Науката решава проблеми, vol. 12: Македонските българи след Ньойския мирен договор

Share on facebook
Share on twitter
Share on linkedin
Share on email

Гости на 12-тото издание на „Науката решава проблеми” са доц. д-р Александър Гребенаров и Николай Поппетров. Събитието ще се проведе съвместно с Моята българска история.

По време на събитието доц. Гребенаров ще разгледа темата за бежанските организации на македонските българи след Първата световна война, а г-н Поппетров ще се спре на обществените организации и техните протести срещу Ньой в периода 1919-1939 г.

След края на Първата световна война, установявайки се в България, македонските бежанци възобновяват или учредяват братства/дружества с благотворителен, културно-просветен и пропаганден характер. Те са регистрирани съгласно законите в страната, имат свои устави, ръководства, поддържат контакти с държавни и обществени учреждения, с чуждестранни и български общественици,  политици и интелектуалци, издават печатни органи. Към бежанските организации, (а понякога и самостоятелно), се създават младежки, женски и студентски секции/организации. Застъпват за правата на българското население в областта чрез петиции, мемоари и обръщения до ОН и великите сили, до държавници и общественици. Има и преселнически формации, които „обслужват” чуждестранни интереси (на СССР и Югославия). Те не получават популярност, но създават напрежение в обществото.

След Първата световна война, поради разделението на Македония, се изоставя желанието за политическа автономия и се издига искане за независима държава Македония с пълно и равно участие в управлението ѝ на всички населяващи я народности. Пропагандира се и идеята за Балканска федерация. През лятото на 1940 г. бежанските организации издигат искане за присъединяване на цялата географска област Македония към България.


РЕКЛАМА:

***

През периода 1919-1939 г. интерес представляват действията на отделни обществени организации, които изразяват българската позиция по отношение на мирния договор. Такива са например Всебългарският съюз „Отец Паисий”, Българското дружество за мир, Българското дружество за ОН, Съюзът на българските учени, писатели и художници. Към тях трябва да се прибавят и други обществени среди, изразяващи позициите на интелектуалци, както и масонските среди, които активно защитават националните интереси. Техните становища се движат между апели за защита на българските малцинства и спазване гарантираните в договорите права до искане за намаляване на репарации и отменяне на някои положения от договора.

От особено значение е дейността на онези организации, които имат младежки характер – Българският младежки съюз „Отец Паисий”, Българският национален студентски съюз, кръговете „Млада България” и  „Нация и политика”. Те изразяват интересите на значителни по размер обществени среди, на така нареченото „трето поколение”. Притежават свои печатни органи, изграждат контакти с организации в чужбина. Те осъществяват пропаганда в защита на националната кауза, каквато българската държава по определени причини не може да прави.

Според профила си тези организации действат или сред българското общество и поддържат духа на непримиримост с договора или пред чужди медии, институции и общественост, пред които разясняват българските искания.

***

Доц. д-р Александър Гребенаров е председател на Македонския научен институт и доцент в Института за исторически изследвания към Българската академия на науките. Като потомък на български бежанци от Македония и Тракия, научните му интереси са свързани с развитието на Българския национален въпрос и съдбата на македонските българи след Първата световна война. Автор е на монографиите „Легални и тайни организации на македонските бежанци в България (1918–1947)“ и „Македонският научен институт (1923–2008)”.

Николай Поппетров е автор на редица научни трудове, посветени на държавно-политическата система, политическия и обществен живот на България в първата половина на XX век, публикувани в други държави, сред които Германия, Франция и Русия. Интересува се от историята и ролята на организации като Съюза на Българските национални легиони (СБНЛ), „Бранник“, „Ратник“, Всебългарския съюз „Отец Паисий”. Николай Поппеттров е научен сътрудник в Института за исторически изследвания на БАН и чест гост в предаването “История.bg” по Българската национална телевизия.

***

Събитието ще се проведе на 27.11. от 19 ч., ул. Сердика 20.

Вход: свободен! Нужна е регистрация – https://goo.gl/forms/L5eiAalLxpzapgPh2

Събитието във Facebook: https://www.facebook.com/events/334178654051612/

***

„Науката решава проблеми“ е поредица на Българска наука и MOVE.BG, в която всеки месец гостува учен, който разказва за себе си и своята работа през призмата на това как науката променя живота на хората и разрешава конкретен проблем.

*Българска наука е най-голямата научна медия в България, чиято цел е да сближи учените и останалата част от обществото.

**MOVE.BG е платформа на създаващите хора. Търсим иновативни решения за обществена промяна, работим за устойчиво развитие и утвърждаваме култура на градивен диалог, активно лидерство и споделени ценности.