Търсене
Close this search box.

Наташа Бохорова – една българка, бореща се срещу смъртоносния вирус Ебола

Наташа Бохорова – една българка, бореща се срещу смъртоносния вирус Ебола

Наташа Бохорова – една българка, бореща се срещу смъртоносния вирус Ебола

Наташа Бохорова – една българка, бореща се срещу смъртоносния вирус Ебола


Направи дарение на училище!



***

Автори: Гергана Ватова и Наташа Бохорова

img_4521
Наташа Бохорова със семейството си

Знанието е сила!

Една велика мощ, която ако се използва правилно може да спаси света.

В борбата срещу смъртоносния вирус ебола участва една българка, което име ще остане в историята.

Позволете ни да Ви запознаем с Наташа Бохорова!


Разбери повече за БГ Наука:

***

 

Здравейте, г-жо Бохорова. Благодаря Ви, че се съгласихте на това интервю. Разкажете ни повече за себе си – кое Ви мотивира да се занимавате с наука и как започна научната Ви кариера?

Винаги съм се респектирала хората на науката и тайно съм си мечтала да откривам и правя неща, които никой друг не ги е правил преди това. Всеки един от нас си има малки любознателности скрити вътре в себе си.

Нека да започна с моята научна кариера. Аз бях аспирант в Институт по генетика на растенията, БАН; защитих дисертация и получих степен Доктор на Биологическите науки. В Институтa работих като научен сътрудник, старши научен сътрудник и pъководител на секция „Растителни биотехнологии“ (1978-1991). С голяма отговорност и с голямо желание започнах кариерата си. Имах чудесен колектив от млади, интелигентни и активни асистенти, с които се работеше с удоволствие. В този период в Институт по генетика постъпиха много млади научни работници и аспиранти, които обновиха генетичната наука с нововъведения и нови идеи. Това ново попълнение учени продължитрадициите на научни търсения, разшири с нови методи класическите генетични изследвания при различните култури, като се базираше на постиженията на предишното поколение учени. Работих в колективи по международни проекти, имах дипломанти и докторанти от страната и чужбина, както и участия в конференции и лекции в страната и чужбина. Cпециализирах в Нотингамският Университет, Англия при световноизвестния учен проф. Eдвард Кокинг. През 1991 г. с конкурс бях приета като ръководител на Лаборатория по Прилоҗно Генетично Инҗенерство в Департамента по Приложни Биотехнологии в МеждународнияЦентър за Подобряване на Царевицата и Пшеницата в Мексико – CIMMYT. CIMMYT е един от 15-те научни института, разположени в различни страни в света, които cа част от Консорциумът за Международни Научни Изследвания по Селско Стопанство (Consortium of International Agricultural Research Centers (CGIAR, Washington, USA). В CIMMYT ръководих проекти по растителни биотехнологии главно при царевицата, финансирани от UnitedNationsDevelopmentProgramme (UNDP). Колаборатори в тези проекти бяхa компании от САЩ, Институти от Канада, Франция, Германия и Мексико. Проектите по пшеницата се разработваха в колаборация и финансирани от Австралия и Швейцария. Тeзи биотехнологични инициативи бяха наблюдавани и ръководени директно от Д-р НорманБорлаг, носител на Нобеловата награда за мир (1970) и автор на „зелената революция“. Бях горда да работя с този световно известен учен и неуморим изследовател.

Повече от едно десетилетие работя като Директор по науката в MAPPBiopharmaceutical, SanDiego, California, USA…

 

Прочетете целия материал безплатно в новия брой на сп. Българска Наука тук:

https://issuu.com/bgnauka/docs/bgnauka90/38

Изтеглете безплатно целия брой от тук: 

http://image.nauka.bg/magazine/bg-science90.pdf


Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!



***

Включи се в списъка ни с имейли – получаваш броеве, статии, видеа и всичко, което правим за популяризирането на науката в България.  

Еднократен (Вечен) абонамент​​

Списание “Българска наука” излиза в PDF и ePub и може да се изтегли и чете от компютър, таблет и телефон. Достъпа до него става чрез абонамент, а възможността да се абонирате еднократно позволява да можете да достъпите всички бъдещи броеве без да се налага никога повече да плащате за списанието.