Направи дарение на училище!
Древните владетели обичали да оставят за себе си диви кътчета като частни паркове за удоволствия и налагали тежки наказания за тези, които влизали да ловуват в тях. Тези мерки са спомагали за запазване на животните, но по-често били възприемани като егоизъм и грубост на владетеля. В мрачните последни дни на китайската династия Шан около 12 в. пр. Хр. на цар Уен, който бил бунтовен управител на подвластната територия Чжо в Западен централен Китай, му дошло вдъхновение да отвори своя парк за широката общественост и така създал първия национален парк. Той бил разположен на площ от около 80 или 90 кв. км и бил наречен заслужено Духовен парк в поема, написана през управлението на Уен или скоро след това.
Владетелят се намираше в своя Духовен парк,
сърна и кошута лежаха там така изящно, така изящно,
толкова пригладени; птиците във
въздуха описваха бели кръгове,
а през това време рибите пляскаха с плавници като с крила в езерото на духа.