Експонирането на антични настилки – елемент, на който се обръща малко внимание за постигане на пълноценна изява на археологическата среда
Автор: арх. Емил М. Йорданов, проектант КРР
Проект, финансиран за изпълнение по ОПРР 2007-2013г. на ЕС, операция 3.1 „Подкрепа и Развитие на Природни, Културни и Исторически атракции” и с финансовото участие на Възложителя – община Свищов, бе реализиран през 2013 г. Проектът се развива върху разкрития и проучен югозападен участък на античния Нове с площ около 23 дка, източно от строителните граници на гр. Свищов. Това е централната част на римския лагер. На хронологичен и тематичен принцип експозиционният терен е разделен на три зони – Епископски комплекс, Принципия (щаб на легиона), Източна порта и на осем археологически подобекта: Епископска резиденция, Малка базилика, Баптистерий, Голяма базилика, Манастирски комплекс с приют за поклонници, Антични улици, Принципия и Източна порта. Изградена е и обслужваща сграда с паркинг. Проведени са благоустроителни мероприятия и върху съседни терени.
Нове притежава някои отличителни характеристики, съобразени при формиране на концепцията за експонирането му. Това е най-големият разкрит по българските земи римски военен лагер – развил се в ранносредновековен град, със значителен обем автентични структури от І-ІV в.сл.Хр. и ненадстрояван – изоставен след VІІ в.сл.Хр. Нове съдържа изявени образци на римското строително изкуство и сградна типология от периода на разцвет на империята, които са разкрити, разчетени и документирани в оригиналния им вид въпреки частични промени и надстроявания в Античността. Това е единственият античен обект, проучван непрекъснато над 50 години и с продължаващи проучвания, и без цялостно реализирани реставрационно-експозиционни работи до 2013г. Тези обстоятелства дадоха насоки за обобщаване и актуализиране на огромния обем емпирични данни; за актуална преценка за необходимата защита и възможните интервенции в обекта; за използване на съвременни подходи, методи и технологии при експонирането му. От друга страна – налице са значителни загуби на оригинална субстанция през последните десетилетия – в резултат на нарушения на историческите пластове по време на археологически проучвания в дълбочина; на дълготрайни атмосферни деструкции на незащитен оригинал; на специфичните и неблагоприятни хидрогеоложки характеристики на района; както и буквално разпиляване, отмъкване на камък, керамика и архитектурно-художествени елементи към съседни селища. Нове е единственият в България обект, включен в момента в списъка на World Monuments Watch със застрашени културни ценности. Въпреки това, наличието на добре структурирана информация през годините, както и обемът на съхранения оригинал, бяха достатъчни за аргументиране на решения относно вида на подобектите и необходимите мерки за реставрирането им.
Приложени са диференцирани реставрационни подходи към отделните подобекти и фрагменти от тях – консервация, реконструкция и реинтеграция и анастилоза. За реконструкция на градежи във височина са ползвани методи на сравнение, графично пропорциониране и конструктивна преценка по носеща способност на субструкцията, за хипотетично изграждане на липсващи обеми. Ползвани са и графични реконструкции на полските проучватели. Отговорен етап в проекта бе определяне на единна историческа периодизация – по време на дългогодишната работа на около дузина екипа от български и полски проучватели, е установена хронологията на изграждане и строителни промени в отделни антични обекти, но има разминаващи се становища, както и – липсва теория за комплексна изява на обектите в отделни исторически етапи. Трябваше да се аргументира и видът на обектите към тази периодизация. Бе определена оптимална дата за експониране на комплекса на Принципията към II–IV в.сл.Хр., и Епископски комплекс, Източна Порта и Антични улици към III – края на V в.сл.Хр. От голямо значение за дефиниране на изводите в проучвателната част на проекта са и откритите архитектурно-художествени елементи и занятчийски артефакти – по тяхната стилистика, надписи.
При консервацията и реконструкцията на запазени настилки от различен вид – камък, керамика и глина – в помещения, хипокаусти и в открити дворни и улични участъци, се сблъскахме в най-голяма степен с проблема за периодизацията им, както и с постигане на съвременни норми за благоустрояване и достъп до средата. Трудно се определя обхватът на даден тип настилка, без различими следи от полагането й на място.
Обикновено, настилките са елемент, чието значение при изява на оптималната дата на обектите, както и за цялостната експресия на археологическия обект, се подценява. В археологическите статии и проучвания, ползвани при реставарция на обекти, най-малко информация съм срещал за настилките – значително по-малко отколкото за художествени и битови артефакти напр. Причините за това са често обективни – липса на твърда субстанция, деструкция, нечетима многослойност, смесване и пренареждане в историческите периоди, загуба на оригинал по време на проучвания; и в случая с Нове в някои пунктове се лишихме от оригинал заради саморазпадащата се субстанция.
Пътните, дворни и интериорни настилки от ранния римски период по нашите земи – възхода на империята, са обикновено твърди – каменни, керамични, спечена глина. Впечатляващи са каменните блокове ползвани за улични, пътни настилки – понякога тежки до един тон. Ако не са ползвани и в последствие за пренареждане на други нива, те стоят в най-ниските археологически слоеве (в тази статия не обследвам примери от друга, по-ранна
типология – напр. тракийски периоди, но може да се направи аналогия с до тук изложената проблематика). Понякога оригиналните настилки са в историческия слой, който – в зависимост от възприетата реставрационна концепция, не подлежи на експониране; друг път може видът и състоянието им да не отговарят на общата желана естетика за експоната – напр. ако последният е надстрояван, или без оригинал в суперструкция. Или – както в Нове, да се наложи промяна на оригинални нива заради повърхностното отводняване и придвижването на хора с увреждания в отделни участъци. Друга обективна трудност в решението как да експонираме настилките, е състоянието на решетъчни, ронливи и меки оригинални настилки – от малоформатни плочи, чакълести, смесени с трамбована пръст – такива от по-късни, византийски ранносредновековни периоди. Аналогии на проблематиката може да направим с последващите исторически периоди, в които монументалността на градежите съответства на обществено-икономическото ниво на развитие на държавите, у нас – монументалните градежи и тежки настилки в Първата българска държава, респ. дребномащабните строежи и късносредновековни настилки във Втората.
Късните настилки в Нове – след готското нашествие през втората половина на III век н.е., са основно от повторно ползвани елементи – тежки каменни плочи (често начупени) и керамика, премествани при преизграждане и доизграждане на разрушенията от нападения и пожари, за нови градежи и при разширяване на укрепителната система на града, както и нови настилки от бързо и лесно обработвани материали – чакъли и трошляк, глина и смесени земно-трамбовани настилки. Изоставянето на Дакия, зачестилите варварски нападения, затихването на контактите между провинциите и намаляването на доставките и подкрепата от митрополията вече предопределят упадъка на империята и необходимостта от чести приложения на по-бързи и евтини строителни похвати. Единствената улица с непроменени ниво и оригинални настилки от каменни блокове в по-големия си обхват от този период остава – по археологически данни до момента, via principalis. Това се оказа обаче спорно в завършека й при Източната порта. Перпендикулярната на нея via praetoria – между Принципията и Епископския комплекс е настлана в късния период с трошляк от дребен чакъл и керамика – вероятно резултат от разрушения, и трамбована земна маса, като последната, състояща се предимно от льос в района, придобива здравина на спечена глина след утъпкване и атмосферен престой за няколко сезона. От ранната каменна настилка – края на I – началото на II в.н.е., по via praetoria са документирани няколко отделни фрагмента при археологическите разкрития през 90те години; по време на изкопните работи през 2013г. бе намерено само едно парче от счупена каменна плоча – с размери около метър/метър и дебелина 12-15 см. Каменните плочи са били пренесени най-вероятно в Голямата базилика, датирана към втората половина на V в.н.е., където са налични широки полета от правилно подредени четириъгълни елементи с голяма дебелина. Част от настилките на via praetoria вероятно са пренасяни периодично и по други улици, и в отделни участъци на Принципията – при късни преустройства и ремонтни работи – налични са отделни каменни плочи с подобен формат в галериите, преустроени след IV век в стопански помещения, в преустройваната през същия период щабна базилика и на други места. Подобна е съдбата на настилката по via praetoria от противоположната – източна страна на Принципия – при също разчетени следи на масивна каменна улица и последващи слоеве от смесени меки настилки. За оформяне на улицата южно от Принципията – при задигането на нивото й пак в V век, са ползвани твърде разнообразни материали: парчета от каменни плочи, чакъл, дори глинени плочи и тухли от интериорни настилки.
Противоречаща на тази диференциална теория се явява успоредната на via praetoria улица западно от Епископския комплекс, респективно – тангираща на войнишките Терми от II век. Там също са разкрити масивни каменни плочи – в добро състояние и значителен обхват, на нивото на Голямата базилика и на Манастирския комплекс. Съответно – на по-високо с около метър ниво от това на Епископската резиденция и Малката базилика. Стилистиката е твърде сходна с подредбата и вида на оригиналните улични настилки от ранните антични строителни периоди. Но тази настилка лежи над нивото на термите; тя захлупва някои късни части (latrina) и е на около 1.60 м над тях. В същото време ясно се разчита, че при надстрояването (с Голямата базилика) на зидовете на Термите тази улична настилка е процепвана от последващия строеж, вкл. и на прилежащия Баптистерий (вж. снимки), т.е. поражда се хипотеза за неотчетен до момента строителен етап между построяването на късните Терми и Голямата базилика, в който период е съществувала тази улица и вероятно е обслужвала други функции, неизяснени за момента (голяма част от плетеницата ранни зидове в субструкция е датирана към Термите, но определено има неясно защо последователно сдвоявани и удебелявани зидове и помещения с неизяснена функция). Възможно е и улицата да е прекарана твърде широка и в последствие редуцирана заради нарастналия мащаб на Базиликата и оформянето на дворното пространство с Баптистерия пред нея. Но в тази хипотеза за необходимостта от улицата на това ниво, съществува практическо доказателство за масивно представително строителство на уличните пространства и в по-късни периоди – след разрушенията в края на III и може би и след IV век. Не е сигурно дали е приемливо това строителство да се отнесе към вторият и последен възход на империята (края на V – до средата на VI век), представляваща по това време Източна Римска империя.
Въпреки отчетливо по-дребния мащаб на строителни конструкции, ползването на по-лесно обработваеми материали и повторно ползване на архитектурно-строителни елементи – от ордери, настилки, др., т.е. – поевтиняване на процеса, се отчита стремежът към постигане на представителността на ранната империя. В подкрепа на тази всеизвестна теория по отношение на Нове, са не само обекти като Голямата базилика, но – отново разкрития на настилки, тези край Източната порта. През 2012г. е разкрит широк участък от улични настилки от каменни блокове, с дебелина около и над 20 см! Това разкритие ни изненада по време на реставрационните работи през 2013г., тъй като не бяхме уведомени за находките, а в предшестващите проучвания и становища бе отбелязано, че оригиналният уличен участък лежи – логично, на около 1.50-1.80 м под проектното експозиционно ниво, в ранния римски слой, а въпросният сега проучен участък бе третиран до 2012г. по единия си видим тогава край, като част от надграждане на входните кули. В момента – както ясно се вижда от снимката долу, настилките процепват градежа на ранните кули от I-II век, т.е. датировката на тези настилки може да се приеме съвместима с тази на гореупоменатата улица западно от Термите и Голямата базилика. Фланкиращите портата кули може да са били сринати и стеснената улицата – продължена при разширение на града след изграждане на втората източна външна крепостна стена (вж. схеми горе). В краткия период от разкритието, проучвателите дават твърде противоречиви датировки на тези настилки – края на III или на V век; и в двата случая вероятно провокирани от периодите на „възраждане” на Нове – първо след съвземане от варварските нашествия, и после – при разцвета на Византия. Оказва се, че поне част от уличните пространства на византийския град са изцяло построени наново, и то със стремеж към високо строително качество и предполагаема представителност – на около два метра над първоначалния римски лагер. Което е твърде голяма денивелация за преизграждане в период от около 2 века на постоянно обитавано, неизоставяно селище! Хипотезата е, че настилките са били „повдигани” на новото ниво, но защо след като дори при разрушения може просто да се преустроят конструкциите по съществуващи следи. И как нивото на via principalis се запазва при Принципията и прилежащите таберни та чак до Западната порта – до момента разкрити участъци, а няколкостотин метра на изток „скача” с почти два метра, е една от недостатъчно изяснените особености на Нове, но в случая казусът който трябваше да решаваме „в крачка” бе как да подходим към тези участъци с късни улични настилки. Решението бе да се експонират in situ, но без допълнителни намеси и реконструкции, така че да се даде възможност за евентуални допълнителни проучвания на тези участъци в дълбочина и окончателното решение да се вземе по-късно.
Ясно разчетената денивелация от около метър между нивата на Голяма и Малка базилика е преодолявана със стъпала в различните прилежащи помещения или през дворното пространство. Гореописаната късна улица западно от Голямата базилика е достигала двора с Баптистерия, а в най-късния етап от живота на Нове (VI – началото на VII в.) вероятно е продължила, след разчистване останките от Баптистерия и Малката базилика. Според полския проучвател д-р Анджей Биернацки, Малката базилика и Баптистерия никога не са съществували едновременно, въпреки принадлежността им към един и същи период от функционирането на Епископския комплекс – IV-V в.сл.Хр. Разрушаването на Баптистерия и замяната му с по-малка кръщелна в диаконикона на Базиликата е продиктувано от намаляващата мисионерска активност и е разчистило двора и евентуалното продължение на улицата. Малката базилика е изградена след това – вероятно изпълняваща функцията и на приемна зала на епископа. След което, също е разрушена. Конститирани са късни надстроявания с дребномащабни, вероятно жилищно-стопански постройки, може би не-пренадлежащи вече на Епископската резиденция. Неясен остава строежът под нея (Малката базилика), съществувал в период с Голямата базилка и Баптистерия, а вероятно и преди това – с разкрити мощни субструкции, с широки интерколумнии и в ниво много вероятно с Термите, без обаче да е част от този комплекс. Явно е имало необходимост от продължаващото му съхранение и ползване до към IV век, но за съжаление повече данни за тази структура биха се появили след продължаване на археологически проучвания на запад. Значимостта му е определила и прекъсването на ранната антична улица и изграждането на късната – на по-високо ниво, да спре до него, респ. – до оградата на пространството пред по-късната Малка базилика. Монолитните настилки, тяхната подредба и състояние доказват нарастналата значимост на Епископския комплекс в късния V през VI век спрямо Принципията, чийто форум се превръща тогава в нещо като градски площад и пазарище. Разглежданата улица осигурява директния и представителен достъп от запад до Базиликата, Манастира, както и до Епископската резиденция с Малката базилика от югозапад. Защо този заход е предпочетен откъм южния или югозападен достъп до града, засега остава тайна – до проучване на все още широките неразкрити в този участък пространства. В този късен период Голямата базилика търпи и други трансформации, следствие на преустройства или разрушения – замяна на ордера между корабите с тухлени колонади, преграждане и на протезиса като параклис и т.н.
По този начин експонирането и на Голямата и Малка базилика и на по-ранния от последната Баптистерий породи въпроса за искреността в едновременната им изява. Необходимостта от експонирането им не подлежеше на съмнение – като ярки примери на завършен уникален Епископски комплекс, съдържащи и автентични художествени елементи. Уличните настилки пред Голямата базилика, и в някои участъци пред Манастира бяха вече прекъснати от археологически проучвания – при разкритието на латрината и сондажи северозападно от комплекса. Изправени пред необходимостта така или иначе да реконструираме голяма част от тази улица – от югозападния край на Голямата базилика до Малката базилика, решихме плавно да я понижим и да обединим подобектите с общ подход към тях. Решението бе подтикнато от допълнителните изисквания за повърхностно отводняване на обектите и целият комплекс и от осигуряване на достъп за инвалиди. Трите обекта – Голяма базилика, Баптистерий и Малка базилика са самостоятелно изявени – без обвързваща пространствена връзка между тях и са независимо достъпни от западната периферия на експозиционния комплекс, което е знак за непринадлежността им към един исторически момент, и следствие на упоменатите прагматични изисквания. Със сигниране на зидове е загатнато продължението на структурата на запад под все още непроучени участъци. Надали тази „хитроумна” концепция е ясно разбираема за туриста на място, търсещ преди всичко атракциите; за него просто придвижването по терена е по-удобно.
Отводняването на целия експониран терен е повърхностно, което е логичен подход заради ненамеса в субструкция, особено на недостатъчно проучени участъци, но в случая Нове това отводняване изискваше абсолютно нетрадиционни решения поради факта че обектът е „затворен” в котлован – от 2 до 5 м по-ниско от прилежащите терени и от пресичащия го републикански път, спиращ връзката с Дунава. Изгради се сложна система с плитки дренажи и отвеждане на водосбора гравитачно далеч извън обекта. Поради същата причина някои от най-интересните и запазени елементи, намиращи се под експозиционните нива – хипокаусти, латрина, са експонирани с атмосферна защита (с покрития). Отводняването на терена на археологическите поручвания в този „котлован” в продължение на десетилетия породи учудване и възхита заради бързото оттичане, изчезване на атмосферните води и при най-проливни наводнения – сложната и здраво изпълнена антична отводнителна система с подземни канали явно продължава да работи и днес. Тя не е проучена, и стремежът ни бе да не я разрушим, а отделно да подсигурим отводняването на проектните обекти и терени, което явно бе постигнато. Тестът бе направен при най-проливните за последните десетилетия дъждове в района на 16 май 2014г. – един ден преди официалното откриване на реставрирания комплекс, когато някои от улиците на Свищов потъпнаха в над метър вода, а няколко часа след валежа в обхвата на експоната нямаше нито едно завиряване. В този си стремеж е много вероятно да сме променили някои от оргиналните нивелации на широки пространства с големи дължини на приложени равномерни наклони при експонирането – във форума на Принципията, дворното пространство на Манастирския комплекс, за които пространства бяхме почти убедени (без ясни данни), че са се отводнявали не само повърхностно, но и посредством подземната канализационна система още от първи строителен период. Това бе очевидно в двора на Манастира, отчетено по оригиналното ниво на прагове. Видимо, това решение не е в конфликт със състоянието на оригинала, както в някаква степен с уличните настилки западно от Базиликата напр., тъй като и във форума на Принципията, и в двора на Манастирския комплекс приложихме почти пълна реконструкция, при липса на оригинални твърди настилки.
Това твърде подробно изследване на настилките на Нове се наложи както от първоначалните ни намерения да аргументираме всяка необходима реставрационна намеса, така и от неизяснените периодизации на някои нива в обектите – постепенно установени както по време на проучването и проектирането, така и в процес на разкрития при изпълнение на проекта, така и от противоречащи на логиката на повърхностно отводняване следи от оригинални настилки в някои участъци. Както се разбира, допълнителното им проучване доведе не просто до конкретните проектантски решения, но и до изясняване на непотвърдени или дори до нови хипотези за историята на града. Водени от принципите на реставрация на археологически обекти и от горните специфични обстоятелства, по отношение на настилките в отделните подобекти бяха изпълнени следните дейности:
- Принципия:
Принципията е обект съставен от няколко типа помещения и открити пространства. Възприета е оптимална дата на експониране на обекта II-IV в.н.е., като във втората половина на II в. е претърпял частични реконструкции, или доизграждане в участъка на форума – спрямо първоначалния вид от I-II век. Този факт прави твърде неопределим стила на изграждане на комплекса, доколкото може да говорим за едностилие при принципиите (или изобщо за каноничност при римските архитектурни редове). Къмто оптималната дата на останалата, западна част от комплекса (Епископски комплекс) – края на V в.н.е., Принципията вероятно също е изпълнявала функциите на военен щаб в основната си базиликална част, но перистилните галерии са били затворени и ползвани като стопански помещения.
Почти цялата площ на Принципията е била настлана с трамбована глинено-керамична настилка – трошена керамика, дребна фракция (сгур) и пясък на глинена основа. След многократно трамбоване и нивелация се е получавала равна и гладка хомогенна повърхност с мек кафениково-червен цвят, който е подобявал основния цвят на римската войска. Сондажите правени от полските проучватели през годините документират следи от такъв тип настилка. Становището е потвърдено и от проф. Тадеуш Сарновски, вкл. и през 2013г. Същото е упоменато и в становището към проекта на доц. д-р Е. Генчева – българският проучвател и отговорник на обекта. Според някои мнения, форумът е бил настлан със същата настилка, но поради факта че при сондажите там не са открити такива субстанции, е възможно да е бил настлан само с трамбована глина (близка субстанция до местния льос), или затревен. В отделни участъци на базиликата (щаба на легиона), както и по контура на галериите са открити (дори прекъснати и частично разрушени) каменни настилки оформящи стъпала – прехода в нива и най-важните места в обекта – подхода към светилището на знамената и под олтара, както и в централната част на форума – вероятно трибуна или място за статуя. Правилната им форма предполага нарочна изява на камъка сред друг вид настилка, който е гореописаният. Помещенията с хипокаусти са били покрити с керамични плочи, от които са намерени малък обем и деструктирали, а върху тях е разстилана същата, или подобна (смесена с хоросанов разтвор) настилка, която лесно се е замазвала и е най-подходяща откъм топлоизолация.
Горните констатации определиха подхода при експониране на настилките в Принципия:
- трамбована – сгуропясъчна настилка: трошена керамика и/или дребна червена фракция (до 1 см) на глинена основа със ситна фракция (до 0.5 см) от червена брекча и пясък като посипка в горния слой – реконструкция на антична настилка от първи строит. период. Реконструкцията на тази настилка е препоръчана от проучвателя. По указания на технолог, се положиха и полимерни включения за еластичност и ненапукване при съсъхване. Такъв тип настилка приложихме да първи път експериментално на обекта. Освен претенцията за аналог с оригинала, настилката е добър контрастен фон на прилежащите каменни зидове. Без да знам точния й вид през античния период, не съм убеден в качеството на проектния резултат – считам че съотношенията на съставките не бяха прецизирани, а и технологията на двупластовото полагане не бе адекватно изпълнена;
- реинтеграция и реконструкция на каменни настилки оформящи прехода в нива; поради неяснотата за точния оригинален контур на тези участъци, те са ограничени от някои каменни плочи in situ към вътрешността на базиликата и галериите;
- отделни зони с реконструкция на керамични настилки в помещенията с хипокауст;
- затревяване на форума и светла дребна сгуропясъчна настилка в зоните на сигнирани зидове, последната ползвана като „неутрален” фон в тези зони – без следи от конкретен тип настилане, или в свободните участъци за движение на посетители;
- реинтеграция и анастилоза на оригинални стъпала към западна улица, към светилище и др. помещения;
- реинтеграция и консервация на всички съхранени оригинални елементи от настилки.
Всички запазени оригинални настилки, вкл. стъпала бяха реинтеграни – с изправяне, подравняване на нивата и конфигурациите им, четими на терен; с консервация. Новите каменни настилки, реконструиращи отделни участъци и оформящи допълнително необходимите нива, са положени равно и плътно в крайните, контактни на зидове участъци, и там са положени най-правилните и едри камъни. Към вътрешността на базиликата и галериите, камъните постепенно се разреждат и са ползвани по-дребни и с неправилна форма плочи – илюстриращи идеята, че завършекът на каменните покрития и линията на смяната им с друг тип настилка не е изяснен. Участъците в контакта с оригиналните големи колони пред светилището и др. помещения, са оставени само с т.нар. сгуропясъчна настилка (посипка) – за изява на оригиналите. В тази зона са локализирани отделни парчета от каменна настилка, което вероятно са части от стълбища, или от площадки под и около стълбища, а не цяла площна настилка в базиликалното помещение. От вътрешната страна на парапета (ограда, балюстрада) в подхода към светилището са подредени един-два реда по-малки и правилни камъни, сигниращи вероятна каменна настилка в този участък. In situ е локализирана правилна симетрична зона пред стъпалата в този участък, която е реинтегрирана и консервирана. В участъците на лапидарна експозиция е подложена 10 см глинена основа по рецепта на технолога. Консервирани са и реинтегрирани каменните постаменти на статуи, знамена и др.
Следствие археологически проучвания през 2013г. в югозападен участък прилежащ на Принципията извън обекта, бе разкрито късното ниво на античната улица и са сондирани помещения извън Принципията. Нивото на улицата практически изравни с хипотетично приетата нивелация на обхода зад Принципията – с незначителни корекции в наклона, което бе доказателство за добре изследвана и преценена – по непълни данни, геометрия в наклоните на улиците. Проучваните участъци бяха засипани след документирането им, тъй като не беше целесъобразно да се вземат решения за експониране без яснота в целият южен от Принципията участък.
- Епископски комплекс:
Епископският комплекс е експониран западно от Принципията и се състои от подобекти: Голяма и Малка базилика, Епископска резиденция, Манастир с приют за поклонници, Антични улици, Баптистерий – обекти с периодизация III – края на V-началото на VI в.н.е.
При извършване на изкопните работи във връзка с изпълнение на проекта, спорадично бяха разкривани останки от настилки – основно каменни, извън обхвата на обектите. Имайки пред вид и наличните археологически данни към момента, се оказа целесъобразно прецизирането на видове настилки по участъци и зони, някои от които най-общо дадени като полета в проекта от 2010г., или като зони с посипка и затревяване. Както и в Принципия, на местата с ясно очертани краища на настилки, бе предложено изпълнението им по тези контури, а в други случаи – като „разливащи” се и преминаващи в посипки и затревяване, или покриване на целите площи и участъци от помещения.
Проведени са следните видове работи по настилки:
- реконструкция – доизграждане, или цялостно изграждане на големи участъци от настилки по съществуващи отделни елементи и/или конфигурации и при ясно доказан вид и обхват на дадения тип настилки към приетата оптимална дата за експониране на обекта. Ползвани са предимно нови материали от ползвания в античността вид, в подобен формат и при разграничаване на контакта между оригинални и реконструирани участъци (с пясъчни фуги и посипки);
- реинтеграция – разкриване, почистване, преподреждане/нивелиране на съществуващи in situ от различен твърд материал настилки, допълване на съществуващите конфигурации с наличните елементи;
- анастилоза – разкриване, почистване, преподреждане на съществуващи in situ настилки от различен материал; ползване на оригинални и идентични елементи от настилки от обекта, или депонирани в археологическите бази за доизграждане на съществуващите отделни нарушени елементи или документирани конфигурации; доизграждане на съществуващи или документирани конфигурации с нови, изготвени по шаблон отделни елементи на настилки;
- реконструкция (реинтеграция, анастилоза) на стъпала и стълбища – съществуват множество прехода в нива в обекта, които се реализираха на места на доказано съществували стълбища, бордюри, цокли (стереобати), отделни стъпала или цели участъци от стилобати (подход от улица към еп. резиденция). В различните участъци се приложиха някои от предните принципни подходи в зависимост от обема на съхранени in situ елементи. Видовете работи по тази точка са остойностени в проекта като настилки, тъй като не изискват отделна конструктивна намеса и презиждане, а доизграждане/полагане върху терен с основа по детайл;
- консервация – всички оригинални настилки, стъпала и др. включени в предните видове работи бяха консервирани по проектната технология, с приложени детайли за изолацията и хидрофобизацията им;
- експониране на различните видове настилки в „неутрална среда” – понятието бе възприето за да указва необходимостта от разграничаване на оригинални – реинтегрирани или реконструирани настилки от участъци в които няма яснота за вида и конфигурацията на настилките към оптималната дата на обекта, или при необходимост от сигниране на различни функционални площи в подобектите когато те не могат да се изявят в обем, напр. в дворовете на Резиденцията и Манастирския комплекс. За такъв тип настилки е ползвана гореупоменатата дребна светла сгуропясъчна настилка (посипка) – трошена дребна до 1 см фракция варовик/пясъчник и пясък на глинена основа, или затревяване;
- нови настилки по експозиционни пътеки извън обхвата на експониране на обекта – сгуропясъчна настилка по предната точка;
- затревяване – в случаите на предходна точка, и за площите извън помещения на антични сгради и извън античните улици с друг вид настилка, и извън обхвата на експониране на обекта. Това са дворните участъци между Епископска резиденция и Малка базилика и в Манастирския комплекс.
Видовете работи по горните точки, доколкото включват контакт/намеса и в участъци с оригинални настилки, са обобщени с наименованието Консервационно-Реставрационни Работи (КРР) по настилки, а за работите по другите точки някъде се употребяват термините експозиционни, или благоустроителни работи.
Особености на КРР според спецификата на някои от подобектите:
– Голяма базилика: Голямата базилика е достатъчно изяснен като периодизация обект, касаейки подлежащата на експониране суперструкцията in situ – строеж към началото на V в.н.е. Не е изяснено дали е търпяла промени в общия обем по време на функционирането си. В югоизточния край – включвайки диаконикона, е пристроен и после разрушен баптистерий, заменил по-ранния външен Баптистерий западно от пронаоса. Наясна остава и трансформацията на коринтския ред крепял първоначално нефа – по твърдения на проучвателя д-р Биернацки, и етапа и начина на подмяната му с масивните тухлени колони, чиито останки са видими и днес. Настилките са каменни в средния кораб (нефа) и има следи от керамични настилки в северния кораб. В по-ниски, по-ранни слоеве са локализирани други настилки от камък и керамика – в помещения част от войнишките Терми. В олтара са открити почти разрушени керамични настилки на нивото на експониране. Вероятно те са били засипвани, поради повдигане на олтарната част в традициите на източноправославното християнство, но от друга страна няма останки от солей; има следи от амвон в центъра на средния кораб в традициите на християнските рутиали. Въпреки това тези останки не се пренебрегнат и се експонират. Прието бе сигниране на обхвата на каменни настилки фланкирани от средния кораб и експониране на малки участъци от запазени настилки в страничните;
– Малка базилика: Малката базилика е обектът с най-добре и запазени в почти пълен обхват керамични настилки. Тяхното ниво послужи и като репер за разчитане периодизацията на някои слоеве в настилките в Резиденцията – пред вид едновременното съществуване на обектите след втората половина на V век. За съжаление, въпреки голямото желание да съхраним всичките достигнали до нас настилки в този обект – така и бе заложено първоначално в проекта, тяхното състояние наложи подмяна – реконструкция с еднакви по размер и подходящи като фактура керамични плочи. За съсипването им допринесе и дългия период от изготвяне и одобряване на проекта до началото на реализацията му – повече от две години.
– Епископска резиденция: Епископската резиденция (Резиденцията) е датирана най-рано към III в., но е прието експонирането й във вида къмто оптималната дата на Голямата и Малка базилика и Манастира – края на V – началото на VI в.н.е., според по-горе упоменатите трансформации на целия Епископски комплекс. Това е и датировката на намерените на ниво керамични настилки. Това са основно настилки ползвани при преизграждане от други обекти – войнишките Терми от първи стр. период, част от тях лежащи под резиденцията. Хипотезата е, че повечето помещения в обекта са били настлани с керамични плочки ~ 30/30 см в полета с номинален размер около 31(31.5)/31(31.5) см, като подредбата е праволинейна за разлика от локализираните фигурални полета в Голяма и Малка базилика. Редовете са били допълвани от големи керамични тухли с различен размер, вероятно извадени от хипокауста. Много малка част от тези настилки бяха съхранени и то в лошо състояние – предимно в атриума (вътр. дворче), в банята, на дъното на басейна и в едно от крайните помещения към улицата (вж. горе снимки). В част от помещенията няма изобщо съхранени настилки – напр. северозападните помещения е вероятно да са били настлани с глинокерамична настилка ползвана за замазки над хипокаусти. При демонтаж на настилките с цел консервация, нивелиране и преподредба настъпи разпадане до прах на част и от до момента запазените. Част от помещенията са били настлани с каменни настилки – това са късно преизгражданите югозападни помещения на резиденцията.
За експониране на участъци с оригинални настилки в Резиденцията е възприет принципът на анастилоза и реинтеграция на съхранени и запазени на място, допълнени от малкото подобни намерени в обхвата на обекта и в археологическите бази. Пред вид деструкцията на документираните при проучване преди десетилетия участъци, те бяха възстановени поне в доказано съществувалите при първоначално разкриване конфигурации. Дворчето е застилано по тези конфигурации, както и помещенията в банята. Реставрационният подход при керамичните настилки, както в Резиденцията, така и в други подобни участъци в обекта (Малка и Голяма базилика и др.), бе при реконструкция да се ползват нови квадратни керамични плочи без шарки (каквито има по част от оригиналните) или щампован бетон в размерите на тухлените настилки, тъй като тези елементи съдържат оригинални печати на легиона и тяхното наподобяване би провокирало объркване във възприемане разликите между оригинал и подобия при състаряване на материала след време. Във всички участъци с оригинални керамични настилки е подложена 10 см глинена основа по технологичен детайл и рецепта. Отделни разрушени каменни настилки, вероятно ползвани в късни ремонти, бяха премахнати.
Вътрешният двор – участъкът между жилищната част на епископа, Малката и Голямата базилики, е късно оформен и територията му засвидетелства поне три етапа на реконструкции, след първия строителен етап, когато е била част от Термите. Част от ранните зидове са ограждали помещения с неизяснена функция. Вероятно е да е бил ограден с перистилно покритие поне от две страни – южна и източна; открита е база на колона почти в пресичане на направленията на южна стена на Малка базилика и тангентата към екседрата на банята, но тази база е документирана в най-късен слой с останки от други стени и най-вероятно принадлежи на периода на най-късни преустройства на обекта – VI век. Друга база е открита зарита в по-ранни слоеве почти в центъра на двора. Тези факти не дават основание за категорични твърдения за наличие на перистилен двор към оптималната дата на обекта, но такъв все пак по някое време е много вероятно да е съществуал. Поради тази причина, без да се изявяват елементи от този перистил, каквито всъщност категорично доказани няма, бе прието сигнирането на участъка на хипотетичното подколоние с каменна настилка. Парчета от такава е открита в югоизточния ъгъл на двора. Останалата част от двора е затревена.
– Манастирски комплекс с приют за поклонници: поради аналогични съображения – както в дворното пространство на Резиденцията, е изявен контура на покритата тристранна галерия в Манастирския комплекс, ограничен от колонадата – последната сигнирана с бази и части от колони in situ. Коригирани са ширини на отвори при разкрития на терен. Установяването на точните нива на прагове in situ в Голяма базилика по време на изпълнение, наложи корекция на вертикалната планировка – в участъците с посипки и затревяване. Западните помещения на Манастира притежават участъци от добре запазени каменни настилки – твърде подобни и на същото ниво като прилежащата улица, което обстоятелство бе по-горе коментирано като предположение, че тези площи по някое време са били все още части от тази улица, преди анексирането им към Манастира и Базиликата. В останалите помещения на Манастира запазени оригинални насилки няма, поради което са покрити с т.нар. „неутрална настилка”. В част от помещенията – вероятната трапезария напр., са съществували дървени настилки, за чиято нивелация съдим по запазени каменни елементи от подпиране на дървенията – съществувал е нещо като отопляем от близката пещ под, реминисценция на ранната хипокаустна система.
За съжаление, под експозиционното ниво останаха големи площи от оригинални керамични настилки, и то в относително добро състояние – настилки от късните Терми, развити до края на II век върху площта заета после от Епископския комплекс. Същите са засипани след документиране и консервация, но за вида на голяма част от тези Терми, ще продължаваме да съдим само по хипотетичните графични реконструкции.
– Антична улица (via praetoria между Принципия и Епископския комплекс): приет бе видът на експониране на този участък от обекта къмто оптималната дата на Епископския комплекс, когато нивото на улицата е обслужвало достъпа до Резиденцията и Манастира. Проучвания са извършвани само със сондажи и то предимно в северния край и около средата на улицата. По данни от тези сондажи и посредством геометрични построения, ние определихме в проекта вероятното автентично ниво за периода, което се оказа много точно установено, пред вид по-горе описаното засичане с улицата южно от Принципия, разкрита по време на изпълнението през 2013г. Данните за настилане на тази улица само с ронливи земни настилки – глина (льос) примесена на места с трошляк и др. отпадни строителни материали, се потвърдиха при разкритията. Проектното решение бе да се приложи трамбованата глино-керамична настилка – както в Принципия, при неяснота за точните съставки в пропорции на оригиналната субстанция.
- Източна порта:
По-горе в този материал са описани обстоятелствата при които се реши намесата в оригиналните улични настилки при Източната порта: консервация in situ – третиране с антипестицидни и хидрофобни субстанции след почистване. Околните пространства са оформени за достъп с „неутрални” – сгуропясъчни и тревни настилки.
По време на реализацията на проекта се сблъскахме в голяма степен с очаквани и обективно непредвидени несъответствия по време на изкопни работи – в недостатъчно проучени и отдавна повторно засипани участъци от обекта. Прогресиращи деструкции бяха променили състоянието на субстанцията в периода 2010–2013г.; имаше и нови археологически разкрития в този период. Беше наложително спешно вземане на решения за промени в проекта, и то без спиране на изпълнението и удължаване на сроковете, без промени в общите предвидени количества и допълнително финансиране – в рамките на допустимите резерви за последното. Някои от промените усложниха конструктивните решения. Изброените обстоятелства доведоха до компромиси, които считаме че не са повлияли на общата концепция и визията на отделни експонати. Промените бяха оформени в изцяло нов проект след установяване на актуални състояние, вид, нива на отделните участъци и елементи, и с консултации с Възложител, Строителен надзор, Изпълнител на обекта и археолозите проучватели – доц. д-р Евгения Генчева и д-р Павлина Владкова, със съгласуване между проектантския екип. Екипът изказва благодарности на проф. Тадеуш Сарновски за анагжираността и отзивчивостта му и съветите и коментари по време на съвместната работа на терен в периода август-началото на м. септември 2013г., както и на д-р Анджей Биернацки, за помощта оказвана още при стартиране на проекта, и наблюдението на реализацията му; за предоставяните материали от двамата проучватели и екипите им.
