Науката ни е на високо ниво, но има нужда от лобиране

Проф. Д-р Радостина Стоянова, директор на Института по обща и неорганична химия към БАН.

Занимавам се с химия още от ученическите си години. Възпитаник съм на Националната природо-математическа гимназия с профил химия. След това следвах химия във Факултета по химия и фармация на Софийския университет и от 1985 г. започнах активно да се занимавам с наука в няколко института на БАН, а от 1987 г. постъпих в Института по обща и неорганична химия, където защитих докторска дисертация в областта на химия на твърдото тяло. Оттогава досега се занимавам с научна дейност, която включва изпълнение на проекти с различни средства на финансиране (национални, международни), немаловажно и е обучението на докторанти. Досега съм обучавала 9 докторанта, 7 от които успешно защитиха докторски дисертации.
Друга важна част е извършването на съвместни изследвания с учени от чужбина. С някои от тях като например с учените от Университета в Кордоба, вече 30 г. работим в областта на електронните материали, първо започнахме за литиево-йонните, а сега – за натриево-йонни батерии като тяхна алтернатива.

Каква е ролята ви в момента в института?

От 1 година съм директор на Института по обща и неорганична химия. Това беше една трудна година, свързана с пандемията, но преди всичко аз оставам учен, в качеството си на директор трябва да съчетавам научната с административната дейност. Административната донякъде е досадна, но тя е важна за развитието на института като цяло. Например през тази година важна част от нашите дейности бяха насочени за намиране на финансови средства за безопасна работа в химическа лаборатория и то в условия на ковид пандемията. Финансовите средства са много важни. Те не се отпускат от държавния бюджет, а са собствени средства от изпълнението на различни проекти, в които участваме.
Друга част от административната работа е свързана със създаване на благоприятна среда за работа в института. Ние се помещаваме в една 60-годишна сграда, която изисква и съответните средства за поддържане.
Но може би най-важната работа от научната ми дейност е осигуряването на развитието на научния състав на института. Защото независимо каква инфраструктура и какви апаратури разполага института, най-важното си остава научният състав. За тази цел ние кандидатствахме и спечелихме един значим проект за изграждане на научно-изследователска мрежа в областта на химия за материали за чисти технологии. Целта на този проект е да се повиши научно-изследователският потенциал на състава на института с помощта на партньори от чужбина (Англия, Германия и Испания). Освен поддържане на научния състав, важна част е и привличането на млади учени – нещо много важно за научната дейност в страната. В рамките на този проект ние имахме възможност и вече назначихме само за 1 година 3-ма млади учени и се надявам това да даде тласък и на останалите не само да обучават млади учени, но да възприемем нещо и от тях.

С какво точно може да се похвали като научна работа и постижения самият институт в последните години и като цяло?


РЕКЛАМА:

***

Институтът ни е един от най-старите в рамките на Българската академия на науките, миналата година отбелязахме 60-годишнината от основаването му. Той като цяло обединява в себе си традициите и най-добрите постижения на български учени в областта на неорганичната химия и аналитичната химия. В богатата си история институтът има изключително много постижения, но може би едно от най-съществените е обвързването на химическата наука с екологическите проблеми и това става през 70-те години на миналия век. Ето сега това е тема, която отново е актуална. Също така – въвеждане на зелени методи за анализ, разработването на свръхтвърди материали, нови катализатори и абсорбенти за опазване на околната среда, монокристали в оптиката. И стъпвайки на тези постижения на нашите предшественици ние сега насочваме нашите усилия към решаване на конкретни проблеми от ежедневието, т.е. съвременните предизвикателства, свързани с опазването на околната среда, чисто съхранение на енергия и подобряване на начина на живот. По-точно казано: характерно за нашия институт е развитието на фундаменталните науки и тяхното насочване към решаване на конкретен проблем. Например – тръгвайки от молекула ние стигаме до конвертор. Какво имам предвид? Чрез използване на най-съвременни методи и техники ние успяваме да проследим абсорбцията на молекули върху повърхността на различни материали. Знанията придобити от тези изследвания ни служат да разработим нови катализатори и нови абсорбенти. Другата тематика е най-общо казано от йони до материали, т. е. тръгвайки от синтеза на даден материал, неговото структурно характеризиране, изучаване на неговите свойства и до неговото приложение. Такива са електродни материали за натриево-йонни батерии, като алтернатива на литиево-йонните, стъкла и стъкло-керамики за оптични приложения, също калциеви фосфати за биомедицински приложения и не на последно място – оползотворяване на химически ресурси и получаването на продукти от тях.
Върху тези теми се концентрираме и върху тях общуваме с европейски научни организации.

Цялата статия и още много подобни прочетете в новия брой 141 на списанието тук>>

Подаряваме ти първите 45 стр. от брой 141 тук>> 


Европейска нощ на учените 2022 г.: