Не спирайте да мечтаете!

Директорът на Института по космически изследвания в България (ИКИ-БАН) проф. д-р Петър Гецов: Не спирайте да мечтаете!

 

На днешния светъл празник, 12 април, когато се навършват 49 години от полета на първия човек в космоса – Юрий Гагарин, стартира образователна инициатива, координирана от асоциация „Циолковски“ и подкрепена от института по космически изследвания (ИКИ-БАН) със заглавие ”Космически предизвикателства”.  По време на първата презентация от тази програма аз (Светослав Александров), администратор на сайта КОСМОС БГ (space-bg.org) и автор в списание „Българска наука“ (nauka.bg), имах възможност да проведа едно изключително интервю с проф.д-р Петър Гецов – директор на института. Приятно четене!


-Г-н Гецов, повечето от моите читатели са наясно с изключителния принос на България в космическите изследвания, за нашия инструмент, който летя до Луната през 2008 година, за сътрудничеството ни с Русия за безпилотен полет до луната на Марс – Фобос през 2011 година. Бихте ли могли да ни разкажете за бъдещите дейности на института? Какво става с разработката на новия български изкуствен спътник – ”Балкансат”?



РЕКЛАМА:

***

-Проектът”Балкансат” се прави от три години. Основното предназначение на спътника е мониторинг. По-точно – мониторинг в контекст на земнат аповърхност, на територията на България. ”Балкансат” е от т.нар. клас малки спътници, тежи 50 килограма. Ще бъде изстрелян в полярна орбита, на височина 800-900 километра.

 

-Другият основен момент, по който читателите на сайта искат да знаят развитието– какво става с амбициите България да бъде член на Европейската космическа агенция (ЕКА)? Кога най-сетне България, освен пълноправен член на ЕС, ще стане член и на ЕКА?


-В тази област ние все още не можем да пробием. Много изоставаме в сравнение с другите страни. Основният проблем е свързан с осигуряване на членския внос, който е около 1 200 000 евро. Важно е да се подчертае, че ще има възвращаемост на тези средства! Това не е голяма сума, осигуряването на членство в Европейската космическа агенция би  дало шанс на младите хора да се занимават с високи технологии.


-Разкажете ни, на какво се дължи спадът на интереса към космическите изследвания? Дали това се дължи на затварянето на космоса като географска граница –все пак човек не е стъпвал на Луната от 1972 година? Дали се дължи на това, че космонавтите кръжат безкрайно около ниска околоземна орбита и мечтите да покорим отново Луната и да стигнем до Марс си остават все така далечни, както и преди 10 години?


Основният проблем е свързан с изчезването на противоборството между двете системи. Това противоборство генерираше голям интерес, имаше космическо съревнование, инвестираха се огромни пари в космонавтиката. Двете съревноваващи се страни се доказваха – коя от двете системи е по-добра? Желязната завеса падна, да, но с това отпадна и един благоприятен фактор. Космическите изследвания останаха в близкия космос. Изучаването на Слънчевата система остана на втори план. Следващият фактор е икономическата криза.


– Това означава ли, че изследването на Слънчевата система просто вече не е актуално?


Не. Просто обстоятелствата са такива – финансовите промени доведоха до отместването на изследванията към близкия космос. Днес изходът от финансовите проблеми представлява консолидацията, между народното сътрудничество между отделните държави. ”Международната космическа станция” е пример за това.


-Разкажете ни малко за публичните взаимоотношения на Института по космически изследвания към младите хора. По какъв начин ще достигате до нас, по какъв начин ще привличате младежи за изследването на космоса?


Подходът днес (бележка – става въпрос за образователната инициатива ”Космическипредизвикателства”, която стартира днес) е много положителен. Възхитен съм от работата на хората, от асоциация ”Циолковски”. Тези хора показаха много добре какъв е интересът на младите учени.

Това, което липсва на България, е гражданско общество. Ние трябва да се борим за гражданско общество в областта на космическите изследвания. Общество от хора, които да разбират космическите изследвания. През изминалите десетилетия преимуществени бяха авиационните науки. Днес преимуществено е изследването на близкия космос.

Но колко хора знаят за нас, за института, за това, с което се занимаваме? Малко. Ние не успяваме в това отношение. Ето защо казвам, че трябва гражданско общество. Надеждата е в младите хора. Младото поколение поема подадената ръка.


-Какво ще пожелаете на читателите на КОСМОС БГ и БГ Наука, на младите хора, които ни четат?


Пожелавам на хората да продължат да мечтаят. Мечтите винаги ще водят към космоса, към технологиите!


http://www.space-bg.org/

http://www.cosmos.1.bg/

 


Европейска нощ на учените 2022 г.: