Направи дарение на училище!

Автор: Екатерина Ангелова

Резюме: Тази статия разказва накратко за вторият брак на Иван Александър, цар на България от 1331 до 1371 година с еврейката, приела името Теодора II. Той е син е на деспот Срацимир(който бил основател на династията Срацимировци, клон на династията Шишмановци ) и Кераца Петрица (потомка на рода Асеневци).

Разбери повече за БГ Наука:

***

Ключови думи: България, средновековие, цар Иван Александър.

  Само за десет години Българското царство било принудено да понесе четвърта промяна на престола. За щастие промяната останала затворена в рамките на една фамилия династия: Асеневци. След трагичната гибел на Михаил III Шишман Асен, Иван Александър (1331-1371) бил най-изявеният кандидат за короната, но трябвало да изчака своето време или по-точно да се приготви за него през краткотрайното преходно властване на братовчед си Иван Стефан. Деспот (другият носител на тази най-висока титла бил баща му, ако все още бил жив) и владетел на апанаж с център Ловеч, той е споменат с вуйчо си Белаур край Михаил Асен в навечерието на злощастната битка край Велбъжд (дн. Кюстендил). Чрез майка си Кераца Петрица той бил потомък на Асеневци, т.е. правнук на Теодора-Анна (дъщеря на Иван II Асен от последния му брак). Това родство го свързвало, макар и с твърде тънка и дълга нишка, с последния български владетел от първото царство Иван Владислав (1015–1018 г.). В същото време той бил в роднински отношения с Тертеровата династия (единствената династия, която направила пробив във властването на Асеневци) — майка му Кера Петрица била втора братовчедка на Анна Тертер (родена от втория брак на Георги I Тертер с дъщерята на Мицо) и, разбира се, на Тодор Светослав. При това положение Иван Александър Асен бил племенник на Тодор Светослав и трети братовчед на Георги II Тертер. Или както е казал неизвестният книжовник: „… [произхожда] от две страни от царско коляно“. Но родословните връзки на Иван Александър не свършвали дотук. Като Асеневец той бил в роднински връзки с Йоан Кантакузин, тъй като бил ἐξάδελφος на неговата съпруга Ирина, а малко по-късно и с император Йоан V Палеолог, понеже бил θεῖος на съпругата му Елена.

Иван Александър бил едно от петте деца на Асеневата потомка Кера Петрица и деспот Срацимир. Най-вероятно той започнал своята кариера след 1323 г., т.е. след възшествието на вуйчо му Михаил III Шишман Асен. Тъкмо тогава той получил деспотското достойнство и апанажа в Ловеч. Тежкото поражение във войната със Сърбия го заварило сред елита на българската аристокрация и следващото поколение Асеневци (Иван Стефан бил в немилост след 1324 г.). Събитията след битката при Велбъжд изтласкали на преден план Ана-Неда и Белаур. И това било логично при създалата се обстановка. Но Иван Александър имал вече своите амбиции и успял ловко да ги осъществи, като използвал умело създалите се антисръбски настроения в Търново. Водени открито от болярите Филип и Раксин, българите успели без затруднения да отстранят сръбското протеже Иван Стефан и да освободят царския престол за Иван Александър, който бил готов да го заеме.

Иван Александър приел царското достойнство и с него цялата отговорност за държавното управление в труден за царството и народа момент. Над България била надвиснала заплаха от две страни — откъм традиционния противник Византия (както видяхме, веднага след Велбъжд Андроник III Палеолог не се поколебал да наруши договора за „здрав и вечен мир и съюз“ с Михаил III Шишман Асен и завладял без сериозна съпротива някои български градове в югоизточните предели на държавата) и от страна на Сърбия, която постепенно се превръщала в първа сила на Балканите. Положението в страната също не било съвсем спокойно и сигурно. Наистина Иван Александър завладял царската корона с лекота, но това не означавало, че възможните огнища на враждебност са унищожени. Ана-Неда и всичките й синове били принудени да напуснат страната и да търсят убежище в различни места, а всички противопоставящи се на новия цар елементи се обединили около Белаур, който се укрепил във Видин. Иван Александър трябвало да прояви голямо умение, държавнически качества, политическа прозорливост и далновидност, за да намери правилния път в сложната вътрешна и международна обстановка. 

Престолонаследието например било една от най-важните грижи за всеки владетел. Дори тогава, когато се създавала някаква практика, превърнала се постепенно в традиция и неписан закон. Не е избягал от тази грижа и Иван Александър. Дори в един определен момент — първата половина на 50-те години — тя била тежко бреме за царя. Причините били много и различни, въпреки че са били събрани в един затворен кръг. Текстовете, които датират от епохата, не говорят нищо за наследяването на престола. Едва в рилския хрисовул на Иван Шишман откриваме кратък пасаж, който подсказва как би могла да бъде онаследена върховната власт в страната. Хората, които имали това право са измежду: „прелюбезния син на моето царство или някого от братята или сродниците на моето царство“. Както се вижда, кръгът е твърде широк и създавал условия за сериозни противоречия, дори за опасни сблъсъци. Иван Александър се е опитал да реши проблема като използвал по-ограничен брой потенциални претенденти, събрани в най-близката до него роднинска степен — синове. Но това не облекчило задачата му или по-точно, не отхвърлило грижата му. Изворите не се колебаят, когато сочат за наследник на престола Михаил Асен — безспорно най-големият му син, роден още когато бащата бил деспот и владеел Ловеч (вероятно към 1323–1324 г.). Най-късно в 1337 г. Михаил Асен е имал царска титла. Но през същата 1337 г. по всяка вероятност царски титли са получили и другите двама сина — Иван Срацимир и Иван Асен. Седем-осем години по-късно, т.е. към 1344/45 г. и тримата братя (Иван Асен току-що е починал) са споменати едновременно и заедно със своите царски титли. Тази формална еднаквост на позицията не хвърля никакво съмнение върху престолонаследието на Михаил Асен. Дотук Иван Александър гледал със спокойствие върху бъдещето на короната и царското достойнство, а оттук и върху бъдещето на страната. Съдбата обаче се намесила и променила добре изградения ред. Наистина смъртта на Иван Асен (около 1344-1345) не била причина за нарушаване на принципа на престолонаследието, но кончината на самия наследник на престола Михаил Асен (преди 1355, може би между 1352 и 1355 г.), превърнала втория син Иван Срацимир в престолонаследник. За Михаил Асен се знае, че бил женен за византийската принцеса Ирина Палеологина дъщеря на император Андроник III Палеолог и на италианската принцеса Анна Савойска.

Цялата статия, както и други подобни, можете да прочетете в Брой 168 на списанието.

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!