Проф. Д-р Радостина Стоянова, директор на Института по обща и неорганична химия към БАН.
Занимавам се с химия още от ученическите си години. Възпитаник съм на Националната природо-математическа гимназия с профил химия. След това следвах химия във Факултета по химия и фармация на Софийския университет и от 1985 г. започнах активно да се занимавам с наука в няколко института на БАН, а от 1987 г. постъпих в Института по обща и неорганична химия, където защитих докторска дисертация в областта на химия на твърдото тяло. Оттогава досега се занимавам с научна дейност, която включва изпълнение на проекти с различни средства на финансиране (национални, международни), немаловажно и е обучението на докторанти. Досега съм обучавала 9 докторанта, 7 от които успешно защитиха докторски дисертации.
Друга важна част е извършването на съвместни изследвания с учени от чужбина. С някои от тях като например с учените от Университета в Кордоба, вече 30 г. работим в областта на електронните материали, първо започнахме за литиево-йонните, а сега – за натриево-йонни батерии като тяхна алтернатива.
Каква е ролята ви в момента в института?
От 1 година съм директор на Института по обща и неорганична химия. Това беше една трудна година, свързана с пандемията, но преди всичко аз оставам учен, в качеството си на директор трябва да съчетавам научната с административната дейност. Административната донякъде е досадна, но тя е важна за развитието на института като цяло. Например през тази година важна част от нашите дейности бяха насочени за намиране на финансови средства за безопасна работа в химическа лаборатория и то в условия на ковид пандемията. Финансовите средства са много важни. Те не се отпускат от държавния бюджет, а са собствени средства от изпълнението на различни проекти, в които участваме.
Друга част от административната работа е свързана със създаване на благоприятна среда за работа в института. Ние се помещаваме в една 60-годишна сграда, която изисква и съответните средства за поддържане.
Но може би най-важната работа от научната ми дейност е осигуряването на развитието на научния състав на института. Защото независимо каква инфраструктура и какви апаратури разполага института, най-важното си остава научният състав. За тази цел ние кандидатствахме и спечелихме един значим проект за изграждане на научно-изследователска мрежа в областта на химия за материали за чисти технологии. Целта на този проект е да се повиши научно-изследователският потенциал на състава на института с помощта на партньори от чужбина (Англия, Германия и Испания). Освен поддържане на научния състав, важна част е и привличането на млади учени – нещо много важно за научната дейност в страната. В рамките на този проект ние имахме възможност и вече назначихме само за 1 година 3-ма млади учени и се надявам това да даде тласък и на останалите не само да обучават млади учени, но да възприемем нещо и от тях.
С какво точно може да се похвали като научна работа и постижения самият институт в последните години и като цяло?
Институтът ни е един от най-старите в рамките на Българската академия на науките, миналата година отбелязахме 60-годишнината от основаването му. Той като цяло обединява в себе си традициите и най-добрите постижения на български учени в областта на неорганичната химия и аналитичната химия. В богатата си история институтът има изключително много постижения, но може би едно от най-съществените е обвързването на химическата наука с екологическите проблеми и това става през 70-те години на миналия век. Ето сега това е тема, която отново е актуална. Също така – въвеждане на зелени методи за анализ, разработването на свръхтвърди материали, нови катализатори и абсорбенти за опазване на околната среда, монокристали в оптиката. И стъпвайки на тези постижения на нашите предшественици ние сега насочваме нашите усилия към решаване на конкретни проблеми от ежедневието, т.е. съвременните предизвикателства, свързани с опазването на околната среда, чисто съхранение на енергия и подобряване на начина на живот. По-точно казано: характерно за нашия институт е развитието на фундаменталните науки и тяхното насочване към решаване на конкретен проблем. Например – тръгвайки от молекула ние стигаме до конвертор. Какво имам предвид? Чрез използване на най-съвременни методи и техники ние успяваме да проследим абсорбцията на молекули върху повърхността на различни материали. Знанията придобити от тези изследвания ни служат да разработим нови катализатори и нови абсорбенти. Другата тематика е най-общо казано от йони до материали, т. е. тръгвайки от синтеза на даден материал, неговото структурно характеризиране, изучаване на неговите свойства и до неговото приложение. Такива са електродни материали за натриево-йонни батерии, като алтернатива на литиево-йонните, стъкла и стъкло-керамики за оптични приложения, също калциеви фосфати за биомедицински приложения и не на последно място – оползотворяване на химически ресурси и получаването на продукти от тях.
Върху тези теми се концентрираме и върху тях общуваме с европейски научни организации.
Като споменахте за проектите, сега започна Хоризонт Европа, новата програма за наука на ЕК. Вашият институт ще кандидатства ли по нея, има ли желание от ваша страна и въобще какви са шансовете вие, а и други български институции да бъдат одобрени?
Ние като институт участваме в проекти още от 3-тата рамкова програма, така че ние имаме опит в изготвянето на проекти. Но това, което може би ни липсва е лобирането от страна на българската държава. Спечелването на един европейски проект не зависи само от това какво е представено. Конкуренцията е огромна и колкото и да звучи неприятно съответните лобита се налага да натежават. Така че спечелването на един проект изисква координираните усилия на учени, при това ние сами изготвяме проектите без да разчитаме на фирми, тъй като такъв ни е финансовия ресурс, но реално трябва координация между няколко институции за да бъдем по-конкурентоспособни. Защото проектите се оценяват първо по научна дейност, т.нар. съвършенство, там печелим добри оценки просто защото това е част от научната работа. Но следващото е импакта на проекта, има се предвид не само към научните среди, но и към обществото, импакта от изпълнението на проекта, дългосрочен импакт (какъв ще е след 5-10 години резултатът от изпълнението на този проект). Ето тук имаме нужда и от министерство и от работещи в областта на научния мениджмънт. Нещо което в момента ние нямаме, поне на това ниво, на което е извън България. Най-вече заради това не успяваме да печелим проекти, а не че я нямаме научната компетентност, а че научният мениджмънт може би е една от слабите ни страни. Но не можем ние учените да правим всичко – да измислим идеята, да напишем проекта, да го администрираме, координираме и да го изпълним накрая.
Да, това със сигурност сваляне нивото, но времето, през което учените могат да създават наука и знания, защото науката изисква натрупване на много знание. Докато вие трябва да се занимавате предимно с администрация, което по-скоро пречи за създаването на наука в България.
Да, така е. Не трябва да се допуска това и би било добре да се помисли в тази насока как да се облекчат процедурите.
Има ли млади хора, които искат да се занимават с наука в института?
В рамките на този проект успяхме да привлечем млади хора, за което много се радвам. Броят на младите учени нараства, но за съжаление ние не можем да използваме пълния си капацитет за да привлечем още повече млади учени за да може да има конкуренция и между самите тях.
В ЕС има програма мобилност, там много се държи студенти да могат да извършват стажове в чужбина. Докато ние в рамките на България не можем да осигурим такава мобилност на студентите дори и поне вътре в рамките на страната. А това ще бъде много добре за един студент да види на различни места как се извършват обученията.
Да, според мен дори трябва да се правят програми, по които чужди учени и докторанти да идват тук за обмен на опит и експертизи тук в България, а не само ние да изпращаме хора и те да не се връщат.
Така е, но то досега не се случваше перманентно, а някак си епизодично. Например 2014-15 г. в нашия институт бяха докторанти от Испания и Италия, които се обучаваха при нас в рамките на тяхната докторска програма. Но за съжаление това са епизодични случаи, добре е да стане постоянна практика. За това обаче трябват още много, много усилия основно в това да бъде представена страната в по-светли тонове. Със системна и методична работа. Необходимо е да се създаде съвет, добра координация на хора с различни компетентности. Защото вече е невъзможно само ние учените да вършим всичко, просто е неконкурентоспособно така.
За целта ни трябва и драстична промяна в начина на мислене и обединение между различни институции. Тоест това разделяне университети – БАН е изключително погрешно. Просто дори много добра връзка трябва да има между начално училище, средно училище, университет и БАН. Защото в БАН са умните хора, там просто няма как да попадне случаен човек, а в частност и в нашия институт.
