Академичните ръководства  смятат, че с изваждането им от структурата на Селскостопанска академия и прехвърлянето им под шапката на БАН и различни университети в Пловдив, Русе и Стара Загора,  институтите впоследствие ще бъдат закрити.

„Идеята е да излязат десетина института от системата на Селскостопанска академия (ССА) и да преминат към университети и към БАН, не виждам никакъв резон, нито науката ще се подобри, нито е печеливша тази промяна за институтите, а само ще се разбие аграрната наука в България. Това не е реформа“, коментира директорът на Агробиоинститут – София проф. Росица Бъчварова. По думите й, решението за реформата е обсъдено на създадената към Министерството на земеделието и храните работна група, в която влизат представители на БАН, ректорите на Тракийския университет – Стара Загора, на Лесотехническия университет, на Аграрния университет – Пловдив, на Русенския университет „Ангел Кънчев“, участва и заместник-министърът на земеделието доц. Георги Костов.

„Никой не знае какво се случва, неофициално ни се казва, че са предварително взети решения, но те не са обсъждани с нас, нито са гласувани, нито сме питани“, коментира проф. Бъчварова. „Не зная с какво пречи Селскостопанска академия на земеделското министерство – може би с числеността на заетите и с финансовите средства, нужни за науката, които са изключително смешни – общо 24 милиона бяха отпуснати тази година. Но МЗХ им разпредели само 20 млн., останалите пари останаха във фонд „Резервен“ на министерството, за да може от тях да се изплатят обезщетенията на съкратените 350 души от структурите на ССА“, обясни Светла Василева, председател на Федерацията на независимите синдикати в земеделието (ФНСЗ).

Тя припомни, че преди 2 г. идеята за преструктуриране на ССА отново е била на дневен ред. „Тогава направихме среща с министъра на земеделието проф. Димитър Греков, с представители на синдикатите във всички научни институти, инициирахме среща с директорите. Нещата се успокоиха, но явно има решение в дългосрочен план. Неотдавна имаше идея научните институти у нас да се преструктурират в три центъра – генетичен, растениевъден и животновъден, сега има нова концепция на работната група“, посочи Светла Василева. Темата е обсъждана в сряда в Генерал Тошево с директорите на институтите и напрежението от предстоящо закриване на научни звена започна оттогава, допълни синдикалният лидер.

„Нас не ни канят на заседанията на работната група към министерството, само веднъж, като слушатели, когато се обсъждаше вариант цялата ССА да премине към БАН, защото на България не били нужни две академии, а само една“, посочи Василева. Според нея по-малкото зло е структурите на ССА да минат към БАН, тъй като по този начин ще си запазят активите – „БАН е самостоятелно юридическо лице и сама решава какво да прави с научния си потенциал и имущество“. Сценарият институти да минат под шапката на университети, според синдикалистката, е по-лош, тъй като тогава институтите няма да са самостоятелни юридически лица.

РЕКЛАМА:

„За какво са им тези институти на университетите – за увеличаване на академичния състав? Че те и сега нямат пречки за това. За какво друго –  за производствени бази, само за субсидия от земите? На кого ще са нужни двама счетоводители, двама технолози, навсякъде, където има дублиране в длъжностите, хората ще бъдат съкратени. Продължаваме за унищожаваме научния потенциал в България и да закриваме работни места и то при положение, че не можем да дадем повече от 495 лв. средна заплата на общия персонал в ССА. Средната заплата на доцент е 662 лв., а на професор – 726 лева. Не ценим научните си кадри“, коментира Светла Василева.

Според предварителните намерения, Институтът по полските култури в Чирпан ще премине под шапката на Аграрния университет в Пловдив, Агробиоинститут – София, който се намира в Биологическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“, ще мине към БАН, Земеделският институт в Стара Загора – към Тракийския университет в града, Институтът по криобиология и хранителни технологиии – към Университета по хранителни технологии в Пловдив, Институтът по животновъдство в Костинброд – към Лесотехническия университет, Институтът по земеделие и семезнание – Образцов чифлик – към Русенския технически университет.

Намеренията на държавата са десетина други научни структури като Института по тютюна и тютюневите изделия в Пловдив, Института по розата и етерично-маслените култури в Казанлък и Добруджански институт да останат под шапката на ССА, тъй като са с национално значение.

Готвената реформа в аграрната наука засяга и опитните станции, които в момента работят като държавни предприятия по Търговския закон. Има идеи те да бъдат върнати към съответните отраслови институти, или закрити, или прехвърлени към БАН и университети, коментира Василева. Всяко тяхно прехвърляне обаче може да стане само с промяна в Закона за ССА, тъй като дейността на 17-те държавни предприятия е регламентирана в приложение към Закона за Селскостопанска академия, а дейността на институтите – в устройствения правилник за ССА. Той може много лесно да бъде променян, за разлика от закона, който трябва да мине през Парламента, каза още Светла Василева от ФНСЗ.

Много от институтите от ССА са на печалба. Според Федерацията на независимите синдикати в земеделието, на работна група не са коментирани финансовите резултати на нарочените институти, нито е обсъждано дали с преструктурирането им ще се подобрят научните продукти.

„40% от средствата ни идват от ССА и те са само за заплати, всички останали приходи са ни по научни проекти, финансирани от Европейската комисия, фонд „Научни изследвания, Шеста и Седма рамкова програма на ЕС, международни проекти“, каза проф. Бъчварова от АБИ. „Ние се занимаваме с фундаментални изследвания в областта на клетъчната, функционалната и молекулярната генетика с цел решаване на проблеми с практическа насоченост, с ДНК анализи, молекулярни маркери, не виждаме с какво ще допринесе нашето преместване в БАН – нито имат излишни средства, нито могат да ни осигурят по-добри заплати или условия за работа, не ми е ясна логиката на тази реформа“, допълни тя.

От Федерацията на независимите синдикати в земеделието предлагат с промяна в Закона за ССА да се даде възможност на институтите да станат самостоятелни и независими от бюджета на академията. Те могат да получат сериозни собствени приходи и да се самоиздържат, подчерта Василева. В момента това е невъзможно, тъй като институтите имат таван на приходите и разходите. По закон, те се финансират със субсидии от републиканския бюджет, приходи от сключени договори за изследователски проекти, приходи от реализация на интелектуални продукти и дарения.

В структурата на Селскостопанска академия има над 20 научни института, а заетите в тях са близо 2000 души. По данни на учените, институтите разполагат с около 150 000 дка земя. По-голямата част от нея е държавна и е отдадена за ползване като експериментални площи. Някои научни институти нямат земя, но пък разполагат с имоти на атрактивни места и с ценна научна апаратура. Не е ясно с готвената реформа какво ще се случи с тези активи, кой и по какъв начин ще се възползва от тях и ще ги управлява.

Ръководствата на научните структури подготвят национални протести срещу готвената реформа. „Ще оглавим националния протест на учените във връзка с подготвяната реформа в ССА, която ще извади институти от състава на Селскостопанска академия, а бъдещето на числеността и на научния потенциал е неясно“, коментира Светла Василева от ФНСЗ. Вчера с протестни писма излязоха няколко института, сред които Земеделският институт в Стара Загора, Институтът по полските култури в Чирпан, Институтът по животновъдни науки в Костинброд. Те ще се включат в националния протест срещу реформата в ССА, в който ще участват още Институтът по криобиология и хранителни технологии, държавни опитни станции и други. „Започваме протестни действия и съм информирала за това председателя на ССА проф. Тотка Митова. Имаме подкрепата на всички колеги и на браншови организации“, коментира проф. Росица Бъчварова.

„Създава се напрежение, но няма никакво решение на работната група. Тя е създадена със заповед на министъра на земеделието и храните Десислава Танева и работи от два месеца. На срещата с директорите на институти подчертах, че е излишно напрежението в нашите среди преди решението на работната група. Дори в момента чакам да вляза в кабинета на зам.-министъра на земеделието по този въпрос“,  коментира пред Agronovinite.com председателят на Селскостопанска академия проф. Тотка Митова.

Заместник-министърът на земеделието доц. Георги Костов заяви пред изданието: „Когато имаме готовност на работната група с концепцията, тя ще бъде достатъчно ясно огласена пред медиите, всичко друго в момента са слухове“.

На 23 септември работната група се събира отново и се очаква се на следващия ден взетите решения да бъдат публично оповестени.

Източник: agronovinite.com