам значи аз до тях, до Ивови, през май; предложи ми уиски с лед, ала отказах; бях с колата. Прекрасните растения така и не цъфтят, не искат и не искат, и не щат. Рододендроните са клюмнали и вехнат. Отварят само по едно цветче. Току се то оформи и разпъпи, но миг подир това се чупи. Прекърши се и падне. Долу! Прас! Озъртам се така неловко аз! Приятелят ми се навърта около цветчето. Ридае, кърши китки, пие, вие. Съчувствам му, подсмърчам, мънкам. На книга аз съм разбирачът по цветята. И също кърша китки, но не пия, защото съм, разбира се, с колата!

Години минаха. Оценката ми се забави. Експертното ми мнение като че ли отсъства. От два сезона хубавиците вървят на зле. Помислих си: “Добре-ее! Каква е тая тайнствена история и откъде да разбера, човече, приятелят ми що да стори?”.

“Недей, приятелю! Не бива да ториш!”. Това в главата ми кънти. “Недей тори!”. След цяло още денонощие, уви, се сещам. Звъня веднага. Вдига телефона. Крещя в слушалката: “Не бива да ториш! Какво е туй, което забелязах вчера? Безброй червени, бели, сини, безброй гранули около цветята! Какъв е този специален тор?” – “Това е… – отговаря ми, – храната, която трябвало да се даде на всеки от рододендроните, за да расте!”. Това ми отговаря Иво и на азалиите сипе цяла шепа. Било бульон от елементи. Това ми обяснява той. Цветята му се виждали унили. Поискал малко да ги позасили. За тях гранулките били като бонбони. Прочел и интригуващ надпис – ЗА РОДОДЕНДРОНИ!

Опитът ми, натрупан с растенията на Ивайло, вече прилагам успешно и на други места. Така например при поредното ми посещение в градината на едни стари приятели, дворът на които също е пълен с рододендрони, аз от пръв поглед се досетих защо прекрасните растения вече трета година се влошават, но в самото начало изобщо не захванах темата за наторяването. Тези мои приятели живеят в Бистрица – квартал на София, намиращ се доста високо на северния склон на Витоша. Споменатият квартал е още едно прекрасно място за отглеждане на рододендрони, но там, както и при Ивови, аз доскоро търпях поражение след поражение. Ще разкажа и таз история. Отивам в Бистрица за петдесет и осми път. Започвам да се вайкам, че рододендроните са зле. Държа се за главата. Казвам: “Бре!”. Играя хладнокръвно тая роля. Спокоен съм, защото не блъфирам. Прекрасно знам какво ще отговоря. За градинар дали съм подходящ, идея нямам!? За театрал, повярвайте, добре се справям. В един момент попитах моите домакини, дали торят растенията, а те ми отговориха с „Да! Да! Да!” и ми обясниха, че в някакъв магазин са им препоръчали много специален тор за рододендрони и са им казали да наторяват растенията на всеки две седмици. Аз погледнах препарата и видях, че е добър, но също така си позволих подробно да разкажа всичко, което зная за нуждите от хранителни вещества на рододендроните. Настоях подхранването да се прави веднъж-дваж годишно – през лятото, с описаните на етикета дози. Толкоз!

Как изглеждаха тогава рододендроните на тези хора? Малкото останали листа имаха изсъхнали, кафяви върхове. Голяма част от стеблата и клоните бяха загубили загиналите си листа и започваха да съхнат от върховете надолу. Моите приятели отдавна бяха изрязали съвсем мъртвите стебла на някои от храстите, а някъде от долната част на изрязаните клони вече избиваха нови пъпки. Видът на тези пъпки вдъхваше надежда, че растенията се съживяват, но това съживяване щеше да стане факт само ако прекомерното наторяване бъде незабавно прекратено. Вижда се, че растенията се борят за живота си, а непрекъснатото тъпчене с „пържоли” ги потиска и трови.

Всъщност аз нямам нищо против торовете, които се продават в търговската мрежа на нашата родина. Повечето от тях са добри, но проблемът е в количеството, което ние използваме. Тук много отговорно мога да заявя, че рододендроните не понасят обилно торене. Ще споделя моя личен опит с риск да се повторя. Рододендроните в моя двор съм торил не повече от десетина пъти за последните 30 години.

Нека сега си припомним какво представлява рододендроновата коренова система! Копирам текста дословно от една от предните глави – тази за изискванията на рододендроните към окръжаващата среда: Корените на тези растения са изключително слаби и много нежни. Те представляват една обемна, гъста мрежа, състояща се от множество тънки коренчета, наподобяващи влакънца, разпространяващи се във всички посоки с бавни темпове. Кореновата система не стига далеч от растението. Кореновите връхчета са по-тънки от върха на карфица и тъй нататък, и тъй нататък. При такава коренова система, която се разпростира само на десетки сантиметри от растението, няма как да не му навредим, ако изсипем цяла шепа сух, комбиниран тор близо до стеблото или често поливаме с разтворени течни торове. Тези препарати могат просто да изгорят кореновите връхчета. Освен това при рододендроните всичко е някак много малко, ограничено и нежно, не само коренът. Бавният растеж и слабият годишен прираст на тези растения обуславят твърде ограничения ресурс, необходим им за тяхното съществувание.

Дотук в книгата вече споменахме за годишния прираст при рододендроните. Тепърва ще говорим за темповете на растеж, а и за вторичното им нарастване. Ще разберем, че последното или е слабо изразено, или изобщо не се наблюдава. Сега за пореден път ще подчертаем още веднъж – след като нарастват по принцип слабо, рододендроните просто няма какво да правят храната, която им предлагаме. Познати са декоративни растения, при които през периода на вегетацията се наблюдава не само вторично, но и третично, а и следващи нараствания, понякога дори без междинни подрязвания, като всяко нарастване е доста буйно, а ако приложим кастрене – направо неудържимо. Представете си за миг вистерията! Пет-шест метра нарастване на година! Това чудовище, този див звяр, с онези зашеметяващи съцветия, може да поглъща торове с тонове; е, почти. Рододендроните не са такива. При тях вторичното нарастване е явление рядко и неизменно слабо изразено. Дори, ако подрежем храстчето в края на юни, след завършване на растежа на първите леторасли, вторичното нарастване е винаги видимо по-слабо, а често бива ограничено само до залагане на дребни пъпчици по кората на по-старите и по-млади клонки, които пъпки растението подготвя за следващата пролет.

*За отбелязване е, че когато растението страда от прехранване, листата започват да съхнат от края на петурата навътре. Когато то страда от някакво гъбно заболяване, нещо, което ще бъде споменато в главата за болестите, листата покафеняват откъм стеблото в началото най-често клонката, после листната дръжка, след това централната и страничните жилки и накрая цялата петура. Когато листата страдат и кафенеят от слънчево изгаряне през лятото, обикновено пораженията започват от централната част на листото, мястото, което е най-интензивно огрявано от слънчевите лъчи.

 

Можете да закупите книгата „Те, рододендроните” тук.


Европейска нощ на учените 2022 г.: