(от Ned Stafford – freelance writer в Хамбург, Германия)
Целите на науката не са се променили от първите срещи на нобеловите лауреати в немския град Линдау (виж по-долу текста Срещите на нобеловите лауреати в гр. Линдау, Германия на стр. ). Но начинът, по който тя се упражнява, е променен.
Годината е 1947-ма. Без мощни персонални компютри и без интернет за привидно магически търсените ключови думи от огромни бази данни. Така че, когато Оливър Смитис, 22-годишният студент в Оксфордския университет, е трябвало да напише есе за изключението от принципа на Паули, той върши това, което студенти и научни работници в търсене на знания са правили в продължение на векове. Той отива в библиотеката, за да пресее огромната информация в научните списания и книги. Неговото търсене по ключови думи за необходимата информация, се състояло от сканиране на страница след страница със собствените му очи. Когато Смитис, 60 години по-късно, спечели през 2007 г. Нобеловата награда за физиология и медицина, най-накрая завършва проучването си, свързано с есето му, той имал удоволствието да го пише на ръка.
„Мисля, че най-голямата промяна между тогава и сега е огромното количество информация, която е на разположение!“, казва Смитис, който е роден във Великобритания, но сега е гражданин на САЩ, и все още участва в медицински изследвания в Университета на Северна Каролина в Чапъл Хил.
Всъщност, цифровата революция променя създаването, съхраняването и предаването на знания (виж по-долу текста Xue fu wu che и изобретяването на хартията стр. ). Крайните цели на заниманията с наука остават непроменени в този нов свят, но пътищата, по които съвременните учени ги постигат, са се променили, което води до по-нататъшно нарастване на новите открития.
„Това никой не можеше да си го представи преди двадесетина години!“, казва Лю Дун, историк в Института за история на природните науки към Китайската академия на науките в Пекин. И добавя: „Само с интернет терминал, днес учените имат достъп до почти всички важни ресурси по научна литература на различни езици и от различни епохи, страни и области.“
Учените вече могат да заобиколят традиционните маршрути за публикуване, като бързо и лесно публикуват научни данни, свои академични доклади и лични блогове в интернет. А в същото време измамници сред потребителите никога не са можели толкова лесно да копират и поставят (copy + paste) чуждата електронна информация само с няколко клика с компютърната мишка и после да твърдят, че е била създадена от тях.
Има все по-разширяващ се кръг от високи технологии и скъпи лабораторни инструменти за извършване на научни проучвания. Борбата за по-голямо финансиране и за несменяем статут на заетите академични позиции е нещо обичайно. A учените очакват да бъдат постоянно във връзка с колегите си по целия свят чрез електронната поща, мобилните телефони, Twitter, Skype или други модерни средства.
Както Лиу Дун, председател на секцията по История на науката и техниката,
част от Международния съюз по история и философия на науката, отбелязва, този нов, повлиян от цифровизацията, свят на науката бързо се разви за по-малко време, отколкото е необходимо за израстването на едно ново поколение. Сегашната общност от студенти и млади изследователи знае само един свят на науката, който за повечето от техните настоящи преподаватели и ръководители на лаборатории преди 20 години щеше да изглежда като образ, изваян от научната фантастика.
„Публикувай книга или умри!” продължава да е максимата за най-младото поколение учени днес, както е била и за предишните поколения. Учените по света все още са нетърпеливи – заради професионални амбиции и лична гордост – да публикуват свои научни съобщения, доклади, статии, студии, дисертации и монографии.
Смитис казва: „Няма публикации, няма наука!”. Доскоро е имало един основен начин за публикуване: предоставяне на статии на научните списания. Обикновено от няколко месеца до година по-късно след публикацията в научно списание и попадането на това списание в ръцете на абонатите и библиотеките, различни учени ще имат възможността да я прочат. Но не всички учени, използващи традиционната система за публикуване, са равни.
Дейвид Кайзер, физик и член на академичния състав на програма на Масачузетския технологичен институт в областта на науката, технологиите и обществото, казва, че от 30-те години на ХХ век до сега някои учени се опитват да ускорят процеса споделяне на научната информация чрез предварително отпечатване на текстовете си , но тези предварителни разпечатки обикновено са достъпни само за тесен кръг специалисти. Днес издаването на научна информация е много по-отворено и нови ресурси като интернет позволяват на учените да заобиколят предишните изключителни права за предварителен достъп до информацията, която ги интересува.
За успешен пример за публикуване със свободен достъп, Д. Кайзер посочва http://arxiv.org/ – база данни, управлявана от университета „Корнел“ в Ню Йорк. „Можете да публикувате статии по arXiv веднага.“, казва той, добавяйки, че това включва и публикуването на документи, преди те да бъдат рецензирани. Това позволява да се увеличи скоростта на обмена на идеи с други заинтересовани учени. Кайзер вижда потенциал в циркулиращите идеи преди те да са преминали през строга рецензия.
Системата за партньорска проверка, според него, е важна и ценна стъпка при формулирането и представянето на идеи, но понякога може да отслаби въздействието на оригиналните новаторски идеи. „А една сурова идея наистина може да бъде много по-вдъхновяваща от множество рецензирани идеи, представени година по-късно“, казва той.
Недостатък на материалите, които се публикуват онлайн, е, че тези материали може да са с ниско качество и учените рискуват да се „удавят” в непрекъснатия водопад от данни.
Джейн Maйенхайн, директор на Центъра за биология и общество в Аризонския университет,
казва: „Лесно е да се получи достъп до резюмета и обществена информация, но е много по-трудно да се прочете цялата разработка. Познавам учени, които четат само резюмета, до които имат свободен достъп, и после решават, че са научили достатъчно по темата.“
Камерън Нийлън, биохимик и старши учен в Съвета за науки и технологии към финансов фонд във Великобритания, е съгласен, че учените са погребани под милиони гигабайти информация, част от която обаче е със съмнително качество. Но Нъйлън смята също, че предимствата за науката от този потоп от информация са много повече от недостатъците. „Вижте всичката информация в интернет!” Но вие можете с помощта на някоя търсачка (Google, Yahoo, Altavista, Lycos, Voila, Nomade или друга) да филтрирате купищата информация, за да намерите това, което търсите. Ние трябва да направим такова нещо и за науката. Нийлън иска да отиде отвъд свободния достъп до публикуваните академични доклади. Той се застъпва за концепцията, наречена „Наука на отворения бележник”, според която учените ще могат да публикуват цялата информация, свързана с работата им – в техните лабораторни тетрадки – в интернет, за публично обсъждане. (Виж по-долу текста Open notebook science, Наука на отворения бележник стр. ).
Информационните и комуникационните технологии (ИКТ) въвеждат нови възможности, но също имат някои недостатъци. Обменът на идеи, коментари, съвети, критики и насърчаване сред учените винаги е бил от ключово значение за развитието на науката. До преди няколко десетилетия учени, отстоящи на голямо разстояние един от друг, общуваха чрез хартиени писма и по телефона. Тези две средства постепенно бяха изместени от мобилните телефони, интернет, електронната поща, чат-програмите (ICQ, Skype, Odigo, MSN messenger, Yahoo messenger, AIM, Windows live messenger и други) и видео-конференциите.
„Съвременните технологии не могат да заменят личния контакт. Хората се свързват чрез
електронната поща или по джиесема, но липсва човешкия контакт, липсва възможността да наблюдаваш емоционалната реакция на другия. При видео-конференциите човешкият контакт също липсва. Ето защо ние все още се нуждаем от срещи in vivo.”, казва Джейн Maйенхайн.
Новите технологии водят и до нови престъпления. Това е „обратната страна на монетата”. Плагиатството е почти толкова старо, колкото е и самото публикуване. Ако през средновековието на плагиатството се е гледало като на „приемственост”, днес се счита за неетично студенти и учени да обявяват за свои научните текстове, които са „изровили” чрез търсачка в интернет. Етичността изисква да се споменат заглавието, автора и местонахождението на текста в Мрежата. Въпреки това, същият инструментариум може да се обърне срещу измамниците, според Харолд Гарнер, председател на Института по биоинформатика във Вирджиния, който спомогнал за създаването на eTBLAST (http://invention.swmed.edu/etblast3/), безплатна уеб-базирана търсачка, която може да се използва за улов на пирати и палгиати на научни текстове. В нейната база данни има над 16 минилона текста.
„В последните няколко години повечето открития на плагиатство таваха случайно. Но сега такива открития се правят с помощта на компютърни техники.“, споделя Гарнер.
Търсене по ключова дума, например „търсене на плагиати“, в Интернет, ще доведе до дълъг списък на текстово-базирани системи за търсене, някои безплатни, а други – палтени. Гарнър казва, че най-често софтуерът е ограничена до проверка само на най-новите ръкописи за възможно плагиатствано съдържание. Въпреки това, някои продукти може да сканират по няколко бази данни, например: MEDLINE, CRISP – базата дани на NIH (Националния институт по здравеопазване), Института по физика (IOP) и НАСА.
Примери за други такива сайтове са: https://plagiarismcheck.org/ , http://www.plagiarismchecker.com/, http://www.articlechecker.com/, http://copyscape.com/, http://copyrightspot.com/.
„Съвсем скоро ще стане невъзможно да се избегне откриването на изплагистствани текстове, тъй като все повече публикации са достъпни он-лайн.“, прогнозира Гарнър. Той предупреждава: „Тези, които дори по-отдавна са извършили такова престъпление, трябва да осъзнаят, че доказателствата за действията им стоят някъде в Мрежата и само чакат да бъдат открити.“
Научните лаборатории днес също са подложени на големи промени. Дори най-простите лаборатории са оборудвани със скъпа техника. Смитис припомня, че в началото на научната му кариера в Оксфордския университет във Великобритания, най-модерното средство в неговата лаборатория е била една ултрацентрофуга, голяма колкото две стаи. И, че някога много експерименти можеха да се направят със сравнително проста техника. Най-новите модели, за сравнение, са компактни десктоп единици.
Как това се отразява върху науката? Високотехнологичното лабораторно оборудване дава възможност за получаване на повече информация, но то не би подобрило науката, ако стои неизползвано. „Науката е това, което правиш с информацията.“, добавя той.
Майенхайн отбелязва, че съществува голям натиск да се използват най-новото и най-доброто оборудване, което не винаги е действително необходимо. Оборудването на модерни лаборатории със скъпи инструменти изисква значителна част от оскъдните ресурси. Финансови проблеми засягат не само закупуването на оборудване и поддръжката на база данни. Д. Кайзер отбелязва, че въпреки че общото финансиране за научни изследвания продължава да расте, то не съответства на търсенето.
Кайзер, който проследява развитието на физиката в САЩ след Втората световна война, казва, че изобилие на работни места, свързани с науката, и добри заплати на научните работници е имало през 50-те и 60-те години на миналия век. А завършена докторантура (PhD) в някоя научна област е могла да осигури бъдещ комфортен живот. Но сега, след като получат докторска степен, много млади учени трябва да работят поне десетилетие, занимавайки се с постдокторални дейности, в забрава, работейки на временни работни места, по проекти или по заместване, получавайки някаква стипендия, преди да започнат работа на някоя несменяема позиция. „Това не е устойчив модел! Това е договорено робство. Ако заниманието с наука не е изгодно за най-умните, най-добрите хора, това е проблем.“, казва той.
„Въпреки това, в науката има чар, който надхвърля заплатата или размера на финансиране. За мен това е огромното удоволствие да правя всеки ден това, което исках да правя още като дете!“, казва Кайзер, който провежда изследвания в областта на космологията. „Всеки ден аз си задавам големи въпроси и научавам нови неща. Прекарвам времето си в проектиране на вселени в съзнанието ми. Не може да се определи цена за това. То е прекрасно.“, завършва изповедта си той.
Източници:
http://www.nature.com/nature/journal/v467/n7317_supp/full/467S19a.html
http://en.wikipedia.org/wiki/ETBLAST/
