(не?)ПОБЕДИМИ ПАНДЕМИИ* – ДА ОТВОРИМ ОЧИ


Сп. Българска Наука, брой 161:

***

 

Намаляване на вредите от рисковите фактори – съвременен и ефективен подход за повишаване на качеството на живот и подобряване на здравето

 

Ехото от пандемията от КОВИД-19 постепенно отзвучава, но за сметка на това отвори още по-широко вратата за т.нар. скрити пандемии – нашите вредни навици, с които „съжителстваме“ десетилетия наред и които ще продължат да съществуват занапред. Статистиката за смъртността у нас по време на COVID-19 е стряскаща – България е на 2-ро място в света по смъртни случаи на глава на населението, вследствие на коронавируса. А ключовата причина за това е високото ниво на съпътстващи сърдечносъдови, ракови, белодробни и метаболитни заболявания, свързани с пандемичните по мащаб рискови фактори. 


Разбери повече за БГ Наука:

***

КОВИД пандемията е повратна точка за осъзнаване, че страната ни трябва да излезе с с научно обоснована стратегия за намаляване на вредите от рисковите фактори в житейската и околната среда – за постигане на по-добро здравословно състояние на населението и по-добра подготвеност за евентуални бъдещи неочаквани здравни заплахи. Именно в това вярват авторите на доклада (не?)ПОБЕДИМИ ПАНДЕМИИ на ПанЕвропа, които предлагат прагматичен поглед към четири от основните рискови фактори за здравето, чието разпространение е придобило пандемичен мащаб в нашето общество – нездравословното хранене, злоупотребата с алкохол, тютюнопушенето и прекомерното използване на дигитални устройства

 

Източник: ПанЕвропа

В авторския екип на доклада участват признати учени и експерти  – Доц. Милена Георгиева, Проф. Георги Момеков, Детелина Стаменова и Аркади Шарков от различни области – молекулярна биология, епигенетика, токсикология, фармакология, психология, здравна икономика. ПанЕвропа България обединява тяхната научна мисъл и обществена отговорност с една обща цел – повишаване на здравната осведоменост относно специфичния рисков спектър на всеки един от четирите вредни навици, на базата на което се предлагат ефективни подходи за намаляване на вредите от тях. „В отговор на лавинообразно-затрупващите ни здравни, икономически, социални и политически кризи, ПанЕвропа България се ангажира приоритетно с адресиране на проблемите, свързани с подобряване на здравния статус, здравната култура и качеството на живот. Защото само здрава нация може да се справи с икономически, социални и политически кризи. Вредните ни навици са с пандемичен мащаб, а това изисква нови форми и стратегии, свързани с намаляване на вредата“, споделя Гергана Паси, председател на ПанЕвропа.

Посредством доклада специалистите отправят апел към професионалистите по обществено здраве и към политиците за включване на стратегиите и методите за намаляване на вредите от рисковите фактори в бъдещите национални политики, ориентирани към подобряване на здравето на населението и понижаване на икономическата тежест върху здравната система. Авторите са обединени в убеждението си, че поради националните характеристики, културата, традициите и моделите на поведение, както и нуждата от съблюдаване на здравния статус на всеки индивид, е от съществено значение хората да получават само достоверна научно-обоснована информация на разбираем език. А цивилизационният подход за зачитане на правото и свобода на избор трябва да стои в основата на отношението към всички вредни навици, които хората практикуват. Забраните и императивните послания, като „не“ на „подсладените храни и напитки“, „не“ на алкохола, „не“ на тютюна“, „не“ на стоенето пред дигиталните екрани очевидно не работят успешно. Те вероятно напомнят за вредите, но не допринасят съществено за преодоляването им. Това, което би имало ефект за промяна на начина на мислене и предприемане на реални стъпки, е спокойна и ясна комуникация за степента на вредност при всеки рисков фактор и съвети за лесни алтернативни подходи за намаляване на вредите от тях

Наднорменото тегло и затлъстяването

Доц. Милена Георгиева – Лаборатория по Молекулярна генетика, Институт по Молекулярна биология – БАН, експерт по генетика, епигенетика и биология на стареенето, член на Дружество по клинична епигенетика, Съюз на учените в България и Федерация на европейските биохимични дружества.

Доц. Милена Георгиева от БАН анализира данните за наднорменото тегло и затлъстяването в ЕС и България. Според нея, нездравословното хранене, в  комбинация със заседналия начин на живот и другите рискови фактори, представлява основен риск от най-раннна възраст за развитие на редица хронични заболявания, като сърдечно-съдови, ракови, диабет и др. Темата за нездравословното хранене, като сериозен рисков фактор, не е нова, но доц. Милена Георгиева предлага и друг поглед  –  епигенетичния аспект, т.е. начинът на живот като начин на хранене, стрес, вредни навици и липса на физическа активност оставят следа в човешкия организъм. Тези ефекти се мултиплицират и могат да увеличат  неблагоприятния ефект от тези рискове.

Източник: Shutterstock

 

При определяне на спектъра на риска при храните основна роля играят съдържанието на вредни съставки, като сол, захар, мазнини, изкуствени добавки и др. и степента на обработка. „Да се очертае категорично спектъра на риска за всеки един продукт е сложно, но същестуват няколко научно обосновани международни системи, използващи точкуване и степенуване. За целите за постигане на намален риск, принципът при тях е един – колкото по-ниска преработка са претърпели продуктите, преди да попаднат на трапезата и колкото по-ниско е съдържанието на вредни вещества, толкова по-нисък е рискът за здравето. Обратно – силнопреработените храни с високо съдържание на захар, сол, мазнини и други добавки/овкусители ги поставят във високия спектър на риска“, обяснява доц. Георгиева и препоръчва подходи за редуциране на вредите, като водене на политика за осигуряване на широка наличност и достъпни цени на по-малко вредни хранителни продукти; диференциран маркетинг и регулиране на хранителните продукти спрямо степента на риска; стимули от държавата към индустрията за инвестиции в по-малко вредни храни; комуникация от страна на индустрията на парадигмата на рискове/ползи; eтикетиране на хранителните продукти в съответствие с тяхната хранителна стойност, съдържание на захари, сол и други съставки, както и степенуването на обработката; подкрепа от бизнеса и от държавата за редовна физическа активност.

Алкохолът и тютюнът

Проф. Георги Момеков – председател на Българското научно дружество по фармация и ръководител на катедра „Фармакология, фармакотерапия и токсикология“ при Фармацевтичен факултет на МУ, София.

Проф. Георги Момеков на свой ред напомня, че човешкото тяло представлява великолепно смазана машина, една от най-сложните форми на живот – резултат от хилядолетната адаптация към променящите се условия на земята. „Безспорно, редовният прием на храна е екзистенциален фактор за човешкия организъм – фундаментално гориво за тази машина. За разлика от храната, алкохолът и тютюнът/никотинът са излишни за човешкия организъм. Въпреки това, те съществуват от векове. Употребата им е свързана не с чисто физическото оцеляване на човечеството /както е с храната/, а с други социални и ментални потребности – бързата и лесна наслада. За връзката между оцеляването и насладата отговаря една малка зона в мозъка: системата за възнаграждение. Отделят се вещества, които потискат страха и пораждат задоволство. В докладът твърдим, че пълната превенция или преустановяване на пиенето и пушенето трябва да останат висша здравна цел, но признаваме, че това е една идеална цел. В реалния живот и от гледна точка на науката, е също толкова смислено и целесъобразно да говорим за редуциране на вредите от алкохола и от тютюна, особено когато науката е доказала, че има алтернативи и това е възможно“, обяснява Проф. Момеков.

Източник: Shutterstock

По отношение на алкохола, знанието за съдържанието на чист етилов алкохол (етанол) е от ключово значение. Съдържанието на етанол в трите основни, най-популярни напитки в стандартна доза за сервиране е сходно – единствено, то е в различна концентрация. При 5% концентрация на чист алкохол в бира, 12%  във вино и 40% в твърд алкохол – количеството на етанол в 300 мл бира, 100 мл вино и 30 мл твърд алохол е еднакво. Нещо повече, понятието „стандартно питие“ варира в отделните държави. Въпреки  препоръките на СЗО за стандарт от 10 г. етанол в напитките и широкото възприемане на този принцип в ЕС, в България една стандартна напитка съдържа 20 г етанол. Тоест българинът изпива повече чист алкохол в сравнение с редица европейци, независимо че може да пие „умерено“, например едно или две питиета на ден и не всеки ден. Това поставя страната ни на 8-мо място по консумация на етанол от 217 държави в света. 

Подходите за намаляване на вредите включват образователни инициативи относно вредата от алкохола, относно количеството етанол в алкохолните напитки, въвличане на алкохолната и развлекателната индустрия в информационни кампании, насърчаване на прием на безалкохолни алтернативи, ясно етикетиране за съдържанието на етанол в напитките, умерена консумация и избягване смесването на алкохол и лекарства.   

Когато анализираме и сравняваме нивото на риска от тютюнопушенето и от другите форми за употреба на тютюн и никотин, факторите, определящи спектъра на риска за доставяне на никотина, са основно два: състава на дадения продукт и начина на извличане на никотин – тоест начин на употреба. От научна гледна точка, причина за упражняване на този опасен за здравето навик е никотинът – глад за наслада и удовлетворение, закодиран в мозъка, но той не е причината за развитие на заболявания. От огромно значение за нивото на вредност на даден продукт е начинът на извличане на никотина – било то от НЗТ /никотинзаместващи терапии/, от никотинови течности за изпаряване или от тютюна, в който никотинът се съдържа по естествен начин. Когато никотинът се извлича при нулева температура, рискът е най-нисък, а когато никотинът се извлича чрез горене, настъпват множество химически реакции и се образува дим. 

Източник: Shutterstock

Димът съдържа над 7000 вредни химически елементи, около 100 от тях – опасни, поради тяхната токсичност и канцерогенност. Следователно, най-висока експозиция на вреди има при тютюнопушенето, защото гори, образува се дим, който се вдишва, а най-ниска – при НЗТ. При награвянето и изпаряването на никотин на течности или на тютюн формирането на вредни вещества е значително по-ниско от дима, поради което при определяне на спектъра на риска тези продукти стоят в по-ниската зона.  

Подходите за намаляване на вредите включват лекарствено лечение, психологическа помощ, индивидуални и групови терапии;  замяна на цигарите или другите изделия за пушене с различни форми на употреба на тютюн или никотин, при които не протича горене и излагането на токсични, канцерогенни или други вредни вещества е по-ниско; премахване на пасивното пушене за непушачите чрез замяната на пушенето с бездимни/негорими изделия, въвеждане на базирано на риска регулиране, маркетинг и етикетирането на продуктите, както и подходящи фискални мерки за различните видове продукти съобразно нивото на риска.

Пристрастяването към електронните устройства

Детелина Стаменова – психотерапевт, психолог и социолог, член е на Дружеството на психолозите в България.

 

В сравнение с горните рискови фактори – нездравословно хранене, злоупотреба с алкохол и тютюнопушене, проблемната употреба на електронни устройства е сравнително нов рисков фактор. Интернет мрежата предоставя полезна за качеството на живот и образованието, информация. Тя позволява поддържане на връзка с близките, по-лесни упътвания, пазаруване, банкиране, повишена производителност на работното място, проследяване на здравен статус и др. Но „преседяването“ пред екраните отбелязва експлозивен растеж в последното десетилетие и днес 5.3 млрд. души използват дигитални устройства ежедневно (близо 70% от населението в света). КОВИД-19 доведе до 70% увеличение на използването на интернет.  Днес средно 50% от времето e в социалните медии, асредната продължителност на престоя пред екраните е 5 часа на денонощие.

Източник:Pixabay

 „Последиците от прекомерната употреба на дигитални устройства се проучва усилено, но е съвсем ясно, че разпространението е масово и започва от съвсем ранна детска възраст в неконтролируеми размери или трудни за самоконтрол при възрастните. Проблемната употреба на дигитални услуги често прераства в зависимости и води до разстройства, наред със заболявания на очите, заседнал начин на живот и отчуждаване – всички те мултиплицират риска от физически и ментални заболявания“, обяснява психологът Детелина Стаменова

Подходите за намаляване на вредите включват участие и обучение на родителите, педиатрите и учителите, имащи въздействие върху децата; редовeн скрининг за късогледство, затлъстяване, проблеми с гръбначния стълб, психически проблеми; внимателна дигитализация на образователния процес; повече екипна работа и традиционни училищни занимания и физическа активност; въвеждане на правила за екранно време, съобщения, платени услуги у дома и въвеждане на изисквания към разработчиците на игри, които да предвиждат спиране на играта след определен период от време.

 

Икономическата цена на „(не?)ПОБЕДИМИТЕ ПАНДЕМИИ

Аркади Шарков – макроикономист, експерт в икономика на здравеопазването, устойчивото развитие и данъчната политика, част от Експертен клуб по икономика и политика (EКИП). 

 

Според доклада множество здравно-икономически проучвания потвърждават наличието на взаимовръзка между смъртността, заболеваемостта и икономическия растеж. Това се отразява на условията за устойчиво финансово развитие на дадена държава, включващо ръста на производителността, образованието, раждаемостта и др. Основните хронични заболявания, които подлагат на натиск здравното финансиране, са сърдечносъдовите, раковите и метаболитните – всички те, причинени от мултиплицирането на вредите от рисковите фактори. Икономистът Аркади Шарков дава пример, че само затлъстяването е огромно бреме за националните икономики, поради високите медицински разходи, свързани с него. То подлага на голям икономически натиск и без това претоварената здравна система, увеличавайки с почти 40%  разходите за предоставяне на здравни услуги и с над 70%- разходите за лечение. Друг пример е, че за преодоляване на последствията от тютюнопушенето здравните системи в отделните държави плащат между 0.1% и 1.1% от своя БВП според данни на СБ, като тези разходи стигат до 2.5% от БВП според други здравноикономически проучвания. /В България тази сума възлиза на над 500 млн. евро/.  

„Финансовото изражение и предизвикателствата пред здравната система се увеличиха, а пост-пандемичното бъдеще след КОВИД-19 крие здравни кризи, на които трябва да намерим устойчив отговор“, коментира Аркади Шарков и продължава: „Дори и преди пандемията от КОВИД-19, България бе сред държавите членки на ЕС с най-негативни данни по отношение на продължителност на живота, предотвратима смъртност и DALYs (години, загубени в резултат на болест или преждевременна смърт). Научно обоснованите анализи на спектъра на риска от вредните поведения и подходите за намаляване на вредите от тях ще намалят  и икономическата тежест, която имат за България.“ 

*Докладът „(не?)ПОБЕДИМИ ПАНДЕМИИ“ цели да повиши информираността относно широко разпространените рискови фактори за здравето, като представя научния възглед за механизмите, водещи до влошено здраве, и предлага препоръки за НАМАЛЯВАНЕ НА ВРЕДАТА от тях. Той поставя в центъра на вниманието ценната възможност, която пост-КОВИД ерата предоставя сега – целенасочени действия за информиране на населението относно основните рискови фактори и прилагане на съвременни политики за преустановяване на вредните навици или ограничаване на вредата от тях, с оглед подобряване на начина на живот и общия здравен статус на българите.

 


Включи се в списъка ни с имейли – получаваш броеве, статии, видеа и всичко, което правим за популяризирането на науката в България.