Направи дарение на училище!

Ръце, държащи пясъчен часовник. Източник: © tomertu / stock.adobe.com

Проучване, ръководено от Фернандо Колчеро от Университетът на Южна Дания и Сюзън Албертс от Университетът „Дюк“ в Северна Каролина, което включва изследователи от 42 институции от 14 държави, дава нови идеи за теорията за стареенето „хипотезата за непроменливия процент на стареене“, която гласи, че всеки вид има относително зададена скорост на стареене.

„Смъртта на човекa е неизбежна. Без значение колко витамини приемаме, колко здравословна за нас е околната ни среда или колко спортуваме, в крайна сметка ще остареем и ще умрем,“ казва Фернандо Колчеро. Той е експерт по приложна статистика и математика в биология на популацията и доцент в Факултета по математика и компютърни науки в Университета на Южна Дания.

„Успяхме да разкрием хипотезата за неизменната скорост на стареене, като комбинирахме невиждано богатство от данни и сравнихме тенденциите на раждания и смъртни случаи върху девет човешки популации с информация от 30 популации на примати, които не са човешки, включително горили, шимпанзета и павиани, живеещи в дивата природа и в зоологически градини“, споделя Фернандо Колчеро.
За да изследват тази хипотеза, учените са разгледали връзката между продължителността на живота (това е средната възраст, на която индивидите умират в една популация) и сходството на продължителността на живота, което измерва колко насочени са смъртните случаи към по-възрастните.

Резултатите им показват, че при увеличаване на продължителността на живота, това се случва и със сходството на продължителността на живота. И подобно, сходството е много високо, когато повечето индивиди в една популация са склонни да умират приблизително на същата възраст, както се наблюдава в съвременна Япония или Швеция – на около 70 или 80-годишна възраст. Въпреки това, през първото десетилетие на 19 век, сходството на продължителност на живота е било много ниско в същите тези страни, тъй като смъртните случаи са по-малко насочени към напреднала възраст, което също води до по-ниска продължителност на живота.

Разбери повече за БГ Наука:

***

„Продължителността на живота се е увеличила драстично и все още се увеличава в много части на света. Но това не се случва, защото сме забавили скоростта си на стареене; причината е, че все повече бебета, деца и млади хора оцеляват и това увеличава средната продължителност на живота“, казва Фернандо Колчеро.

Предишни проучвания на някои от авторите на изследването разкриват поразителната последователност между продължителността на живота и сходството на продължителност на живота сред човешките популации, от доиндустриалните европейски страни, през ловците събирачи, до съвременните индустриализирани страни.
Обаче чрез изследване на тези модели сред нашите най-близки родственици, проучването показва, че този модел може да бъде универсален сред приматите, а и да дава уникални прозрения за механизмите, които го пораждат.

„Забелязваме, че не само хората, но и други видове примати, изложени на различни условия, успяват да живеят по-дълго, като намаляват смъртността сред деца и юноши. Само че това взаимоотношение е валидно само ако намалим ранната смъртност, а не чрез намаляване на стареенето“, казва Фернандо Колчеро.

Използвайки статистика и изчисленияданни, авторите показват, че дори малки промени в скоростта на стареене биха накарали популацията на бабуините, например, да бъде демографски подобна на популация от шимпанзета или дори хора.

„Не всичко е изгубено“, казва Фернандо Колчеро. „Медицината като наука е напреднала с невиждани темпове, следователно може би ще постигне онова, което еволюцията не можа: да намали скоростта на стареене.“

Този труд е подкрепен от Националния институт по проблемите на стареенето в САЩ, Институт за демографски изследвания Макс Планк и Институт за изследване на населението на университета “Дюк”.

Източник: sciencedaily.com
Превод: Константин Георгиев

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!