Направи дарение на училище!

Кратка информация за изследователя: име, степен, звание, месторабота

Анета Ламбевска-Христова, м-р биолог-специалист, миколог и асистент куратор на Хербариума (SOM) при Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания към Българска академия на науките.

С какво се занимавате на работното си място? (Ежедневието на един учен) – проекти, изследвания, …

Научното ми ежедневие е свързано с моята най-голяма страст – микологията и ботаниката, изследвания свързани с разпространението и екологията на дърворазрушаващите гъби, които по отношение на субстратната специфичност, имат различен афинитет към определен гостоприемник (растение). Научната ми работа е свързана с теренни изследвания и лабораторна работа. Голямото предимство е, че работата ми не е сезонно обвързана, защото дърворазрушаващите гъби са навсякъде около нас и по всяко време. Това не ограничава работата ми, свързана с тях.

Разбери повече за БГ Наука:

***

В научен план участвам в проекти, изследвания върху флората и растителността, изследване на състоянието на горските екосистеми и ролята на дърворазрушаващите гъби како фактор за състоянието на видовете и местообитанията, като и проучване на въздействието на климатичните промени върху флористичното разнообразие.

Работата на асистент куратор е да се грижи и поддържа хербарните колекции, които са безценно национално богатство. Самата ботаническа колекция е създадена като сбор от хербарни сбирки на именити български и чуждестранни ботаници. Научните хербарни колекции в ИБЕИ-БАН – (SOM) са признати за част от стратегическата европейска научна инфраструктура и са присъединени към консорциума на европейските таксономични институции (CETAF). В момента нашият институт участва в българският консорциум DISSCO-BG към националната пътна карта за научна инфраструктура за устройване и дигитализиране на научните колекции. Приоритетни цели и задачи на куратора е работата свързана с дигитализиране на хербарните образци както и внасянето им в база данни. До момента Хербариума притежава повече от 177 000 образци.

Какви са научните ви постижения (приноси) и каква е тяхната полза за обществото и икономиката?

Моите научни постижения са свързани с обявяване на научни публикации, като основните ми изследвания се отнасят към съобщения на нови лигниколни видове гъби в защитените зони за страната, на Балканите, както и съобщения за нови хорологични данни. Изследването върху ролята на дърворазрушаващите гъби като фактор за състоянието на популациите на дървесни и храстови видове, е сред приоритетните проблеми на проучванията и консервационните дейности във връзка с биоразнобразието на европейско равнище в България. Дърворазрушаващите гъби са добър модел за мониторинг за състоянието на популациите на такива видове.

Международно признатия Хербариум с акроним SOM е най-големият и най-представителен източник на информация за растителното разнообразие на България, както и на Балканите. За мен лично, представлява престиж и удоволствие да съм между научните ботанически колекционни среди. С дигитализирането на научните колекции ще се добие ясна представа за това какво безценно богатство притежаваме.

Какво ви мотивира да изберете професията на изследовател?

Причината за страстта ми като изследовател е подтикната от моята хубава и топла страна Македония. Най-вече свързано с моето обучение в Природно-математическият факултет, Институт по биология, Скопие, където се насочих към микологията, което допринесе за обогатяване на моят научно-изследователски опит, под ръководство на моя научен ръководител проф. Митко Караделев. За мен, от много голямо значение, имаше и работата ми в Изследователското дружество на студенти биолози (ИДСБ), където бях за определен период и ръководител на Миколожката секция. Смятам, че позитивното отношение и способността да поемаш отговорност е от изключително значение за успеха на екипната работа.
За мен е голямо удоволствие и стимул да работя върху изключително трудна за работа група на гъби, която е слабо проучена на Балканите, особено в България. Самият факт, че има недостиг на учени в тази област на микологията, за мен е престиж и голяма чест да имам възможността да работя с тази интересна група.

Аз съм изключително мотивирана от тяхната мистерия и трудно достъпност, от факта, че много от хората не знаят изобщо че има гъби по дърветата и клоните, които не се използват за храна и затова не са толкова привликателни като група. Моето нестихващо научно-изследователско любопитство е и една от основните причини за желанието ми да обогатя опита си и да мога да разгадая мистериозния им свят. Много е стимулиращо и хубаво чувството, като знаеш че си събрал нещо уникално, нещо свое, а често и трудно достъпно. Заобикалящата ни среда е толкова интересна и богата, и често не обръщаме внимание на малките неща, като основна част от работата ми е точно това, непрекъснат досег и изследване на природата.
Това маркантно чувство не може да се опише, трябва човек да го усети, и точно това е хубавото нещо в научната работа. Сам го създаваш и сам го осъзнаваш, с нотка на автентичност и знаеш че е нещо което трябва да се запази, а тоа е едно наше съкровище. И ще го запомниш за цял живот.

В момента работя върху ……., което ще …….

В момента работя по един проект свързан с ролята на дърворазрушаващите гъби като фактор за състоянието на популациите на видове хвойна в Защитените зони от европейско значение, обхванати от екологичната мрежа НАТУРА 2000 в България, което ще допринесе за формулиране на подходящи мерки за устойчиво опазване на биологичното разнообразие в изследваните зони.

Какви проблеми срещат учените във вашата област (за професионалното си развитие и в работата си)?

Най-често финансовата част предстявава проблем. Ниското заплащане и липсата на млади амбицирани кадри са наистина сериозен проблем в научната среда. В днешно време много трудно може да са привличат млади кадри, тъй като приоритет на всеки човек е създаване на семейство изискваща финансова стабилност. Това налага голяма част от хората занимаващи се с наука в България, да търсят алтернативни възможности за подобравяне на стандарта на живот. Но винаги има и хора, които решават да се занимават с наука въпреки ниското заплащане и трудностите от различен характер, но силната отдаденост и страст към работата ги мотивира да се занимават именно с наука, и това им осмисля живота. Всеки сам прави избора, дали да продължи да се занимава с наука или да потърси друго професионално и лично развитие.

Какво, според Вас, трябва коренно да се промени в България по отношение на науката?

Основната промяна, трябва да бъде в изграждането на ясна и дългосрочна стратегия в научните среди, което ще спомогне за спокойствието както на хората занимаващи се с наука така и на ползите за обществото от нея. За всяка една държава науката трябва да има приоритетно и утвърдено място в обществото. Ниските заплати в научните среди не са достатъчен стимул за един учен и проспериращ човек. За съжаление на Балканите, представата за наука не е на високо ниво, в сравнение с другите Европейски държави. Държавата трябва да обърне повече внимание и да направи усилия, да се запази науката в страната и да я поддържа на достойно ниво и да не позволи да губи млад, интелигетен и високо квалифициран научен кадар, а да развива целенасочено повече такива поколения, както в в много други страни по света. През годините в обществото е наложено едно отрицателно отношение към хората занимаващи се с наука, и подценяват труда им. Учените в държавата все още притежават голям капацитет и потенциал, който не трябва да се пренебрегва, защото те са основен двигател в едно общество.

Знаете ли че: (малко известен и интересен факт за специалността)

Дърворазрушаващите гъби са широко разпространени и с голямо стопанско значение, което се изразява главно в тяхната способност много бързо да разрушават дървесината или в голяма степен да влошават нейните качества. Когато се развиват върху живи дървета, те силно намаляват продукцията от дървесина и водят до преждевременно загниване на гостоприемника. Освен вредата, която нанасят, дърворазрушаващите гъби имат и положителна роля, те участват в кръговратът на веществата и почвообразувателния процес и са декомпозитори в горските екосистеми. Последните години все повече се използват и в биотехнологичната индустрия като заместител на някои стандартни материали.
Дърворазрушаващите гъби, притежават лечебни свойства (антибактериални, антипаразитни и противоракови), използват се в традиционната и народната медицина. Много хранителни добавки във вид на капсули, ампули и препарати са произведени от лечебни гъби.
Също така, много често дърворазруващите гъби, може да бъдат объркани с други групи организми, като лишеи или като естествено оцветяване на кората от дървото (клони).

В свободното си време обичам да: (хоби, спорт)

Обичам да ходя на планина, защото това е единственото място което ме зарежда с позитивна енергия, както и да плувам, да слушам рок и метал музика, да ходя на концерти, да отделям време за културни събития като посещение на кина и театрални постановки, да танцувам и да съм винаги между позитивни и усмихнати хора.

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!