Доналд Тръмп подписва изпълнителна заповед за енергетиката и инфраструктурата.
През последните четири години на отминалия си мандат Тръмп обеща да промени правилата за опазването на околната среда и политиката спрямо изменението на климата, да отмени и замени забележителната здравна политика на своя предшественик Барак Обама и да съживи съдбата на НАСА. Да видим доколко той успя да изпълни всичко това.
Зеленото бездействие
Едно обещание, което Тръмп спази, е излизането на САЩ от Парижкото споразумение за климатичните промени от 2015 г., в което почти всички държави се съгласиха с целите за намаляване на въглеродните емисии в опит да запазят глобалното затопляне с под 2°C над прединдустриалните нива.
По време на предизборната си реч през май 2016 г. Тръмп заяви: „Ще отменим Парижкото споразумение за климата и ще спрем всички американски плащания по програмите на ООН за глобалното затопляне.“ След като встъпи в длъжност на поста си, той обяви през юни 2017 г., че САЩ ще се откажат от споразумението, въпреки че Конгресът продължава да финансира такива програми на ООН.
Участниците в кампании за опазване на околната среда бяха ужасени. Тъй като САЩ са втората икономика по големина на генерираните въглеродни емисии след Китай, борбата с глобалното затопляне би могла да се води успешно, само когато и те участват в нея.
„Алтернативата е краят на света, такъв какъвто го познаваме“, казва Каси Сийгъл от Центъра за биологичното разнообразие във Вашингтон. „Ние знаем това отдавна, знаехме какво изисква науката.“
„Парижкото споразумение за климата сковава икономиките и не е направило нищо за намаляване на емисиите на парникови газове“, казва Джъд Дир, заместник-прессекретар на Белия дом.
САЩ излязоха официално от Парижкото споразумение на 4 ноември, деня след изборите, според правилата за оттегляне в споразумението. Сийгъл смята, че повторното присъединяване може да се случи бързо при друг президент, но други промени в политиката за околната среда може да бъде по-трудно да се прокарат.
Администрацията на Тръмп отмени десетки разпоредби, като например за защита на застрашени видове, ограничения на емисиите на парникови газове и стандарти за емисиите от електроцентрали и превозни средства.
„Има цял набор от неща, предназначени да подсигурят възможно най-много производството на изкопаеми горива“, казва Сийгъл.
Те включват отслабване на регулациите, въведени съгласно плана за чиста енергия (CPP) на администрацията на Обама. Неговото заместване от ерата на Тръмп, правилото за достъпна чиста енергия, отменя федералните стандарти за емисии и дава отговорността за определянето на тези стандарти на правителствата на отделните щати.
Това ефективно спъва Агенцията за опазване на околната среда на САЩ, която отговаря за нарушенията, но в момента не може да зададе общи стандарти.
CPP призова за намаляване на емисиите на парникови газове от енергийния сектор с 32% между 2005 и 2030 г. и би разчитал на държавите, които се отказват от използването на въглищни електроцентрали. Елиминирането му улеснява по-дългото поддържане на въглищните централи.
Производителите на изкопаеми горива също са се възползвали от дерегулацията по други начини. Администрацията на Тръмп проби дупки в правило, което изисква въглищните централи да намалят емисиите си на токсичен живак. Междувременно петролните и газовите компании вече не трябва да докладват и отстраняват изтичането на метан. Метанът е особено важен парников газ в краткосрочен план, тъй като има по-силен ефект на затопляне от въглеродния диоксид.
„Нефтеният и газов сектор е източник на метан, а технически е осъществимо и изключително евтино и лесно да се спрат тези течове“, казва Сийгъл.
Тръмп многократно е твърдял, че САЩ имат най-чистия въздух и вода в света, което не е вярно. Всъщност усилията за намаляване на замърсяването са отслабени под неговото ръководство. Например, стандартите за емисии от времето на Обама за превозни средства, които изискват 5% намаляване на въглеродните емисии всяка година, сега са понижени до 1,5%, докато разширяването на федералната защита на Обама за потоци и влажни зони сега е преустановено, с дългосрочни последици.
„Въздействието, което ще се получи е, че изворите и периодичните потоци във влажните зони ще бъдат по-малко защитени, но ще отнеме известно време докато това проличи действително“, казва Дюрел Скот от Вирджиния Тех. Деградиралите екосистеми, замърсителите във водата и влошеното здраве на хората и животните ще започнат да се усещат след около 10 години, твърди той.
Една от емблематичните кампании на Тръмп, за изграждане на гранична стена между САЩ и Мексико, също се отрази на природните ресурси.
„Администрацията на Тръмп извлича стотици милиони галони вода от пустинните водоносни хоризонти, за да забърква бетона за 3-метровите стени на границата“, казва Лайкен Йордал от Центъра за биологично разнообразие, който работи в граничния регион в Аризона.
Американските митнически и гранични служби твърдят, че са издигнати 580 километра гранична стена. Докато недоброжелателите на президента често изтъкват, че голяма част от това е просто подменена стена, новите по-високи бариери имат много по-голямо въздействие върху дивата природа, казва Йордал.
Това е засегнало 93 растителни и животински видове, които са изложени на опасност, застрашени или защитени видове, казва той.
Прикритата здравна криза
Законът от епохата на Обама, против който Тръмп се е насочил най-яростно, е Законът за достъпни грижи (ACA), известен още като Obamacare, в резултат на който още 20 милиона души получиха здравно осигуряване. Той все още е в сила, но президентът го отблъсква малко по малко от деня на встъпването си в длъжност.
На 20 януари 2017 г. той подписа изпълнителна заповед, в която заявява намерението си да търси неговата „незабавна отмяна“ и позволява на американските агенции да премахнат части от закона, които поставят икономическа тежест върху пациентите, застрахователите, производителите на лекарства, лекарите и отделните щатите.
Това орязване във финансирането на програми, помагащи на хората да получат здравни грижи чрез ACA, доведе до спад на получилите грижи с около 400 000 души по-малко, през следващата година. В опит да изпълнят останалата част от обещанието на Тръмп, републиканците в Конгреса на САЩ прекараха голяма част от 2017 г. в опити да отменят закона, започвайки поредица от предложени и в крайна сметка неуспешни законопроекти. До октомври 2017 г. Тръмп взе нещата в свои ръце. Той подписа изпълнителна заповед за разрешаване на по-малко здравни осигуровки чрез АСА, като краткосрочни планове, които могат да изтекат когато някой е все още по средата на лечението си.
Хора във Вашингтон протестират в подкрепа на Закона за достъпни грижи (ACA).
През декември 2017 г., като част от данъчен законопроект, подписан от Тръмп, ключова част от ACA беше отменена. Индивидуалният мандат, който изискваше повечето хора в САЩ да имат здравно осигуряване или да плащат такса, беше отменен. Това изискване поддържа по-младите здрави хора осигурени заедно с по-възрастните хора и тези със здравословни проблеми, като намалява разходите, тъй като по-младите и по-здрави хора плащат, но се нуждаят от по-малко лечение.
През следващите години броят на неосигурените хора в САЩ нарастна. Според данните на Бюрото за преброяване през 2017 г. са се осигурили 25,6 милиона души, цифра, която се е увеличила до 27,5 милиона през 2018 г. По-нови данни показват, че през първите три години от управлението на Тръмп, до края на 2019 г., броят на неосигурените хора в САЩ е нараснал с 2,3 милиона. Тъй като много хора в САЩ имат здравно осигуряване чрез работодателя си, кризата covid-19 също доведе до значително намаляване на здравното покритие. През месеците между февруари и май се наблюдава най-голямото увеличаване на броя на неосигурените възрастни – скок от 39%, или 5,4 милиона души – според проучване на Националният център за иновации в осигуряването във Вашингтон.
Тръмп многократно е обещавал да изготви план за здравеопазване, който да замени ACA, но така и не изпълни това обещание. През май 2018 г. той каза, че планът му ще излезе след четири седмици. През юни 2019 г. той каза, че ще бъде пуснат до два месеца. По време на пандемията той няколко пъти е споменавал, че е на път да разкрие нов план за здравеопазване. Но това тепърва трябва да се материализира.
Фокусът върху пандемията прикрива съществуващата здравна криза в САЩ: големият брой смъртни случаи поради предозиране с опиоиди.
По време на предизборната си кампания през 2016 г., Тръмп заяви, че ще се справи с това и макар че администрацията му е предприела стъпки в тази насока, тя не е успяла да спре вълната. През 12-те месеца, предхождащи февруари 2020 г., смъртните случаи от предозиране с лекарства в САЩ достигнаха аналогичен максимум от над 72 000, като повече от две трети от тях се дължат на опиоиди. Това е увеличение от около 65 000 смъртни случая от предозиране през 2017 г., според американските центрове за контрол и превенция на заболяванията. Това също е обрат на краткосрочната тенденция, която показва, че смъртността от предозиране с лекарства леко намалява през 2018 г., главно поради намаляването на смъртността от опиоиди, отпускани по лекарско предписание. Възникването на смъртни случаи от предозиране с незаконни опиати обърна този напредък. През 2020 г. смъртността от предозиране отново се увеличава, според Американската медицинска асоциация.
През 2017 г. администрацията на Тръмп обяви опиоидната криза за извънредна ситуация в областта на общественото здраве, въпреки че Службата за отчетност на правителството на САЩ установи, че това е имало минимално въздействие. Администрацията ускори проучване за тенденциите при лекарствата, отпускани по лекарско предписание и се отказа от някои бюрокрации за изследване на лечението.
През 2019 г. Тръмп обяви, че федералното правителство ще задели 1,8 милиарда долара за лечение и профилактика. Щатите са използвали парите за лечение след предозиране и финансиране на програми за възстановяване.
Отдалечаването от Луната
Космическата политика на Обама беше объркана. Той отмени програмата от ерата на Джордж Буш за изпращане на астронавти до Луната в полза на фокусирането върху Марс и човешка мисия до астероид, което получи хладна подкрепа.
По времето на Тръмп Луната отново попадна здраво в полезрението на НАСА. „Този път ние не само ще забием знамето си и ще оставим своя отпечатък, но и ще създадем основа за евентуална мисия до Марс и може би някой ден до много други светове отвъд“, обяви Тръмп през 2017 г. на 45-та годишнината от Лунното кацане на Аполо 17.
През 2019 г. вицепрезидентът Майк Пенс определи амбициозен график, насочвайки НАСА да се върне на Луната до 2024 г. „В целта за 2024 г. се вложи малко енергия в системата, тя беше агресивна и помогна за по-бързо задвижване на нещата“, казва Мери Лин Дитмар от Коалицията за дълбоко космическо изследване. Остава да видим дали космическата политика на Тръмп всъщност може да постигне това.
Програмата “Артемида” на НАСА има за цел да изпрати мъж и жена на Луната до четири години и Дитмар смята, че това е предизвикателна цел. „Никога не съм виждала управляем космически полет да идва навреме от никого, от която и да е нация“, казва тя.
Но НАСА върви бързо напред. „Този път не вървим сами, а с търговски и международни партньори. За да постигне тези цели, този президент призова за исторически увеличения на бюджета на НАСА“, припомня Уил Боингтън от Националния космически съвет.
На 13 октомври осем държави се присъединиха към предложеното от САЩ споразумение за Артемида, което определя правила за лунните ресурси и стандарти за изпращане на роботи и хора на повърхността на Луната. Надеждата е с него да се избегнат потенциални бъдещи спорове за използването на материали, извлечени от Луната, въпреки че Китай и Русия – като основни играчи в космическата надпревара – не са го подписали.
Отделно от НАСА, през 2019 г. Тръмп ръководи създаването на Космическите сили на САЩ, които бяха рекламирани като нов клон на военните.
„Това е същото като армията и флота, само че в космоса, тъй като харчим много пари за космоса“, казва той. В действителност това е по-скоро бюрократично разместване на съществуващото космическо командване далеч от военновъздушните сили, армията и флота, към които са се водели преди.
Администрацията на Тръмп също така се зае да разработи стандарти около управлението на космическия трафик, проблемите на киберсигурността на сателитите и правилата за изстрелване.
„Някои от тях ще бъдат приложени до края на президентския мандат. През последните 20 години се фокусирахме повече върху опитите за справяне с някои от тези структурни проблеми“, казва Дитмар.
Източник: New Scientist Magazine
Превод: Радослав Тодоров
