Направи дарение на училище!

Доналд Тръмп подписва изпълнителна заповед за енергетиката и инфраструктурата.

През последните четири години на отминалия си мандат Тръмп обеща да промени правилата за опазването на околната среда и политиката спрямо изменението на климата, да отмени и замени забележителната здравна политика на своя предшественик Барак Обама и да съживи съдбата на НАСА. Да видим доколко той успя да изпълни всичко това.

Зеленото бездействие

Едно обещание, което Тръмп спази, е излизането на САЩ от Парижкото споразумение за климатичните промени от 2015 г., в което почти всички държави се съгласиха с целите за намаляване на въглеродните емисии в опит да запазят глобалното затопляне с под 2°C над прединдустриалните нива.

По време на предизборната си реч през май 2016 г. Тръмп заяви: „Ще отменим Парижкото споразумение за климата и ще спрем всички американски плащания по програмите на ООН за глобалното затопляне.“ След като встъпи в длъжност на поста си, той обяви през юни 2017 г., че САЩ ще се откажат от споразумението, въпреки че Конгресът продължава да финансира такива програми на ООН.

Участниците в кампании за опазване на околната среда бяха ужасени. Тъй като САЩ са втората икономика по големина на генерираните въглеродни емисии след Китай, борбата с глобалното затопляне би могла да се води успешно, само когато и те участват в нея. 

Разбери повече за БГ Наука:

***

„Алтернативата е краят на света, такъв какъвто го познаваме“, казва Каси Сийгъл от Центъра за биологичното разнообразие във Вашингтон. „Ние знаем това отдавна, знаехме какво изисква науката.“

„Парижкото споразумение за климата сковава икономиките и не е направило нищо за намаляване на емисиите на парникови газове“, казва Джъд Дир, заместник-прессекретар на Белия дом.

САЩ излязоха официално от Парижкото споразумение на 4 ноември, деня след изборите, според правилата за оттегляне в споразумението. Сийгъл смята, че повторното присъединяване може да се случи бързо при друг президент, но други промени в политиката за околната среда може да бъде по-трудно да се прокарат.

Администрацията на Тръмп отмени десетки разпоредби, като например за защита на застрашени видове, ограничения на емисиите на парникови газове и стандарти за емисиите от електроцентрали и превозни средства. 

„Има цял набор от неща, предназначени да подсигурят възможно най-много производството на изкопаеми горива“, казва Сийгъл.

Те включват отслабване на регулациите, въведени съгласно плана за чиста енергия (CPP) на администрацията на Обама. Неговото заместване от ерата на Тръмп, правилото за достъпна чиста енергия, отменя федералните стандарти за емисии и дава отговорността за определянето на тези стандарти на правителствата на отделните щати.

Това ефективно спъва Агенцията за опазване на околната среда на САЩ, която отговаря за нарушенията, но в момента не може да зададе общи стандарти.

CPP призова за намаляване на емисиите на парникови газове от енергийния сектор с 32% между 2005 и 2030 г. и би разчитал на държавите, които се отказват от използването на въглищни електроцентрали. Елиминирането му улеснява по-дългото поддържане на въглищните централи.

Производителите на изкопаеми горива също са се възползвали от дерегулацията по други начини. Администрацията на Тръмп проби дупки в правило, което изисква въглищните централи да намалят емисиите си на токсичен живак. Междувременно петролните и газовите компании вече не трябва да докладват и отстраняват изтичането на метан. Метанът е особено важен парников газ в краткосрочен план, тъй като има по-силен ефект на затопляне от въглеродния диоксид. 

„Нефтеният и газов сектор е източник на метан, а технически е осъществимо и изключително евтино и лесно да се спрат тези течове“, казва Сийгъл.

Тръмп многократно е твърдял, че САЩ имат най-чистия въздух и вода в света, което не е вярно. Всъщност усилията за намаляване на замърсяването са отслабени под неговото ръководство. Например, стандартите за емисии от времето на Обама за превозни средства, които изискват 5% намаляване на въглеродните емисии всяка година, сега са понижени до 1,5%, докато разширяването на федералната защита на Обама за потоци и влажни зони сега е преустановено, с дългосрочни последици.

„Въздействието, което ще се получи е, че изворите и периодичните потоци във влажните зони ще бъдат по-малко защитени, но ще отнеме известно време докато това проличи действително“, казва Дюрел Скот от Вирджиния Тех. Деградиралите екосистеми, замърсителите във водата и влошеното здраве на хората и животните ще започнат да се усещат след около 10 години, твърди той.

Една от емблематичните кампании на Тръмп, за изграждане на гранична стена между САЩ и Мексико, също се отрази на природните ресурси. 

„Администрацията на Тръмп извлича стотици милиони галони вода от пустинните водоносни хоризонти, за да забърква бетона за 3-метровите стени на границата“, казва Лайкен Йордал от Центъра за биологично разнообразие, който работи в граничния регион в Аризона.

Американските митнически и гранични служби твърдят, че са издигнати 580 километра гранична стена. Докато недоброжелателите на президента често изтъкват, че голяма част от това е просто подменена стена, новите по-високи бариери имат много по-голямо въздействие върху дивата природа, казва Йордал.

Това е засегнало 93 растителни и животински видове, които са изложени на опасност, застрашени или защитени видове, казва той.

Цялата статия, както и много други, можете да прочетете в новият Брой 136 на списанието.
През 2020 г. издадохме над 20 броя свързани с науката по света и у нас. Всеки един от тях си заслужава вниманието, а общите страници са над 2500 с над 130 интервюта на български учени.
В този брой се фокусираме върху някои от най-важните теми свързани с коронавируса, но знаем че има любопитни хора търсещи информация свързана с космоса, историята и други сфери на науката – за тях също има интересни и любопитни статии.
Вижте този и всички предишни броеве, важно е да се знае! >>

Вземи само този брой в PDF >>

Безплатно ДЕМО – първите 43 стр. от броя >>

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!