Един есенен ден през 2011г., Нийл Шилей (Neil Sheeley) учен от морската изследователска лаборатория във Вашингтон, правил каквото винаги прави – разглеждал е снимки на слънцето от Слънчевата обсерватория на НАСА (Solar Dynamics Observatory (SDO)).
Но в този ден той видял нещо което не бил забелязвал до сега:  характерно подредени клетки със светли центрове и тъмни граници в атмосферата на Слънцето.  Тези клетки изглеждали като тези, които се появяват на слънчевата повърхност – подобно на  балончетата които се издигат когато вода закипи – но е било изненадващо да се открият такива клетки високо в короната, където предимно се намират светли протуберанси и коронарни дупки.
Шилей обсъдил тези снимки с неговия колега от лабораторията Хари Уорън  (Harry Warren), и заедно решили да научат повече за тези клетки.  Тяхното изследване включвало снимки направени от космическия флот на НАСА наречен  обсерватория Heliophysics System, която осигурила различни гледни точки от различни места около слънцето.  Те описали характеристиките на тези преди не виждани слънчеви образувания, наречени коронарни клетки.
Тези коронарни клетки се образуват между коронарни дупки – по-студени и по-малко плътни места на короната, които се виждат тъмни на снимки –  и „филаментни канали“ които отбелязват границите между нагоре насочени магнитни полета и такива които са насочени на долу.  Разбирането на развитието на тези клетки може да ни покаже как се променят магнитните полета на границите на коронарните дупки и как те влияят на стабилните емисии слънчева материя наричани слънчев вятър.

http://www.sciencedaily.com/