Направи дарение на училище!

Най-общо казано научната журналистика предава репортажи за науката пред обществото и нейното поле обикновено включва взаимодействия между учените, журналистите и обществеността. 

Съвременната научна журналистика датира от появата на Digdarshan (в превод: показване на посоката), което е образователно месечно списание, започнало да излиза през 1818 г. в Срирампур, Западна Бенгалия (Индия). То съдържа статии, свързани с различни аспекти на науката, като растения, парни лодки и други. Като се издава на бенгалски, на хинди и на английски език. Един от случаите, когато статия е приписвана на „научен кореспондент“, е „Гейл в Бискайския залив“ от Уилям Крукс, която се появява в „Таймс“ на 18 януари 1871 г., страница 7. 

Томас Хенри Хъксли (1825-1895) и Джон Тиндъл (1820-1893) са учени, които са били силно ангажирани с журналистиката, а Питър Чалмърс Мичъл (1864-1945) е научен кореспондент на The Times от 1918 до 1935 г. Но с назначаването на Джеймс Кроутър за „научен кореспондент“ на The Manchester Guardian от издателя Чарлз Скот през 1928 г. научната журналистика наистина вече започва ясно да се оформя. Кроутър разказва, че първоначално Скот му е казал, че „няма такова нещо“ като научна журналистика, на което Кроутър отговорил, че в такъв случай възнамерява сам да го измисли. В крайна сметка Скот е бил убеден и скоро след това го назначава на работа.

Какви са целите на научната жуналистика

“Науката цени детайлите, прецизността, безличното, техническото, трайното, фактите, цифрите и правотата. Журналистиката цени краткостта, приблизителното, личното, разговорното, незабавното, историите, думите и битието в момента. Ще има напрежение.” – такива са думите на Куентин Купър от предаването “Материалният свят” по BBC Radio 4.

Разбери повече за БГ Наука:

***

Целта на научния журналист е да подготви много подробна, специфична и често натоварена с жаргони информация, произведена от учени, във форма, която не-специалистите могат да разберат и оценят, като същевременно предават информацията точно. Един от начините, по които научната журналистика може да постигне това, е да се избегне моделът на комуникация с дефицит на информация, приемащ еднопосочно направление от горе надолу за предаване на информацията, което ограничава открития диалог между притежателите на експертни знания и обществеността.

Научните журналисти често се налага да се обучават в научните дисциплини, които отразяват. Някои са спечелили научни степени в дадена научна област, преди да станат журналисти или са проявили особен талант в писането на научни теми. Добрата подготовка за интервюта и дори измамно прости въпроси като „Какво означава това за хората на улицата?“ често може да помогне на научен журналист да разработи материали, полезни за желаната аудитория.

Сега с орязването на бюджета на големите вестници и други медии, има по-малко действащи научни журналисти, работещи за традиционни печатни и телевизионни медии, отколкото е било преди. По подобен начин в момента има много малко журналисти в традиционните медии, които пишат множество статии за нововъзникващи науки, като нанотехнологиите.
Например през 2011 г. е имало 459 журналисти, които са написали статия във вестник, в областта на нанотехнологиите, от които 7 са писали по темата повече от 25 пъти.

През януари 2012 г., само седмица след като The Daily Climate съобщи, че репортажите за изменението на климата в световен мащаб намаляват в продължание на три години до 2012 г. и че сред петте най-големи американски всекидневника Ню Йорк Таймс публикува най-много истории и има най-голямо увеличаване на репортажите, този вестник обяви, че закрива отдела си, отразяващ опазването на околната среда и премества журналистите от него в други отдели.

Така постепенно отразяването на новините за наука от традиционни медии като вестници, списания, радио и новинарски предавания се заменя с онлайн източници. През април 2012 г. Ню Йорк Таймс получи две награди Пулицър за съдържание, публикувано от Politico и The Huffington Post, и двата от които са онлайн източници –  знак, че е време за промяна на платформата на медията.

Проследяването на останалите в класическата платформа опитни научни журналисти става все по-трудно. Например в Австралия броят на научните журналисти е толкова намалял, че те вече се броят само на пръстите на едната ръка. Поради бързо намаляващия брой научни журналисти, експериментите с начини за подобряване на научната журналистика също са рядкост. Въпреки това, в един от малкото такива експерименти, проведени с научни журналисти показват, че когато те започват да работят в мрежата, оперирайки онлайн, те пишат по-прецизни статии, отколкото когато са в изолация. Новите комуникационни среди предоставят по същество неограничена информация по огромен диапазон от въпроси, която може да бъде получена навсякъде и с относително ограничени усилия. Мрежата също така предлага възможности на гражданите да се свързват с други хора чрез социални медии и други инструменти от тип 2.0, за да осмислят тази информация.

„След силното извиване на ръцете на вестникарската индустрия преди около шест години, днес вече имам по-оптимистичен възглед“, казва Кристин Ръсел, председател на Съвета за развитие на научните материали. „Светът е онлайн. Писателите на науката днес имат възможност да общуват не само със своята аудитория, но и в световен мащаб“.
Базираната на блогове научна журналистика допълва това до известна степен, но си има и свои собствени проблеми.

Неизбежната критика

Научните журналисти редовно са подложени на критики за подвеждащо докладване на научни истории. И трите групи учени, журналисти и общественост често критикуват научната журналистика за пристрастия и неточности. Въпреки това, с нарастващото онлайн сътрудничество между самите научни журналисти може да има потенциал за отстраняване на тези неточности. 

Книгата от 2010 г. „Търговци на съмненията“ от Наоми Орескес и Ерик Конуей твърди, че в теми като противоречията за глобалното затопляне, тютюнопушенето, киселинните дъждове, ДДТ и изчерпването на озона, някои учени се стремят да „поддържат спора жив“ на публичната арена, като изискват от репортерите да дадат фалшив баланс на губещата страна, за да продължава темата на техните трудове да бъде максимално актуална. Много често, като например при климатичните промени, това оставя у обществото впечатлението, че несъгласието сред научната общност е много по-голямо, отколкото то е в действителност. Науката се основава на експериментални доказателства и тестове, а не на догми, докато спорът в нея е една напълно нормална дейност.

Много научни списания, заедно с вестници като The New York Times и популярни научни предавания като PBS Nova, приспособяват съдържанието си към относително високо образована публика. Редица университети и изследователски институции съсредоточават голяма част от усилията си за медийно разпространение и отразяване именно сред такива аудитории. Някои правителствени ведомства изискват от журналистите да получат разрешение да интервюират учен и изискват прессекретар да слуша телефонни разговори между финансирани от правителството учени и журналисти.

Представители на фармацевтичния маркетинг често са подлагани на критики, че са предлагали на безплатни обяди на лекари с цел популяризиране на нови техни лекарства. Критиците на научните журналисти твърдят, че те трябва да разкрият дали индустриалните групи са им платили пътуването или пък са получили от тях безплатен обяд или други подаръци.

Научната журналистика се оказва под критично око поради факта, че съчетава необходимите задачи на журналист заедно с разследващия процес на учен.

А повечето научни журналисти започват кариерата си или като учен, или като журналист и след това преминават към научна комуникация.

Една област, в която научните журналисти изглежда подкрепят различни страни на даден въпрос, е комуникацията на риска. Те могат да изберат да подчертаят размера на риска, който проучванията са разкрили, докато други се фокусират повече върху предимствата в зависимост от аудиторията и рамката. Научната журналистика в съвременните рискови общества води до институционализиране на опосредствани научни публични сфери, които обсъждат изключително въпроси, свързани с науката и технологиите. Това също така води до развитието на нови професионални отношения между учени и журналисти, които са взаимно полезни.

Тази статия е част от брой за научна комуникация. Вижте броя (безплатно в PDF) от ТУК>>

„Този брой се реализира с подкрепата на проекта K-TRIO 5 (Европейска Нощ на учените 2021 г.)“

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!