Направи дарение на училище!

Хората се опитват да прогнозират бъдещето от поне 4 хил. години насам, но повечето усилия в тази посока са били безуспешни. За прогнози са минавали пророчества, измислици и предположения. За цялото това време сме намерили само едно надеждно средство за прогнозиране на събития – научния метод.

Учените са заети с прогнози не само за света през 2017 г., но и за вселената. Къде ще се появи тази галактика? Как ще еволюира тази клетъчна линия? Някои от техните прогнози ще бъдат в сила не просто за 2017 г., а завинаги. Космолозите картират бъдещето за над десет милиарда години напред. Дори квантовата теория на полето, според която поведението на елементарните частици е непредсказуемо, прави възможни прогнози с точност до десет части на милиард (10×10^-9 — бел. прев.).

Тези от нас, които не са учени, са по-неквалифицирани за прогнозиране. Все пак, ето две прогнози. Първата е, че през идната година фундаменталните научни изследвания ще доведат до още повече открития. Втората е, че повечето от нас няма да ги забележат.

Ако ви се струва трудно за вярване, то нека направим един (не особено научен) експеримент. Ето един списък със значими открития, направени през настоящото десетилетие.

Разбери повече за БГ Наука:

***

2010: Хората са хибриди

Учени секвенират геном на вкаменелости от неандерталци, от което става ясно, че много от нас притежават техни гени, т.е. видовете ни са се кръстосали.

2011: Пълно е с планети като нашата

Наблюдава се първата планета с размерите на Земята, която обикаля около звезда, подобна на нашата. Тези и други данни водят до заключението, че има милиарди потенциално обитаеми планети дори само в нашата галактика.

2012: Елементарната частица Хигс съществува

Открит е Хигс бозонът, чието участие в стандартния модел обяснява защо обектите имат маса.

2013: Гените могат да се редактират

Изобретява се технологията за модификация на гени CRISPR, което може да революционизира нашия контрол върху ДНК, да можем да лекуваме наследствени болести и дори да предотвратяваме стареенето.

2014: Спомените са променливи

Невроучени заличават, възстановяват и променят спомени посредством светлинни лъчи в генетично модифицирани мозъчни клетки на плъхове.

2015: Гравитационните вълни съществуват

Открити са вълни в пространство-времето, предизвикани от сблъсък на черна дупка преди над милиард години, което потвърждава прогноза на Айнщайн.

2016: Земята има съсед

Астрономи откриват потенциално обитаема планета с размерите на Земята, обикаляща най-близката звезда на Слънцето.

Колко от тези значими открития действително са стигнали до обществото? Много хора чуха съобщаването за бозона Хигс на четвърти юли, 2012 г. Но, за сравнение, корейският поп сингъл „Гангнам стайл“ се появи 11 дена по-късно. Оттогава най-популярното видео в Ютюб за бозона Хигз има около два милиона гледания. „Гангнам стайл“ има над два милиарда. Една лесна за запомняне песничка ни увлича повече, три степени повече, отколкото едно съществено разбиране за това как работи реалността.

Това е жалко. Ако става дума за хора, това е прахосване на талант. Колко човека със заложби на учени никога не са ги открили поради това, че не са имали досег с науката? На практическо ниво, това е прахосване на възможности. Така се забавя процесът на иновации, който причинява икономически растеж и който предлага единствената ни надежда в дълготраен план срещу заплахи като епидемии и астероиди.

На по-фундаментално ниво, това е прахосване на самия живот. Ние, хората, сме сбор от атоми, които са изковани в звездите. Вероятно по уникален начин в цялата вселена тъкмо нашите атоми са подредени така, че имаме възможността да се учудваме какво е вселената, какво са атоми, какво означава да се учудваш. Можем да задаваме въпроси, да правим предположения, да знаем. Можем да прогнозираме бъдещето. Имаме дълг към нас самите и към космоса да употребяваме нашия интелект пълноценно.

Вселена от знание

Може би все пак има индикатори за това, че фокусът ни се отмества. Най-важният е демократизацията на знанието.

Базово научно образование вече може да се придобие само от Уикипедия. По-напреднало образование пък е на разположение в Ютюб. Цели области, включително голяма част от физиката, публикуват своите изследвания онлайн. Движението за отворени данни доставя суров научен материал на всеки, който пожелае. Платформите за краудсорсинг променят начина, по който се прави наука — от онлайн сътрудничество между най-престижни математици до платформи за разпределено изчисление, които позволяват на всеки да достъпи данни и да направи открития. Междувременно учените започват да схващат, че важна част от работата им е да съобщават за своите идеи и своите вълнения на неспециалистите. Това, че достъпът до знание става универсален, би могло да разпали желание за още знание.

И така, въпреки че повечето от нас не могат да прогнозират бъдещето, поне можем да се надяваме, че през идната година ще видим изгряването на една култура на знанието, в която повече от нас са отдадени на търсенето, за което сме родени: търсенето на знания.

Автор: Юри Милнер

Превод: Боян Василев

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!